Решение № 62 от 03.02.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Казанлък, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20225510102043 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от С. Е.

С., ЕГН

**********, с постоянен адрес: **** против И. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****. Ищецът твърди, че на 05.08.2022 год. получил съобщение за подадено възражение от И. С. Б. срещу издадена Заповед за изпълнение № **** год. по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд гр.Казанлък. В подаденото възражение против заповедта за изпълнение било посочено, че същата не дължи претендирана сума, че не се познават със С. С., че тези пари били за сестра й. Подаването на възражение от страна на длъжника, обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Със Заповед за изпълнение № **** год. И. Б. е осъдена да заплати на кредитора С. С. сумите 9 779,15 лева, равностойни на 5 000 евро, предоставен заем, платени по банкова сметка на длъжника, ведно със законната лихва от 09.06.2022 год. до изплащане на вземането, 2 145,97 лева лихви върху главницата за периода от 08.04.2020 год. до 06.06.2022 г., държавна такса в размер на 238,50 лева и адв. възнаграждение в размер на 630 лева, представляващи разноски по делото.

Вземането на ищеца към И. Б. произтичало от предоставен заем в размер на 5 000 евро, платени по сметка на длъжника по посочена от сестра й П. Б. банкова сметка в И. банка на 18.03.2019 год., като в платежното нареждане било посочено, че основанието за плащане е „заем“. В уговорения между страните срок, както и в посочения в нотариалната покана рег. № 5 том 1, № 1 от 03.01.2020 год., И. Б. не върнала заетата сума. Срокът, посочен в 1 нотариалната покана бил до 15 работни дни от получаването й. Поканата била връчена на длъжника от нотариус Н.К. по реда на чл. 47 от ГПК. Твърди, че до сега ответницата не била върнала на ищеца никакви суми. Във възражението си по чл. 414 от ГПК И. Б. посочила, че ищецът знаел, че парите били за сестра й, но реално посочила личната си банкова сметка.

Какви били отношенията със сестра й не ставало ясно, но било безспорно, че И. Б. получила сумата и следвало да я върне на заемодателя. Това се потвърждавало и от извлечение от кореспонденция между П. Б. /сестра на И.

Б./ и С. С. /т. нар. М. в кореспонденцията/. Ако И. Б. не познавала С. С., възниквал въпросът защо предоставила данните на сестра си на банковата си сметка, защо изтеглила сумата и защо не върнала сумата, ако не била за нея.

По данни на ищеца П. и сестра й И. Б. имали намерение да отварят пицария в И. и не им достигали пари за инвентар. От кореспонденцията се установявало, че сумата била дадена в заем за започване на търговска дейност. Същият ден 18.03.2019 год., в който П. Б. писала на С. С., че:

„магазинът е мой“, той превел сумата по банковата сметка на И. Б.. И на 22.03.2022 год. П. Б. потвърдила, че парите били в сметката и благодари на ищеца. След изтичане на срока, посочен в нотариалната покана - 15 работни дни след връчването й, ответника И. Б. изпаднала в забава и на основание чл.

86 от ЗЗД дължала обезщетение в размер на законната лихва върху главницата в размер на 2145,97 лв. за периода от 08.04.2020 г. до 06.06.2022 г.. На основание чл.127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова сметка, по която да бъде изплатена претенцията: IBAN: ****

С уточнителна молба с вх. № 9966/15.09.2022 г. ищецът заяви, че срокът за връщане бил договарян по телефона, като разговорите се осъществявали между сестрата на ответника И. С. Б. - П. Б. и ищеца.

Обясненията на П. Б. били, че двете със сестра си щели да правят пицария в И. и не им достигали пари за оборудване. П. Б. се ангажирала със срок за връщане на заемната сума от 2 /два/ до 3 /три/ месеца, но в разговора С. С. се съгласил на 6 /шест/ месеца. Тъй като той нямал никакви контакти със заемателя И. Б., започнал, след изтичане на шестия месец от плащане на сумата, да търси отново П. Б., но тя дори спряла да му вдига телефона и не му отговаряла на съобщенията. Затова отправил нотариална покана на 03.01.2020 год. чрез нотариус Н.К. до заемателя, като дал допълнителен срок от 15 работни дни от получаване на нотариалната покана да му бъде върната сумата, която дал в заем по банковата сметка на И. Б..

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, дължи на С. Е. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** следните суми: 9779,15 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2022 год. до окончателното плащане, лихви за забава в размер на 2145,97 лв. за периода на забава от 08.04.2020 г. до 06.06.2022 г. и разноските по настоящото дело за държавна такса - 238,50 лева., адвокатско възнаграждение - 900 лева и др., както и разноските по ЧГД № **** год. на КРС за заповедното производство, 2 като следва: 238,50 лева за държавна такса и 630,00 лева за адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата И. Б.. Заявява, че предявеният срещу нея иск бил допустим, но по същество бил изцяло неоснователен. Обстоятелствата, на които се основавал искът били неверни и поради тази причина ги оспорва. Поддържа подаденото възражение срещу издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № **** г. по описа на Районен съд - Казанлък. Твърди, че не познава г-н С. и поради тази причина той не можел да й предостави заем. Вярно било, че претендираната сума била преведена на нейната банкова сметка в И., но това била договорка между сестра й П. С. Б. и ищеца. Парите били получени в банката от сестра й П. С. Б. и това тя не го оспорвала. Не можело да има уговорен между ответницата и ищеца срок на връщане на претендираната сума, т.к. комуникация между тях не е имало, както и поради това, че не се познавали.

Извлечението от електронната кореспонденция потвърждавало тезата, че не ответницата, а сестра й П. се познавала и контактувала със С.. В исковата молба се сочело, че за ищеца не ставало ясно какви били отношенията между ответницата и сестра й П. Б.. Отношението й към П. било същото, както към другата й сестра, както и към родителите й С. и Н.. Важно по това гражданско дело обаче било друго, а именно: преди С. да заведе това гражданско дело той търсил съдействието на Районна прокуратура-Стара Загора, ТО-Казанлък и Районно управление - Казанлък. Образувана била предварителна проверка.

Впоследствие било образувано ДП, водено от разсл. полицай А.Д.. Сочи, че не знаела какви били основанията на разследващите, но била обявена за общодържавно издирване. Идвайки си в Република Б., на летище София била отделена от служител на Гранична полиция, който й обяснил, че била обявена за общодържавно издирване и принудена да чака, докато те изпълнят формалностите, които се явявали последица от ОДИ. В указания срок се явила при разсл. полицай А.Д. в РУ-Казанлък и отговорила на всички, поставени от него въпроси. Известно време след това научила, че била проведена очна ставка между С. и сестра й П., в която тя потвърдила, че парите били за нея и тя ги получила от банката. Какъв бил резултатът от воденото ДП, за ответницата било неизвестно, но това ДП създало за нея неимоверни трудности, поради това че, заради безхаберието на полицейските служители, отмяната на обявената й мярка за ОДИ била твърде забавена и се наложило да презаверява билетите си за полета. Моли заведеният срещу нея установителен иск да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан. Претендира разноски в производството.

Ищецът, редовно призован за датата на съдебното заседание, се яви лично като поддържа изложеното в исковата молба. Заявява, че не знаел кой е получил сумата и кой е изтеглил парите. Парите били преведени по сметка на И. Б. за отваряне на бизнес със сестра й. Не знаел кой изтеглил парите.

Имал уговорка за връщане на парите с П.. Първо срокът бил 2-3 месеца, но след като заминал за чужбина й казал 6 месеца, като се върнел от чужбина 3 тогава да ги преведе. Това била уговорката му с П.. След това изпратил нотариална покана на И. Б.. Предоставил срок от 15 работни дни от датата на получаването й. Поканата била получена чрез залепване на адреса. Не знаел дали П. Б. или И. Б. в момента били в Б..

Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява, но чрез процесуалния си представител поддържа становището, изложено в писмения отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

РС-Казанлък е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от С. Е. С., ЕГН **********, против И.

С. Б., ЕГН **********. По образуваното ч.гр.д. № **** г. по описа на РСКазанлък била издадена заповед № 805 от 10.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 9779,15 лв. – главница, ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането;

2145,97 лв. – лихва за периода от 08.04.2020 г. до 06.06.2022 г. и съдебни разноски по производството, от които 238,50 лева държавна такса и 630,00 лева адвокатско възнаграждение. В заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е посочено, че вземането произтича от предоставен заем в размер на 5000 евро, възлизащ в левова равностойност на 9779,15 лева, платени по банкова сметка на длъжника И. С. Б. в И. банка, с преводно нареждане от 18.03.2019 г. В законоустановения срок по чл. 414, ал.

2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника И. С. Б., в което заявява, че не познава г-н С., че не е получавала в заем пари от него, че сам заявителят твърди, че тези пари са за сестра й П. Б.. С разпореждане № 2796 от 07.07.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането, предмет на заповедта за изпълнение, в едномесечен срок от получаване на разпореждането като довнесе и дължимата държавна такса. В изпълнение указанията на съда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, ищецът е депозирал искова молба срещу длъжника И. С. Б..

Видно от представения заверен препис от нареждане за превод в чуждестранна валута, с превод на български език, на 18.03.2019 г. С. Е. С. е превел по сметка на И. С. Б. в Банка И. сумата от 5000,00 евро, като в основанието за плащане наредителят С. Е. С. е записал „заем“.

Ищецът С. Е. С. е изпратил до И. С. Б. нотариална покана, в която е вписал, че на 18.03.2019 г. И. получила в заем от него парични средства в размер на 5000 евро. П. Б. му била казала да ги преведе по сметка на И., тъй като на П. й трябвали пари да си отвори пицария в И.. На практика И. получила сумата в размер на 5000 евро и тя била задължена да ги върне на ищеца. В случай, че парите не му бъдат върнати в посочения срок – 15 работни дни от получаване на нотариалната покана, по банковата сметка на ищца в евро в „****“ АД, той имал намерение да търси връщане на сумата по съдебен ред и да уведоми органите на прокуратурата за извършена измама. В 4 нотариалната покана е вписал, че при разговори с П. Б., тя всеки път му казвала определен период, в който щяла да му върне заема. Нотариусът вписал, че нотариалната покана е връчена на И. Б. по реда на чл. 47 от ГПК със залепване на уведомление на входната врата на жилището, на адреса, посочен в поканата.

По делото ищецът е представил извадка от електронната му комуникация със сестрата на ответницата П. Б.. Ищецът е писал на П. Б.:

„Трябва ми адресът, на който живее сестра ти, трите имена и адресът на банката“. П. Б. е написала адреса и трите имена на сестра си – И. С. Б., адреса на банката в Д. и акаунт номер. П. Б. е записала: „Това е банковата сметка на сестра ми, М., (не се спори, че това е обръщението към ищеца) че на моята може да ми удържат. Благодаря. Звънни като можеш“. След което го е уведомила: „Всичко е наред, М.. Срещата мина добре вчера. Магазинът е мой.