Решение № 166 от 20.02.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. П., 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220101632 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба от „МБАЛ П." АД, ЕИК ***, представлявана от изп. директор д-р К. Т., чрез адвокат М. М. - пълномощник, адрес: гр. П., ***, ет.2, преупълномощен от Адвокатско дружество „М. и П.“, против Т. С.

Д., в качеството и на ЕТ „Ч.-Т. Д.", ЕИК **** /уточнено в първото по делото съдебно заседА.е от ищеца, проведено на 06.07.2022 г./ и „Ч. 2014“ ЕООД, ЕИК *** и двете със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, вх.А, ет.2, ап.5, представлявано от законния си представител Т. С. Д.

В исковата молба се твърди, че в имота на ищеца, представляващ поземлен имот с идентификатор 5155.507.268 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД - 18 - 97 / 28.10.2008 г. площ от 125339 кв.м , с адрес на поземления имот гр. П., *** е разположен метален павилион с обща площ от 171 кв. м., в който има обособени три самостоятелни търговски помещения, две от които са собственост на лицето Д., съответно с площи от 86 кв. м и 60 кв. м, и едно с площ от 24 кв.м., собственост на трето лице - Л. А. П. с нот. заверен договор рег. № 3425/2002 г. по описа на Нотариус Г.. Сочи, че всички помещения представляват части от метален павилион за търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл.56 ЗУТ.

Сочи, че двете помещения, собственост на лицето Д., са предоставени от него за търговска дейност, осъществявана в тях от търговците ЕТ "Ч.-Т. Д." ЕИК **** и „Ч. 2014" ЕООД ЕИК ***, съответно едноличният търговец ползва помещението с площ от 60 кв.м., а търговското дружество помещението с площ от 86 кв.м. За ползването на площта от имота на ищеца, върху която е разположено всяко едно от описА.те по-горе помещения съответния търговец заплащал ежемесечно наем, съответно за помещението с площ от 60 кв.м.- 324 лева и за помещението с площ от 86 кв.м.-464,40 лева.

Твърди, че лицето Д. е депозирал при ищеца писмено становище, в което сочил, че той бил собственик на самостоятелни обекти в „сграда" със съответните идентификатори, поради което можел да ползва земята „доколкото това е необходимо за използване на постройката“. Поради това били несъстоятелни претенциите на ищеца за заплащането на 1 наем за ползването на площта от земята, върху която били разположени обектите му. След това становище на Д., ответниците преустановили плащА.ята на месечните наеми и ел. енергия, считано от началото на месец август 2016 г. до настоящия момент.

Заявява, че след въпросното становище между ищеца и Д., и двама ответници, възникнал спор относно обектите на правото на собственост на лицето Д. - дали тези обекти са помещения, части от метален павилион - движима вещ /преместваемо съоръжение/, или са самостоятелни обекти в сграда, респективно дали за заетата от тези помещения площ от земята се дължи наем, както и относно погрешното отразяване на обектите в КККР на гр.

П.. Спорът към настоящия момент бил решен в полза на ищеца с решението по в. гр. д.

№649/2020 г. по описа на ОС П., с което изцяло е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прието за установено, че процесиите вещи не са недвижими имоти и погрешно са отразени в кадастъра като такива.

Изтъква, че до момента на възникване на спора въпросните две помещения като части от метален павилион - движима вещ, са били възприемА. от стрА.те по делото именно като такава вещ, поради което между ищеца и ответниците са били възникнали наемни отношения. В тази връзка ищецът е издавал фактури за сумата на дължимия от ответниците наем и консумирана ел. енергия, които фактури са били получавА. и заплащА. надлежно от ответниците до момента на възникване на споровете относно дължимостта на вземА.ята по издавА.те фактури за наем. Твърди, че ответниците доброволно като наематели са заплащали задълженията си за наемна цена и ел. енергия за това, че ползват земята в имота на ищеца за извършване на търговската дейност, т.е. между стрА.те е имало постигнато съгласие и за заплащане на наем за земята поради възникнали наемни правоотношения. Всеки един от двамата ответници преустановили плащА.ята на дължимите суми за наем и ел. енергия, считано от началото на м. август 2016 г.

В исковата молба и уточнителна молба с вх. № 19718/25.05.2022 г. се твърди, че между ищеца и ответника едноличен търговец е имало сключени два договора за наем за площта, върху която е било разположено помещението от 60 кв. м., а именно Договор за наем от 01.08.2010 г. и Договор за наем 17.12.2013 г. като последният бил за срок от една година. Впоследствие срокът по този договор бил продължен за неопределено време след 17.12.2014 г., като обхваща и процесния период. Сочи, че ответникът е заплащал доброволно наемната цена за въпросното помещение до месец август 2016 г.. Твърди, че ответникът е ползвал и площ от 4 кв. м. за разполагане на маси за консумация на предлагА.те от него стоки като наемното правоотношение за тези 4 кв. м. площ възникнало с поставянето на масите, считано от началото на м. юни 2018 г. , т. е. с конклудентни действия. За ползването на тази площ от 4 кв. м. липсвала писмено обективирана уговорка, но наемната цена е била същата като по сключения договор за наем - 5.40 лева с ДДС/кв.м..

Счита, че ако между него и този ответник не са били налице валидни договори за наем, то той му дължи заплащане на обезщетение за ползването на съответните части от поземления имот, равняваща се на месечния наем за процесния период, тъй като си е спестил заплащането на наем за ползване на земята и по този начин се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

В исковата молба и уточнителна молба с вх. № 19718/25.05.2022 г. се твърди, че между ищеца и ответника ЕООД е сключен договор за наем от 17.12.2013 г. за срок от 12 месеца, който е бил в сила към момента на прехвърляне собствеността на обекта, в който ответника осъществява търговската си дейност. Това прехвърляне било обективирано в нот. акт от 02.06.2014 г. Сочи, че изпълнението на действащия към момента на посочената сделка договор за наем е продължило, считано от 02.06.2014 г. с конклудентни действия от страна на ответното дружество като наемател, а също и от страна ищеца като наемодател, както до изтичането на срока на договора към 17.12.2014 г., така и след това. Поради това наемните отношения са се превърнали в такива за неопределен срок. Сочи, че ответникът е 2 заплащал доброволно наем за въпросното помещение до месец август 2016 г.. Твърди, че ответникът е ползвал и площ от 6 кв. м. за разполагане на маси за консумация на предлагА.те от него стоки като наемното правоотношение за тези 6 кв. м. площ възникнало с поставянето на масите, считано от началото на м. юни 2018 г. , т. е. с конклудентни действия. За ползването на тази площ от 4 кв. м. липсвала писмено обективирана уговорка, но наемната цена е била същата като по сключения договор за наем - 5.40 лева с ДДС / кв. м.

Счита, че ако между него и този ответник не са били налице валидни договори за наем, то той му дължи заплащане на обезщетение за ползването на съответните части от поземления имот, равняваща се на месечния наем за процесния период, тъй като си е спестил заплащането на наем за ползване на земята и по този начин се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Твърди, че в процесния период наемните правоотношения не са били прекратявА..

Същите били прекратени с нотариална покана, връчена на законния представител на ответниците на 19.12.2019 г., считано от 19.01.2020 г.

При тези твърдения е формулиран петитум:

-ответникът ЕТ да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 3 888 лева, представляваща наемна цена за ползването на земята в размер на 324 лева месечно за периода месец май 2018 - април 2019 г. по фактури, както следва: фактура № 0000102709/31.05.2018 г., фактура № 0000102631/29.06.2018 г., фактура № 0000102647/31.07.2018 г., фактура

№0000102663/31.08.2018 г., фактура

№**********/28.09.2018 г., фактура № 0000102696/ без дата, издадена за дължим наем за м. октомври 2018 г. фактура №0000102739/30.11.2018 г., фактура № 90000102756/31.12.2018 г., фактура № 0000102777/31.01.2019 г., фактура № 0000102796/29.02.2019 г., фактура № 0000102814/29.03.2019 г., фактура № 0000102829/30.04.2019 г. ; сумата в размер на 237.60 лева, представляваща наемна цена за ползвА.те от ответника 4 кв. м. площ от имота на ищеца, върху която е бил разположил маси за консумация на предлагА.те от него стоки на клиентите му за периода месец юни 2018 - месец април 2019 г. по фактури, както следва: фактура № 0000098748/25.07.2018 г. - за месеците юни и юли 2018 г., фактура № 0000102664/31.08.2018 г., фактура

№0000102678/28.09.2018 г., фактура

№

0000102697/31.10.2018 г., фактура

№0000102740/30.11.2018 г., фактура

№0000102757/31.12.2018 г., фактура № 0000102778/31.01.2019 г., фактура № 0000102797/29.02.2019 г., фактура № 0000102815/29.03.2019 г., фактура № **********/30.04.2019 г..

Евентуално ако се приеме, че не е било възникнало наемно правоотношение, се претендира присъждането на процесната сума като обезщетение, равняващо се на месечния наем за това, че търговецът се е обогатил неоснователно, спестявайки дължимия се наем за заетата от него площ от имота на ищеца, върху която е развивал търговската си дейност в предоставеното му от лицето Д. помещение.

-ответникът „Ч. 2014" ЕООД да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 5 572.80 лева, представляваща наемна цена за ползването на земята в размер на 464.40 лева месечно за периода месец май 2018 - април 2019 г. по фактури, както следва: фактура № 0000102710/31.05.2018 г., фактура № 0000102632/29.06.2018 г., фактура № 0000102648/31.07.2018 г., фактура

№000010665/31.08.2018г., фактура

№

0000102679/28.09.2018 г., фактура

№**********/31.10.2018 г., фактура

№

0000102741/30.11.2018 г., фактура №00001027583/31.12.2018 г., фактура №

0000102779/31.01.2019г., фактура

№

0000102798/28.02.2019 г., фактура

№

0000102816/29.03.2019 г., фактура № 0000102831/30.04.2019 г. ; сумата в размер на 712.80 лева, представляваща наемна цена за ползвА.те от ответника 6 кв. м. площ от имота на ищеца, върху която е бил разположил маси за консумация на предлагА.те от него стоки на клиентите му за периода месец юни 2018 - месец април 2019 г. по фактури, както следва:

3 фактура № 0000098749/25.07.2018 г.- за месеците юни и юли 2018 г., фактура № 0000102665/31.08.2018 г., фактура № 0000102680/28.09.2018 г.,4. фактура № 0000102699/31.10.2018 г. фактура

№0000102742/30.11.2018 г., фактура

№**********/31.12.2018 г., фактура № 0000102780/31.01.2019 г., фактура № 0000102799/29.02.2019 г., фактура № 0000102817/29.03.2019 г., фактура № 0000102832/30.04.2019 г.

Евентуално ако се приеме, че не е било възникнало наемно правоотношение, се претендира присъждането на процесната сума като обезщетение, равняващо се на месечния наем за това, че търговецът се е обогатил неоснователно, спестявайки дължимия се наем за заетата от него площ от имота на ищеца, върху която е развивал търговската си дейност в предоставеното му от лицето Д. помещение.

С протоколно определение от 18.01.2023 г. съдът е прекратил частично производството, на основА.е чл.233 ГПК, поради отказ на ищеца в следните части:

Да бъде осъден ЕТ „Ч.-Т. Д.“ да заплати на ищеца сумата в размер на 237.60 лева, представляваща наемна цена за ползвА.те от ответника 4 кв. м. площ от имота на ищеца, върху която е бил разположил маси за консумация на предлагА.те от него стоки на клиентите му за периода месец юни 2018 - месец април 2019 г. по фактури, както следва: фактура № 0000098748/25.07.2018 г. - за месеците юни и юли 2018 г., фактура № 0000102664/31.08.2018 г., фактура

№0000102678/28.09.2018 г., фактура

№

0000102697/31.10.2018 г., фактура

№0000102740/30.11.2018 г., фактура

№0000102757/31.12.2018 г., фактура № 0000102778/31.01.2019 г., фактура № 0000102797/29.02.2019 г., фактура № 0000102815/29.03.2019 г., фактура № **********/30.04.2019 г., всяка на стойност дължимия се месечен наем за земята на стойност в размер 21,60 лева, освен фактура от 25.07.2018 г., която е на стойност 43,20 лева, евентуално същата сума да бъде присъдена на основА.е неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.