Определение № 3903 от 02.07.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3903 гр. Бургас, 02.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120104419 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена жалба от П. Ж. П., ЕГН: ********** относно работодателя “Б. В.” ЕООД, ЕИК: *******, съдържаща оплаквания за допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство. Отправено е искане за съдействие за възстановяване на разликата в уговореното трудово възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност от НОИ и обезщетение за злополука, предизвикана от физическо натоварване на работното място.

Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 ГПК въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда, може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.

Настоящия съдебен състав на БРС приема, че делото не му е подведомствено по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 9 от Кодекса на труда (КТ) контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Настоящата инстанция намира, че с оглед местонахождението на обекта , в който се сочи, че е полагала труд жалбоподателката, компетентен да се произнесе по молбата й за допуснати нарушения на трудовото законодателство е административен орган - дирекция "Инспекция по труда" Бургас, чрез неговите инспектори, които имат качеството на контролни органи по смисъла на гл.12, раздел І от Кодекса на труда. В техните задължения влизат и такива по извършване на контрол по спазването на контролираното законодателство и налагане на принудителни административни мерки за отстраняване на нарушенията.

Досежно изложените в жалбата оплаквания, че НОИ не е изплатило дължимото обезщетение за временна нетрудоспособност в пълен размер, тъй като по силата на неформална уговорка между жалбоподателката и работодателя бил уговорен размер на трудово възнаграждение, който бил в по-голям размер от този уговорен със сключения между страните трудов договор, съдът намира следното.

Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж (чл.357, ал.1 КТ).

В Решение № 128 от 20.04. 1999 г. по гр.д. 109/1998 г., III г.о. (Бюл. ВКС 1998 г., бр. 11-12) ВКС приема, че: “В предмета на трудовите спорове, чието легално определение е дадено в чл.357 КТ не се включват тези, които визират задължения на трети лица към работниците и служителите.

1

Плащанията по дял IIІ КТ са за сметка на държавното обществено осигуряване, но се извършват от работодателя по силата на чл. 150 от КТ /отм./ Като страна по спорове, произтичащи от осигурителни онношения, трябва да участва Националният осигурителен институт, а разглеждането им се осъществява по реда на чл. 29 и сл. от Закона за фонд „Обществено осигуряване” /отм./,. В тези случаи произнасянето на съдилищата по общия гражданскоправен ред е недопустимо.” Тази принципна постановка е актуална и понастоящем, като споровете свързани с осигурителните правоотношения следва да се разглеждат съобразно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и уредените в него производства по обжалване на административни актове по отпускане на парични обезщетения за безработица, временна нетрудоспособност и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че не е компетентен да замести административните ограни в техните правомощия, като извърши проверка и по административен ред се произнесе по поставените въпроси, доколкото същите излизат извън неговите правомощия на съдебна институция.

Предвид изложеното, съдът счита, че образуваното гражданско дело № 4419/2024 г. се явява неподведомствено на гражданските съдилища, в частност на Бургаският районен съд и на основание чл.15, ал.1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКАЗВА да разгледа гражданско дело № 4419/2024 г., образувано по описа на БРС, поради неподведомственост и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се връчи на жалбоподателя.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2