Решение № 40 от 20.02.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Шумен, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500418 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Вивус.БГ „ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, район Лозенец, ул. ..... № 52-54, представлявано от З.С.Р. чрез пълномощника юрисконсулт И.Д. срещу решение № 146/16.05.2022 г. по гр.д. № 1615/2021 г. по описа на НПРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени и му присъди извършените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата С. З. И., действаща чрез пълномощника адв. М. М. от ПАК е депозирала отговор на жалбата, в който я оспорва като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното: Гр.д. № 1615/2021 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу „ 4финанс „ ЕООД, ЕИК 202393458 / считано от 21.03.2022 г. с наименование „ Вивус.БГ „ /, с 1 искане съдът да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 206.51 лева като допълнителна услуга вследствие на сключен договор за кредит № 9792219003/24.03.2021 г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и неспазване на чл.22, вр. чл.10а и чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.

Ищцата е навела възражения, че клаузата за дължимост на процесната сума е в противоречие с чл.10а от ЗПК и с добрите нрави, а също и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Освен това, с нея се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК..

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявения отрицателен установителен иск като изцяло неоснователен.

В срока за отговор, ответникът е предявил насрещен иск за признаване за установено съществуването на изискуемо парично вземане срещу ищцата - насрещна ответница и, че същата дължи на насрещния ищец, въз основа на договор за кредит № 9792219003/24.03.2021 г., сумата от 1 919.77 лева, от които 1 300 лева – главница, 364 лева – наказателна лихва за забава, начислена както следва: от 22.07.2021 г. до 07.02.2022 г., на основание т.13.3 от договора за кредит; 43.80 лева – договорна лихва и 206.51 лева – такса „ Експресно разглеждане „, по отношение на който иск първоинстанционният съд не се е произнесъл в доклада си по чл.140 от ГПК и в постановеното от него решение.

Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.124, ал.1 от ГПК с цена 206.51 лева, като с решението си е прогласил, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 във вр.с чл.10а и чл.11 ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК нищожността на раздел III, чл.4, / т.4.1, т.4.2, т.4.3 и т.4.4./ от договор за кредит № 9792219003/ 24.03.2021 г., сключен между ищцата С. З.

И. с

ЕГН **********, с адрес: гр.Нови пазар, ул...... № 2, вх.3, ет.6, ап.66 и ответника „ 4финанс “ ЕООД, с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ..... № 52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М.; признал е за установено спрямо ответника „ 4финанс “ ЕООД, с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ..... № 52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М., че ищцата С. З. И. не му дължи сумата в размер на 206.51 лева за допълнителна услуга /такса за бързо разглеждане/ и е осъдил ответника „ 4финанс “ ЕООД да заплати на ищцата С. З. И. направените по делото разноски в размер на 25.00 лева - заплатена държавна такса по делото, както и на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, съд. адрес: гр. Пловдив, бул. ..... № 81, ет.3, ап.Б - адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, за процесуално представителство на ищцата по делото, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

Решението се обжалва изцяло от ответника.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното решение е валидно.

В частта, в която съдът се е произнесъл с нарочен диспозитив за прогласяване нищожност, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 във вр.с чл.10а и чл.11 ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, на раздел III, чл.4, / т.4.1, т.4.2, т.4.3 и т.4.4./ от договор за кредит № 2

9792219003/ 24.03.2021 г., сключен между ищцата и ответника решението е недопустимо, като постановено извън заявеното искане за защита, доколкото от страна на ищцата няма предявен установителен иск за нищожност на посочената договорна клауза, а, съгласно ТР № 1/27.04.2022 г., т.д. № 1/2020 г. при липса на изрично заявен иск, съдът дължи произнасяне относно действителността на обуславящата сделка само в мотивите към решението си, от което следва, че, макар и да е бил длъжен да се произнесе относно действителността на договора и в частност – на посочената по-горе клауза, първоинстанционният съд не е имал процесуално основание и право да постанови нарочен диспозитив по този преюдициален въпрос. Ето защо, в посочената част първоинстанционното решение се явява недопустимо следва да се обезсили. В останалите му части, решението е допустимо.

По съществото на правния спор, от изявленията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно договор за кредит № 9792219003/24.03.2021 г., ответникът, в качеството на кредитодател е предоставил на ищцата, в качеството й на кредитополучател потребителски кредит в размер на 1 300 лева, която сума й е била изплатена изцяло на 24.03.2021 г.. Съгласно договора, са били уговорени следните условия: краен срок на връщане на кредита до 23.04.2021 г., лихвен процент за срока на кредита 40.99 %, сума на лихвата за срока на кредита 43.80, ГПР в размер на 49.7 %, такса за бързо разглеждане в размер на 206.51 лева, общо дължима сума по договора в размер на 1 550.31 лева. С анекс от 17.06.2021 г. страните са договори нов краен срок за връщане на кредита, а именно до 22.07.2021 г..

От съдържанието на договора се установява и не се спори между страните, че неразделна част от него са Общи условия на договора за кредит, в сила от 17.02.2016 г., които са приложени на л.16 - 21 от първоинстанционното дело. Според тези ОУ обща сума, дължима от кредитополучателя е сумата, включваща общия предоставен кредит и общите разходи, лихви и такси по кредита. Също според ОУ, такси по кредита са такси за предоставяне на допълнителни незадължителни услуги, които са заявени от кредитополучателя - като таксата за бързо разглеждане и такса за удължаване. Таксата за бързо разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на писмен носител в офис на партньор. В раздел ІІІ, т.4.1 – т.4.4 от ОУ е било посочено, че кредиторът предоставя на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при искане на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му, а при подаване на искането извън работното време на кредитора, в неработен ден или национален празник – до 2 часа от началото на първия следващ работен ден, освен при забавяния възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя. За заявката за бързо разглеждане 3 на искането за кредит кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит. Допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит. В т.7.1 от ОУ е било посочено, че ГПР представлява процент, отразяващ общите разходи по кредита, настоящи и бъдещи / лихви, др. преки или косвени разходи, комисионни /. ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. В т.8 от ОУ е било предвидено, че кредитополучателят има право да се откаже от договора за кредит, без да дължи обезщетение или неустойки или посочва причина за това пред кредитодателя, като това му право може да се реализира в срок от 14 дни от сключване на договора.

При така установените факти, съдът прие следното от правна страна:

С оглед неговия предмет, сключеният между страните договор за потребителски кредит при общи условия попада в обхвата на правните сделки, регулирани от ЗПК и ЗЗП.

В чл.21, ал.1 от ЗПК е посочено изрично, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Според изричната разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен когато при сключването му са нарушени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно чл.24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 148 от ЗЗП.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно чл.146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.

Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

4

Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК / изменен с ДВ. бр. 100/2019 г. / съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

В настоящия случай в представения договор за кредит се съдържа информацията посочена в чл. 11, ал.1 от т.7 до т.12 и т.20 от ЗПК, а именно: посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент; годишния процент на разходите по кредита. В договора се съдържа и информацията по чл.11, т.11 от ЗПК, като се има предвид, че е уговорено срок за издължаване на кредита от един месец и една крайна падежна дата за връщането му. Посочен е и общия размер на дължимата сума по кредита, както и кои плащания се включват в нея, определени конкретно по основание и размер. В т.8 от ОУ към договора е предвидено изрично правото на потребителя да се откаже от него, без да дължи обезщетение или неустойка или да посочва причина за това пред кредитора.

В раздел ІІІ, т.4.1 – т.4.4 от ОУ към договора е била предвидена услуга за бързо разглеждане на искането за предоставяне на потребителски кредит, като е било посочено, тази услуга е допълнителна незадължителна и се предоставя при искане на кредитополучателя, като гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му, а при подаване на искането извън работното време на кредитора, в неработен ден или национален празник – до 2 часа от началото на първия следващ работен ден, освен при забавяния възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя. За заявката за бързо разглеждане на искането за кредит кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Според отразеното в самия договор за кредит, размерът на визираната такса за бързо разглеждане е в размер на 206.51 лева и се включва в размера на общата дължима сума по кредита. Според т.7.1 от ОУ тази такса не се включва в размера на посочения в договора ГПР.