Решение № 2077 от 25.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10660/2022
- Вид
- Решение № 2077
- Подписан
- 25.04.2023
- Състав
- Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 · Семеен кодекс
- чл. 20 · Семеен кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 21 · Семеен кодекс
- чл.21, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 22, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2077 гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Е. Александрова
Членове:
Катя Хасъмска
Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Е. Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100510660 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. Ц. К., с която се обжалва изцяло Решение № 20224294 от 13.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 80947/2018 г. на СРС, 89 състав, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу С. Я. Н., иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е изключителен собственик на АПАРТАМЕНТ №9, находящ се в гр.София, СО, р-н „Подуяне“, ж.к. „Сухата река“, ул. „*******; осъдена е ищцата да заплати на ответника 500 лева, разноски, а нейното искане за разноски е оставено без уважение.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно постановено при съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, като са изложени съображения. Моли се да бъде отменено, като е заявена претенция за разноски.
Отделно от това е подадена и въззивна жалба от Е. Ц. К., с която се обжалва изцяло Решение № 20175581 от 20.08.2021 г., поправено с Решение № 20045323/29.06.2022 г., и двете постановени по гр.д.№ 80947/2018 г. на СРС, 89 състав, като Решение № 20175581 от 20.08.2021 г. е постановено в производство по чл. 250 ГПК, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу С. Я. Н., иск с правна квалификация чл. 23, ал. 2 от СК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е изключителен собственик на АПАРТАМЕНТ №9, находящ се в гр.София, СО, р-н „Подуяне“, ж.к. „Сухата река“, ул. „*******, вследствие на частична трансформация на нейни лични средства.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно постановено при съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и 1 необоснованост, като са изложени съображения. Моли се да бъде отменено, като е заявена претенция за разноски.
Постъпило е и допълнение към въззивните жалби от Е. К., с което сочи, че изцяло поддържа въззивните си жалби срещу решение от 13.10.2020 г. и срещу решение от 29.06.2022. Моли се да бъдат отменени на основания в цитираните жалби.
В открито съдебно заседание, проведено пред настоящата инстанция, процесуалният представител на въззивницата пледира за отмяна на обжалваните решения, както и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове като доказани и основателни. Претендира разноски.
С оглед предоставената й възможност, въззивницата е депозирала и писмена защита.
Въззиваемата страна С. Я. Н. оспорва въззивните жалби и моли да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащи на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валидни и допустими съдебни актове.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженияна на страните, приема за установено следното:
С Решение № 20224294 от 13.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 80947/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 89-ти състав, е отхвърлен предявеният от Е. Ц. К. срещу С.
Я. Н., иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е изключителен собственик на АПАРТАМЕНТ №9, находящ се в гр.София, СО, р-н „Подуяне“, ж.к. „Сухата река“, ул. „*******, в жилищна сграда-блок ******* в сградата на ЖСК Страж, с обща площ от 87.95 кв.м., заедно със зимнично помещение №1, с обща площ от 2.69 кв.м., заедно с 3.994% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място съставляващо имот №184,185 и 215, кв.60 по плана на гр.София, местност Сухата река, вследствие на пълна трансформация на нейни лични средства в размер на 20084 лева /двадесет хиляди и осемдесет и четири лева/, придобити от сума от продажба на свой личен недвижим имот, придобит преди брака в размер на 10500 лева и подарена сума от майка й в размер на 6000 лева и от сестра й в размер на 4000 лева, като неоснователен; осъдена е ищцата да заплати на ответника 500 лева, разноски, а нейното искане за разноски е оставено без уважение.
С Решение № 20175581 от 20.08.2021 г., поправено с Решение №
20045323/29.06.2022 г., и двете постановени по гр.д.№ 80947/2018 г. на СРС, 89 състав, като първото е постановено в производство по чл. 250 ГПК, е отхвърлен предявеният от Е. Ц. К. срещу С. Я. Н., иск с правна квалификация чл. 23, ал. 2 от СК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на АПАРТАМЕНТ №9, находящ се в гр.София, СО, р-н „Подуяне“, ж.к. „Сухата река“, ул. „*******, , в жилищна сграда-блок ******* в сградата на ЖСК Страж, с обща площ от 87.95 кв.м., заедно със зимнично помещение №1, с обща площ от 2.69 кв.м., заедно с 3.994% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място съставляващо имот №184,185 и 215, кв.60 по плана на гр.София, местност Сухата река вследствие на частична трансформация на нейни лични средства, придобити от сума от продажба на свой личен недвижим имот, придобит преди брака в размер на 10500 лева и подарена сума от майка й в размер на 6000 лева и от сестра й в размер на 4000 лева, като неоснователен.
Във въззивната фаза на процеса не са събирани доказателства.
Във въззивната жалба на наведени доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като резултат е достигнал до неверни 2 фактически и правни изводи.
На първо място се твърди, че СРС не е обсъдил Договор за заем от 05.05.1999 г.,/представен в о.с.з. проведено на 14.10.2019 г. и същият представен в оригинал в о.с.з. проведено на 13.07.2020 г./ от който, по твърдения на въззивницата, се установява, че на 05.05.1999 г. ищцата е предоставила в брой в заем на сестра си М.Ц.П. сумата в размер на 10 500 000.00 неденоминирани лева и Разписката за връщането на заема от 28.06.2002 г., от която се установява, че М. е върнала на ищцата взетата в заем сума в деня на сключване на сделката за покупко-продажба на процесния имот.
На второ място се твърди, че съдът не е обсъдил и показанията на св. С.П.А., дадени в о.с.з. проведено на 14.10.2019 г. и показанията на св. М.Ц.П., дадени в о.с.з. на 13.07.2020 г., както и че е изопачил показанията на св.Г.Т., като е приел, че „Свидетелката сочи, че е присъствала при връщането на заема, преди изповядване на сделката за покупка на процесния имот.“, като се излага, че свидетелката Т., не е давала такива показания, а в о.с.з. на 14.10.2019 г., е дала показания, че е присъствала на даването на заема от ищцата Е. на нейната сестра М..
Ето защо се твърди, че съдът неправилно не е установил доказаните за осъществени по делото факти и обстоятелства в резултат на което е достигнал и до нарушение на материалния закон — чл.23, ал.1 от СК.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че „В представеният договор за заем от 05.05.1999 г., както и в разписката за връщането му от 28.06.2002 г., не става ясно, нито с каква цел се дава сумата в заем, нито, че тази сума се връща, не само с цел да се погаси заема, а с цел единствено да се вложи в сумата за покупка на процесния апартамент “, защото ирелевантно за спора е с каква цел ищцата Е. К. е предоставила в заем на сестра си М. сумата от 10 500 000лв. неденоминирани лева, както и ирелевантно е за спора дали целта на сестрата на ищцата е била връщане на заема или и да се вложи сумата за покупка на процесния имот. Излага се, че съгласно чл. 240 от ЗЗД „С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество“, като законодателят не се интересува нито от целта на давания паричен заем, нито от целта за която ще се изразходва върнатата заета сума. Излага се също, че разпоредбата на чл.23, ал.1 от СК също не поставя изискване да се установи с каква цел е дадена заемната сума, нито поставя изискване при връщането на заемната сума същата да се върне с цел покупка на определено имущество, а релевантен въпрос за приложението на чл.23, ал.1 от СК е дали вложените средства имат личен произход.
На следващо се твърди, че съдът неправилно е приел, че „... Дори ищцата да е получила сумата от дадения заем, както и дарението от майка си в размер на 6000лв. и от сестра си в размер на 4000 лева, за това няма писмени казателства “, тъй като тези изводи на съда са частично неправилни и не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, а именно договорът за заем от 05.05.1999 г. и от Разписката за връщането на заема от 28.06.2002 г., от която се установява, че М. е върнала на ищцата взетата в заем сума от 10 500лв. деноминирани в деня на сключване на сделката за покупко-продажба на процесния имот — 28.06.2002 г.
По отношение на получените от ищцата по дарение от майка й суми в размер на 6000лв. и от сестра й в размер на 4000лв. въззивницата твърди, че съдът неправилно търси писмени доказателства, като се сочи разпоредбата на чл.225 от ЗЗД „С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, а дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им. Излага, че в случая ищцата е получила от майка си по дарение на сумата от 6000лв. и от сестра си по дарение сумата от 4000лв., чрез реално предаване на дарените суми, като е допустимо, 3 съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК установяване със свидетелски показания на договори на стойност над 5 000 лева, ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително, като в случая дарението, извършено от сестрата на ищцата, е в размер на 4000лв., така че доказването му може да се извърши, както с писмени доказателства, така и със свидетелски показания, като същото не попада в ограниченията на чл.164, ал.1, т.З ГПК относно допустимостта на свидетелските показания. Относно дарението, извършено от майката на ищцата в нейна полза, се сочи, че то попада в изключенията на чл. 164, ал. 1, т.З от ГПК, съгласно която норма е допустимо да се установяват договори на стойност над 5000лв. между роднини по права линия със свидетелски показания и в този смисъл се сочи Решение № 64 от 09.05.2014 г. по гр. д. № 5569/2013 г. на Върховен касационен съд.
Във въззивната жалба се сочи още, че релевантният въпрос за приложението на чл.23, ал.1 от СК, е какъв е произходът на вложените средства, като относно установяване на произхода на вложените средства е допустимо същият да бъде установен и със свидетелски показания и законът не изисква в този аспект писмени доказателства, така както е приел СРС. Излага се, че съгласно константната практика на ВКС такива ограничения няма, като се цитира Решение № 150 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4125/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б. - „За преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК правно значение имат влагането на средства при придобиването на вещта и източникът на вложените средства. В закона не е уредено общо ограничение за доказването на тези две групи факти със свидетелски показания.“ Цитира се и Решение № 701 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 65/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Л.Р. - „При ликвидиране съсобствеността между съпрузи след прекратяване на брака, приносът за придобиване на имущество придобито през време на брака може да се установява с всички допустими доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Допустимо е, съгласно чл.
Разпечатката съдържа 32 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f4a5952-b82d-435a-b911-8c8c0cd0af82