Решение № 125 от 02.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Виолета Йовчева

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100507111 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ЕАД с вх. № 2055/26.04.2021г. на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ по изп. дело № 20217880400171, срещу Постановление, обективирано в съобщение с изх. N. 2994/ 20.04.2021г., с което ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 300,00 лева на 200, 00 лева по подадено от жалбоподателя- възражение с вх. № 1691/06.04.2021 г.

В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно завишен, тъй като надвишава сумата от 200, 00 лева за образуване на делото и включва и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС. Сочи, че параграф 2 от ДР на тази наредба не поражда действие. Сочи, че няма необичайни действия по изпълнението. Сочи, че е приложимо решение на Съда на европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С428/16г. и няма пречка да се намалява хонорара под установения с наредбата минимум, тъй като е несправедлив.ЧСИ обаче не изчакал срока за доброволно плащане, а наложил запор едновременно с поканата за доброволно изпълнение и така го лишил от възможност да плати доброволно.

Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 200,00 лева.

Пълномощника на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал възражение по жалбата, с което я оспорва, като неоснователна. Твърди, че няма плащане в срока за доброволно изпълнение и са били предприети поисканите от 1 взискателя изпътлнителни действия. Посочва, че в молбата за образуване и в последващи молби са посочени изпълнителни способи. Счита, че длъжника е могъл да плати доброволно преди образуване на изпълнителното дело.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело е определено дори под минимума по Наредба 1/2004г. и че са реално заплатени, като по наредба 1 /2004 г. на Висш адвокатски съвет минимума е 350,00 лева и платения не е прекомерен.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.

10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания над 1 000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от този акт.

Изпълнителното дело е образувано по молба от 01.04.2021г.

На 01.04.2021г. е пратена ПДИ, връчена на същата дата.

На 06.04. е постъпило възражение срещу приетия хонорар на взискателя от 300,00 лева.

На 16.04.2021г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки.

На 16.04.2021г. е пратено запорно съобщение до „ОББ“АД.

На 23.04.2021г. е върнат отговор от банката, че са изпълнили запорното съобщение и са превели сумата на 23.04.2021г.

При тези данни следва да се приеме, че липсва плащане на задължението по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение изтекъл на 14.04.2021г.

Горното е наложило да се наложи и запорът на банкови сметки, като е фактически невряно твърдение в жалбата, че запор е наложен едновременно с ПДИ и затова длъжника не могъл да плати доброволно. Липсват и данни да платено след този срок, но преди налагане на запора.

Уговорения хонорар е под предвидения в Наредба 1/2004г. минимален размер, поради което и е несъстоятелно позоваването на практиката на съда на европейския съюз, още повече, че тя не е в смисъла в който жалбоподателя я тълкува, а с посоченото решение се предоставя възможност за преценка дали нормативната уредба в тази област води до ограничаване на конкуренцията.

2

Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ЕАД с вх. №

2055/26.04.2021г. на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ по изп. дело № 20217880400171, срещу Постановление, обективирано в съобщение с изх. N. 2994/ 20.04.2021г., с което Ч С И е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 300,00 лева на 200, 00 лева

Решението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3