Определение № 653 от 11.09.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 653 гр. Ловеч, 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500378 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частта жалба от адв. И. В. Т. против разпореждане № 3012/16.07.2026 г., по ч.гр.д. № 1482/2026 г. по описа на Районен съд Тетевен, подадена в частта, с която съдът е осъдил длъжника „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати на адв. И. В. Т., представляващ Еднолично адвокатско дружество „Т. и Исмаил“, сумата от 50 евро - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вместо претендираните 200 евро, за предоставена безплатна помощ на заявителя Д. В.

Д..

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение с доводи за занижен размер на присъденото адвокатско възнаграждение, като се поддържа, че същото не съответства на конкретната фактическа и правна сложност на делото, на положените от адвоката усилия и на установените в закона ориентировъчни критерии за определянето му.

Отделно от това се правят оплаквания срещу служебното му редуциране от съда до 50 евро, без направено възражение от длъжника и без конкретна оценка на труда, като излагат доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение не би следвало да е обусловен от ниския размер на претендираното със заявлението вземане. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане, за постановяване на нов акт по същество, с който да се разпореди заплащане от длъжника на адв. И. В. Т. претендираното със заявлението адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 200 евро, респ. заплащане в размер повисок от присъдения от 50 евро.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против, 1 подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. По делото няма данни за уведомяване на жалбоподателя, но броен от деня на обявяване на обжалваното разпореждане (16.07.2026 г.), указаният в него седмичен срок за обжалване изтича на 22.07.2026 г., а частната жалба е подадена на 21.07.2026 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по ч.гр.д. № 1482/2026 г. на РС Тетевен е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадена от Д. В. Д. чрез адв.

И. В. Т. против „Кинти БГ“ ЕООД за заплащане на сумата от 21.95 евро.

В заявлението е посочено, че вземането представлява неоснователно заплатени от заявителя на длъжника суми без правно основание по клаузи за договорна лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № ****** от 21.11.2024 г., сключен с „Кинти БГ“ ЕООД, че същите клаузи са изначално недействителни поради тяхното неравноправност, че заплатената от Д. В. Д. сума по договора е в общ размер на 342,93 лева, от която дължима се явява единствено главницата от 300 лева, не и разликата в общ размер от 42,93 лева (21,95 евро), от които 5,13 лева (2,62 евро) за договорна лихва и 37,80 лева (19,33 евро) за неустойка.

Съдът издал заповед за изпълнение № 875/16.07.2026 за посочената за заявлението сума от 21.95 евро, както и за разноските по делото в размер на 10,86 евро.

Констатирайки, че при издаване на заповедта не се е произнесъл по направеното в заявлението искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за сумата от 200 евро, с разпореждане № 3012/16.07.2026 г. съдът присъдил такова, но в размер на 50 евро.

От правна страна съдът приема, че разпореждането е правилно като краен резултат.

Поначало, длъжникът носи отговорност за разноски при основателност на възражението, с оглед на което адвокатът на заявителя има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно чл. 36, ал. 3 и 4 от Закона за адвокатурата и осъжда ответника да го заплати (чл. 38, ал. 2 и 3 ЗАдв). Препращането на чл. 38, ал. 2 ЗАдв е към критериите, а не към реда определяне на възнаграждението, доколкото чл. 38, ал. 2 ЗАдв вменява на съда задължение да определи същото възнаграждение. Критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв са: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

2

Ориентировъчни при определяне на възнаграждението следва да са правилата на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа нормативен минимум, доколкото липсва издадена наредба по чл. 36, ал. 4 ЗАдв.

Определянето на адвокатското възражение под съответно установения по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа нормативен минимум се допуска според съдебната практика, вкл. тази на СЕС, намерила израз в решението на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C438/22, дадено по преюдициално запитване, свързано с тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. В духа на дадените разяснения се налага разбирането, че установените по норматив минимални размери в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се възприемат само като ориентир при определяне на възнаграждението за предоставената безплатно адвокатска помощ и съдействие, без същите да са обвързващи съда. Бидейки ориентир, същите размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги в съответствие с критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и на разясненията на СЕС в практиката му по същия проблем.

В случая присъденото от съда адвокатско възнаграждение от 50 евро съответства на обема и интензитета, при които от адвоката на заявителя е оказана безплатната правна помощ и съдействие – изготвяне и подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Очертаният в заявлението правен спор се характеризира с ниска фактическа и правна сложност, доколкото от заявителя се твърди наличие на неравноправни клаузи в сключеният между страните по заявлението договор за потребителски кредит, без да се излагат подробни съображения и доводи за тази им правна квалификация. Означеният защитим материален интерес от 21,95 евро (42,93 лева), за който се поддържа, че е недължимо платен, се извежда като математическа разлика между общия размер на заплатените от заявителя суми по договора (342,93 лева) и дължимо платената главница от 300 лева.

Претендираното адвокатско възнаграждение от 200 евро е очевидно несъразмерно спрямо защитимия материален интерес от 21,95 евро – в приблизително десетократно по-висок размер от него, какъвто дисбаланс не се наблюдава при присъденото такова от 50 евро.

В този смисъл са неоснователни оплакванията за несъответствие на адвокатското възнаграждение на конкретната фактическа и правна сложност на делото, на положените от адвоката усилия и на установените в закона ориентировъчни критерии за определянето му. Неоснователни са и отплаванията за служебното му редуциране от съда (до 50 евро), без направено възражение от длъжника, доколкото в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждението се определя от съда, а не се извършва редуциране на 3 договорено и заплатено такова по договора за правна защита и съдействие.

Само по себе си е вярно разбирането в частната жалба, че размерът на адвокатското възнаграждение не би следвало да бъде обусловен от размера на претендираното вземане, и че при определянето му следва да се отчита фактическа и правна сложност на делото, вкл. положените от адвоката усилия.

В случая обаче всички тези критерии са съобразени и отчетени от районния съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение от 50 евро.

Присъждането му в по-висок размер е очевидно непропорционално не само на защитимия материален интерес, но и би се явило несъответно на усилията по частното дело, свеждащи се до подаване на заявлението, с изложени твърдения за сключен договор за потребителки кредит с означение на част от неговото съдържание, за заплащане на суми по него от потребителя в размер, по висок от главницата, за недължимост на заплатената над главницата сума, с оглед дадената в заявлението оценка на договора за кредит като изначално недействителен, респ. съдържащ неравноправни клаузи.

Ето защо разпореждането на районния съд е правилно като краен резултат и не следва да се отменя или изменя, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер от 50 евро.

Водим от горното и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3012/16.07.2026 г., по ч.гр.д. № 1482/2026 г. по описа на Районен съд Тетевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4