Решение № 5414 от 24.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5414 гр. София, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100507125 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 7537 от 24.04.2023 г. на СРС, 120 състав, постановено по гр. д. № 42361/2023 г., е УВАЖЕН осъдителен иск с правно основание чл.411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявен от „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113 срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, за заплащане на сумата от 904.41 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното й изплащане, която главница представлява неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил, за платено от ищеца застрахователно обезщетение за щета № 050088564 от 04.10.2022 г. по МПС марка ”Мерцедес А200 4 Матик”, рег.№ ********, причинени при ПТП, състояло се на 01.10.2022 г. в гр. София, на кръстовището на бул. Цар Освободител и ул. Петнадесети ноември. Ответникът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК сума в размер на 440 лева, представляваща разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК ответникът подава въззивна жалба, с която оспорва първоинстанционното решение незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с доказателственото значение на установените и относими по спора обстоятелства. Поддържат заявеното в исковата молба, че поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при дружеството ищец е допринесло за настъпването на процесното ПТП, тъй като управлението на лекия автомобил е осъществено при 1 несъобразяване с правилата, установени в Закона за движение по пътищата. По – конкретно се сочи, че е доказано нарушаване на правилото на чл.37, ал.1 от ЗДвП, като не се е съобразил с движещите се по пътя с предимство автомобили. Въззивникът твърди, че ако водачът на лекия автомобил, застрахован при ищеца, бе пропуснал движещия се направо лек автомобил, процесният инцидент не би настъпил. В обжалваното решение, твърди въззивника, съдът не е преценил в съвкупност събраните по делото гласни доказателства, като в противен случай би отчел обстоятелството, че водачът на пострадалия автомобил не се е уверил дали в съседната пътна лента няма движещи се автомобили. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, вината за настъпване на ПТП е изцяло за водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, като необосновано съдът е стигнал до обратния извод единствено въз основа на констативния протокол за ПТП. Позовава се и на допуснатата и неоспорена по делото САТЕ за да аргументира становището си. Моли съда, да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищеца. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищецът подава отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като недоказана и необоснована. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и постановено при правилна и цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Образувано е по искова молба вх.№ вх.№ 215663/28.07.20223 г. на „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано от Й.Ц. и Е.И. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 51Д, представлявано от В.И. и П.Д. , с предявен иск с правно основание по чл.411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 904.41 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, която главница представлява неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил, за платено от ищеца застрахователно обезщетение за щета № 050088564 от 04.10.2022 г. по МПС марка ”Мерцедес А200 4 Матик”, рег.№ ********, причинени при ПТП, състояло се на 01.10.2022 г. в гр. София, на кръстовището на 2 бул. Цар Освободител и ул. Петнадесети ноември.

В исковата молба се твърди, че на 01.10.2022 г. в гр. София, на кръстовището на бул.

Цар Освободител и ул. Петнадесети ноември настъпило ПТП между МПС марка „Тойота Корола“ с ДК № С7892НТ и МПС марка ”Мерцедес А200 4 Матик”, рег.№ ******** . За произшествието бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 01.10.2022 г., съгласно който водачът на МПС марка „Тойота Корола“ с ДК № С7892НТ се движи с несъобразена скорост и реализира ПТП със завиващото вляво МПС марка ”Мерцедес А200 4 Матик”, рег.№ ******** . Сочи, че водачът на първото МПС е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не се е съобразил с интензивността на движението, за да е в състояние да спре пред всяко видимо препятствие, нито пък да намали скоростта или да спре при възникване на опасност за движението.

Твърди, че между ищцовото дружество и собственика на МПС марка ”Мерцедес А200 4 Матик”, рег.№ ******** имало сключена застраховка „Каско на МПС“ № 00500100466091/30.05.2022 г. като за настъпилото събитие при дружеството била заведена щета с № 050088564 от 04.10.2022 г. Нанесените имуществени вреди в резултат на ПТП били описани в протокол за оглед и оценка на щети на МПС от 04.10.2022 г. Сочи, че по заведената щета било определено обезщетение в размер на 1808.82 лв., като сумата била изплатена в полза на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил с преводно нареждане на 13.12.2022 г. Сочи, че към датата на настъпване на ПТП виновният водач бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомибилистите, валидна към датата на настъпване на ПТП-то. Сочи, че е предявено искане от ответното дружество, като регресната покана била получена на 03.02.2023 г., но до датата на подаване на исковата молба, вземането не било погасено. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.

Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ответното дружество е образувало щета по искането на ищеца с № 0000-5107-23-5-00616, като претенцията била отказана като неоснователна и недоказана пред ответното дружество, за което ищецът бил уведомен писмено. Излага съображения за отказа да се плати щетата, като твърди, че водачът на лекия автомобил, застрахован при ответника, няма вина за настъпилото ПТП. Твърди, че не били изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на процесното произшествие, като оспорва изцяло твърдения механизъм на ПТП, изложен в исковата молба. Счита, че двустранният констативен протокол, представен по делото, не бил съставен в съответствие с нормативните изисквания на ЗДвП и Наредба № I3-41 за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд. Твърди, че водачът на увредения автомобил, застрахован при ищцовото дружество, не се е съобразил с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Счита, че искът е в завишен размер и не отговаря на 3 действително претърпените вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за основателна. Съображенията за това са следните:

Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1 наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2 - заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3 - отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4 - наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП.

С исковата молба ищцовото дружество признава вината и на водача на лекия автомобил, застрахован при него, като твърди между водачите на двата леки автомобила да е налице съпричиняване, като в обжалваното съдебно решение съдът не се е произнесъл в тази насока. Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК.

В случая съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, приетата и неоспорена САТЕ и разпитаните свидетели се установява по делото, че е налице твърдяното съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на получените по него увреждания. Конкретиката на случая сочи, че водачът на автомобил марка ”Мерцедес А200 4 Матик”, рег.№ ******** не е спазил правилото, регламентиращо задължение на водачите на МПС, при извършване на ляв завой, да пропуснат насрещно движещите се превозни средства, регламентирано в разпоредбата на чл. 37 ЗДвП "При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да 4 пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства". В случай, че водачът на автомобил м. "Мерцедес" бе спазил задължението по чл. 37 ЗДвП, до удар не би се стигнало.

Изложеното обуславя извод, че по делото е установена противоправността на деянието на водача на автомобил м. "Мерцедес". В допълнение към изложеното, констатациите на вещото лице в допуснатата и неоспорена по делото САТЕ сочат единствено на възможност у страна на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ да предотврати настъпването на процесното ПТП. Според експерта, единствено поведението на водача на застрахования при ответното дружество лек автомобил е било в състояние да избегне удара между двата автомобила, ако бе предприето в съответствие със законовите разпоредби и действащите правила за движение по пътищата.