Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 31.01.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5105/2019
Вид
Решение № 173
Подписан
31.01.2020
В сила
26.02.2020
Състав
ХРИСТО МИЛКОВ МИНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Р

Е Ш Е Н И Е

№

Гр.

Варна............. 2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският раЙ.нен съд - първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №5105 по описа за 2019г.

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №23-0000548 от 15.10.2019г., на Началник на Областен отдел „АА” в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на „Н.и Й.” ООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от Д. Г. Н. с ЕГН********** с адрес на регистрация в гр.Варна, ул.”Найчо Цанов” №13 е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200.00лв. на осн. чл. 105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА „Н.и Йо” ООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от Д. Г. Н. с ЕГН********** с адрес на регистрация в гр.Варна, ул.”Найчо Цанов” №13, да заплати на ОО „АА“ в ГД“АИ“ гр.Варна юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

РАЙ.НЕН СЪДИЯ:.......................

М

О Т И В И

Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Д. Г. Н. с ЕГН**********, в качеството му на управител на процесното дружество, против Наказателно постановление №23-0000548 от 15.10.2019г., на Началник на Областен отдел „АА” в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на „Н.и Й.” ООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от Д. Г. Н. с ЕГН********** с адрес на регистрация в гр.Варна, ул.”Найчо Цанов” №13 е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200.00лв. на осн. чл. 105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление като твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и иска да бъде прието, че нарушението представлява маловажен случай.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна изпраща представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждавана на НП и присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -

Началник Областен отдел „АА” гр.Варна.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена на 31.07.2019г. в град Варна, комплексна проверка на превозвача „Н.и Йо” ООД, свързани с транспортната му дейност е установено, че процесното дружество притежава лиценз на Общността №0946 валиден до 05.10.2028г. за извършване на международен автомобилен превоз на пътници.

В хода на проверката е установено, че въззивното дружество е извършило обществен превоз на пътници – специализиран с автобус м.“Мерцедес“ кат.М2 с Рег.№ В 8690 РС, собственост на превозвача , по маршрут гр.Варна – с.Аврен – гр.Варна. Превоза се доказва от попълнения пътен лист за същия № 031139/24.10.2018г. и представения график за работа на водача И.С.Г.

За дата 24.10.2018г. Превоза е извършен съгласно Договор между „Н и Йо“ ООД и ОУ“Христо Ботев“ от 01.09.2018г., без да има към него съгласувано разписание по образецс ОО „АА“, съгласно Приложение №9а. В хода на проверката била изготвена справка и в деловодната програма „Архимед“.

Установено е че нарушението не е единичен случай, а идентични нарушения са били допуснати и за датите 18.11.2018г. и 07.01.2019г.

За установеното бил изготвен АУАН

№263640/31.07.2019г. В обстоятелствената част на същия е отразена така описаната фактическа обстановка, като нарушението е квалифицирано по чл.61 ал.2 изр.2 от Наредба №33/03.111999г. на МТ.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло, а и не се оспорва от въззивника. В жалбата си по същество въззивника не оспорва нарушението, а дава свои обяснения за причините поради които е допуснато.

При връчването на АУАН въззивника не е направил възражения по акта и съдържанието му. Такива не са подадени и в законния за това срок.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното

Наказателно постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.61 ал.2 изр.2 пр.2 от Наредба №33/03.111999г. на МТ – идентично с правната квалификация дадена на нарушението и в АУАН.

Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивното дружество е проведено законосъобразно и правилно.

Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е реализирано описаното по-горе нарушение и правилно е определил правната квалификация на нарушението и размера на санкцията, като въпреки, че липсва произнасяне за наличието или липсата на основания за прилагането разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че волята на АНО е възможно да бъде извлечена от съдържанието на НП по безспорен начин. Съдът, както и АНО намира, че в конкретния случай нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива нарушения. Нарушението съществено застрашава сигурността на участниците в движението по пътищата, доколкото е свързано с нарушаване на установения законов ред за извършване и документиране на превоза на хора от страна на извършващото по занятие транспортна дейност дружество.

Въззивникът в жалбата подадена срещу Наказателното постановление моли да бъде отменено атакуваното НП, като твърди и за нарушено право на защита. Съдът намира за меко казано несериозно твърдението, че въззивника не е знаел къде трябва да съгласува маршрутното разписание, тъй като не било ясно за кое ОУ“Христо Ботев“ става въпрос, дали за това в обл.Варна или за друго такова в обл.Кърджали. Възражението е несериозно, доколкото е ясно посочено, че училището се намира в с.Аврен, превозвача е извършвал и преди процесния превоз и след него и множество други превози по сключен договор с ОУ“Христо Ботев“ с.Аврен. По делото липсват доказателства процесното дружество да има сключен договор за извършване на превоз с ОУ“Христо Ботев“ в обл.Кърджали.

Съдът намира, че АНО е взел предвид обществената опасност на дееца и тази на извършеното от него деяние. Безспорно е допуснато административно нарушения от страна на въззивното дружество, доколкото същото не е съгласувало маршрутното разписание за процесния ден с ОО“АА“ Варна. В тази връзка съдът счита, че налагане на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на - 200.00лв. предвидена в чл.105 ал.1 от

ЗАП за допуснатото нарушение е правилно определена, съобразена е с вида на нарушението и обществената опасност на нарушителя, справедлива е и ще изпълни предвидените в чл. 12 ЗАНН цели, - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правов ред, и да се въздейства възпитателно върху останалите членове на обществото.

С направените възражение в хода на с.з., съдът намира, че въззивника се опитва да си изгради защитна версия, която да го оневини и оправдае, която обаче е неоснователна.

Предвид изложеното и съдът уважи направеното искане за присъждане на юридстокнсултско възнаграждение на въззиваемата страна, като намери същото за законосъобразно и своевременно направено. Възнаграждението е определено в границите на предвиденото от закона – чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................