Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2560 от 30.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2052/2025
Вид
Определение № 2560
Подписан
30.07.2025
В сила
30.07.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Николай Колев Стоянов, Иван Гаврилов Йорданов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2560 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502052 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на БАНКА ДСК АД, чрез пълномощника й по делото юрк. Б., против Определение № 6765 от 22.05.2025 г., постановено по гр.д.

№19186/2024 г. на Районен съд- Пловдив, с което е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат съображения, че определението е незаконосъобразно, тъй първостепнният съд е следвало да даде възможност на жалбоподателя да предсатви ново удостоверение за наследници на починалата страна. Искането е за отмяна на ожалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по искова молба от БАНКА ДСК АД против ***., с която са предявени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК за признаване на установено, че се дължат сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №8507/2024г. по описа на ПдРС. От постъпила по делото справка се установява, че ответникът е починал на 18.12.2024 г.,т.е. след образуване на настоящото производство и издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Поради това с Определение от 06.02.2025 г. районният съд е спрял производството по делото, като е указал на ищеца да посочи правоприемници на 1 ответника. С определение от 17.03.2025 г. ПдРС е възобновил производството, като е заличил като страна по делото починалия ответник ***. и е конституирал на нейно място, като ответници наследниците й Р. К. Б. и М. Н. Б.. Преписи от исковата молба са връчени на ответниците на 16.04.2025 г. На 21.05.2025 г. е постъпила молба от ответниците, към която са приложени вписани откази от наследство от 28.04.2025 г. преди изтичане на срока за отговор на исковата молба. Поради това първоинстанционният съд е приел, че предвид заявените откази от наследство от ответниците Р. К. Б. и М. Н. Б., последните не са процесуално легитимирани да отговарят по предявения иск.

Съгласно нормата на чл. 227 от ГПК, когато страната умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Съгласно разпоредбата на чл.

230, ал. 2 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, при смърт на ответника ищецът е длъжен в 6-месечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им.

В случая ответникът по спора ***. е починала на 18.12.2024 г. след образуване на делото.

Отказът от наследство е изричен формален акт на разпореждане с откритото наследство като съвкупност от имуществени права и задължения, принадлежащи на наследодателя. По своето правно естество то представлява едностранна формална сделка, която е неотменима и поражда конститутивното действие, към което волеизявлението на призованото към наследяване лице е насочено - с вписването на отказа в особената книга по чл. 49 ЗН, в предписаната от правната норма на чл. 52 ЗН форма за действителност. Факта дали призованите към наследяване лица са приели откритото наследство обуславя обаче не само тяхната пасивна материалноправна, но и пасивната им процесуалноправна легитимация, за която съдът следи служебно.

Следователно, негово процесуално правомощие е по свой почин да установи кое лице е наследник на починалия след образуване на настоящото исково производство кредитополучател. Кредиторите на починалия длъжник по спорно правоотношение могат да предявят иск против неговите наследници, ако те са приели наследството. В случай че няма лица призовани към наследяване, изброени в разпоредбата на чл. 5 – чл.10 ЗН или всички те са се отказали от наследството на починалия, тогава производството по делото следва да се прекрати. Ако обаче, както е в разглеждания казус, само част от наследниците призовани към наследяване се откажат от наследство, съдът следва да даде указания на ищеца да предяви своя иск към наследниците от следващия ред, които са призовани към наследяване. В случай първостепенния съд не е направил това.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делотовърнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6765 от 22.05.2025 г., постановено по гр.д.

№19186/2024 г. по описа на Районен съд- Пловдив.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3