Определение № 25 от 31.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Велико Търново, 30.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Милена Ас. Карагьозова

Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно наказателно дело № 20234100600033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243 ал.7 и ал.8 НПК.

Настоящата съдебна инстанция е сезирана с въззивна частна жалба, подадена от ТД на НАП - гр. Велико Търново, чрез юрк. А. И., против Определение № 757/23.12.2022г. по ч.н.д. № 1414/2022г. по описа на РС - Велико Търново, с което съдът е потвърдил Постановление от 02.11.2022г. на прокурор при РП Велико Търново, с което постановление на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК, е прекратено образуваното за престъпление по чл.217, ал.3, вр. ал.1 НК, и водено срещу неизвестен извършител, наказателно производство /ДП № ЗМ- 230/2021 г. по описа на ОДМВР - гр. Велико Търново, пр.пр. № 6913/2021г. на РП - Велико Търново/.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна частна жалба се отправя искане за отмяна на Определение № 757/23.12.2022г. по ч.н.д. № 1414/2022г. по описа на РС - Велико Търново, като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката счита, че по воденото наказателно производство не са извършени всички необходими процесуално-следствени действия за изясняване на фактическата обстановка, като проведеното разследване е не е обективно, пълно и всестранно проведено. Поддържа, че в преценката си относно законосъобразността на прекратителния акт на прокурора, първоинстанционният съд се е позовал главно на мотивите изложени в същия, като е възпроизвел погрешния правен извод за наличието на изтекла давност за наказателно преследване на процесното деяние, който извод е основан на недостатъчно доказателства.

Препис от подадената въззивна частна жалба е изпратен на Районна прокуратура - Велико Търново, редовно връчен на 17.01.2023г., като становище по жалбата не е постъпило.

По така изложените твърдения, настоящият съдебен състав намира за 1 установено следното:

Подадената частна жалба е срещу акт /определение/, попадащ в приложното поле на чл. 341 и сл. НПК, тъй като на основание чл.243, ал.7 вр. чл. 341, ал.2 НПК, законодателят изрично е предвидил, че постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, подлежи на обжалване/протестиране. Същата е подадена в законоустановения срок за обжалване/протестиране по чл.243, ал.7 вр. чл.

342, ал.1 НПК, от ощетеното юридическо Л. /държавата като публичноправен субект - ТД на НАП - гр. В. Търново/, действащо чрез пълномощник на своя представител по закон /министъра на финансите/, поради което се явява процесуално допустима. Не са наЛ. и други абсолютни и/ или относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на подадената частна жалба. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание и приложения, установени с нормата на чл.320 НПК.

На основание чл. 345, ал.1 НПК, настоящият съдебен състав счита, че не е наЛ. необходимост подадената въззивна частна жалба да бъде разгледана в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, поради което с настоящото определение ще следва да се произнесе в закрито заседание, по същество.

На първо място, така приетата за установена в акта на първоинстанционния съд, фактическа обстановка, изцяло препраща към изложеното в постановлението на районния прокурор. В постановения съдебен акт, предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд не е анализирал в достатъчна степен събраните до настоящия момент доказателства, като лаконично е посочил, че давността за наказателното преследване за деянието, за което се води производството е изтекла, поради което същото следва да бъде прекратено.

Настоящата съдебна инстанция намира, че осъществената от първоинстанционния съд проверка относно законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, е изцяло неправилна.

В хода на наказателното производство са останали неизяснени факти и обстоятелства, имащи съществено значение за съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, като с оглед правната квалификация, по която е образувано и провеждано разследването по досъдебното производство, а именно по чл.217, ал.3, вр. ал. 1 НК, на първо място е останал неизяснен от обективна страна конкретният момент, в който е осъществено разпореждането с процесния автомобил. Последният факт притежава съществено значение за развитието на наказателното производство, тъй като от една страна факта на разпореждането с вещта - запорирана или заложена, оставена за пазене у конкретно Л. / в настоящата хипотеза при св. П. Ч., с протокол от 09.03.2009г. на ДСИ/, е съставомерен признак от обективна страна на деянието по чл.217, ал.3, вр. ал.1 НК и от друга страна установяването му по безспорен начин в хронологическа последователност 2 определя началния момент, от който започва да тече давността за наказателното преследване.

Макар и от проведения в хода на досъдебното производство, разпит на св. П.

Ч. да става ясно и същата сама да посочва, че действително се е разпоредила фактически с оставените й за пазене, запорирани и описани от ДСИ в протокол от 09.03.2009г., няколко на брой леки автомобили, сред които и процесния такъв, като е предоставила ползването им на различни физически лица срещу заплащане на парична сума, но без собствеността върху последните да е прехвърлена по надлежния за това ред, не може да се установи по безспорен начин кога е осъществено разпореждането с автомобила, предмет на настоящото производство. Тъй като по делото липсват доказателства, в т.ч. писмени такива - договор за осъществена покупко-продажба, разписка за получената сума и пр., то настоящата съдебна инстанция намира, че за изясняване момента на осъществяване именно на фактическото разпореждане с процесния автомобил, следва да бъдат извършени допълнителни процесуални действия.

На първо място следва да бъде събрана допълнителна информация относно Л.то С. М. /починал на 08.04.2020г.:

•

Да бъдат разпитани лицата, за които е установено, че са били служители в регистрираната на името на св. Ч., фирма за осъществяване на таксиметров превоз на пътници “М. ЕООД и ЕТ “П. Ч.” през периода 2005 2017г., познават ли Л.то С. М. и известно ли им е било дали същият е осъществявал дейност като таксиметров шофьор;

•

Дали, към кой момент и къде, същият е осъществявал таксиметров превоз на пътници, в т.ч. дали е осъществявал такава дейност през регистрирана на свое име фирма, правноорганизационна форма, като бъдат извършени справки за процесния период /от 2009г.- 2020г./, дали същото Л. е заплащало съответни такси за осъществяване на такава дейност в съответните общински служби на територията на гр. В. Търново и на гр. София;

• да бъде установен и разпитан за релевантните обстоятелства, в качеството на свидетел - М. С. М. - син на С. М.

• при необходимост да бъде осъществен преразпит на свидетелите П.Ч. св. Т. В. и св. Ц.С. М..

По - нататък, с оглед обстоятелството, че процесният автомобил марка “Ш. ф.” рег. ., VIN: TMBPY16Y864431231, обявен за общодържавно и международно издирване с телеграма № 1783/14.01.2016г., да бъде изискана официално информация за резултатите от извършената в тази връзка оперативна дейност, както и да бъдат осъществени допълнителни процесуални действия относно установяване на фактическото му местоположение, като на първо място следва да бъде изискана официална информация от компетентните органи /съответното териториално поделение на КАТ/ дали процесният автомобил все още се води регистриран.

На следващо място, да се извърши проверка за периода 2019г. понастоящем, по номера на шасито/двигателя на процесния автомобил, в пунктовете на събиране на вторични суровини /отпадъци/ и “автоморги”, на 3 територията на гр. София, където са наЛ. доказателства, че автомобилът последно е преминал годишен технически преглед.

С оглед на гореизложеното, за настоящата съдебна инстанция, се формира убеждението, че образуваното наказателно производство не е изяснено от фактическа страна, поради което е необходимо извършването на допълнителни процесуално-следствени действия, за установяването на конкретния момент, в който е осъществено разпореждането с процесния автомобил - “Ш.ф.” рег. . поради това че същото се явява съставомерен признак от обективна страна на деянието по чл.217, ал.3, вр. ал.1 НК, и от друга страна - установяването му по безспорен начин в хронологическа последователност определя началния момент, от който започва да тече давността за наказателното преследване. Следва да бъдат положени и допълнителни процесуални усилия, насочени към установяване на фактическото местоположение на процесния автомобил, предмет на деянието.

Всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обуславят единствено възможния правен извод за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което същият следва да бъде отменен настоящата съдебна инстанция, а производството да бъде върнато на наблюдаващия прокурор за извършване на допълнителни процесуално - следствени действия.

Предвид горното и на основание чл.345, ал.2 вр. чл.243, ал.6, т.3 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я като неправилно и незаконосъобразно Определение № 757/23.12.2022г. по ч.н.д. № 1414/2022г. по описа на РС - Велико Търново.

ВРЪЩА приложеното по настоящото производство, ДП № ЗМ- 230/2021 г. по описа на ОДМВР - гр. Велико Търново, пр.пр. № 6913/2021г., на РП Велико Търново за продължаване на процесуално-следствените действия, съобразно с мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване. Препис от същото да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4