Решение № 3292 от 10.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7255/2023
- Вид
- Решение № 3292
- Подписан
- 10.07.2023
- В сила
- 22.11.2023
- Състав
- НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 7169 от 09.06.2023 · НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3292 гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110207255 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6306004, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на С. С. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева.
Недоволен от ЕФ е останал С., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се, че издаденият ЕФ бил незаконосъобразен, защото не съдържал посочване на нарушените разпоредби, сочи се, че били налице нарушения при използването на АТСС при установяването му. Твърди се липса на реквизити и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му. Иска се отмяната на оспорения ЕФ. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован и се представлява от адв. З., който поддържа подадената жалба и аргументите в нея. Пледира за отмяна на издадения ЕФ, като обективира и претенция за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище се твърди, че 1 издаденият ЕФ е правилен и законосъобразен, като се иска неговото потвърждаване и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Наведено е възражение и за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 30.08.2022 г. в 16:09 часа, жалбоподателят С. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № СВ **** СС, в гр. София, по бул.
„Черни връх“ с посока на движение от бул. „Свети Наум“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Срещу № 7 на бул. „Черни връх“ автомобилът се е движил със скорост от 89 км/ч при ограничение от 50 км/ч, която се зачита като 86 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.
Нарушението било заснето с АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.
Процесното нарушение било извършено в едногодишен срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който жалбоподателят е наказан за същото по вид нарушение – с № К4483266, връчен на лицето 14.12.2021 г. и влязъл в сила на 29.12.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: електронен фиш, ведно със снимковия материал; справка за собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол от техническа проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на АТСС, протокол от обучение на служителя В., електронен фиш с № К 4483266, доказателствата за връчването и влизането в сила на същия, картона на водача С., както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Относно всички подлежащи на доказване обстоятелства по делото доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и логично последователна, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.
Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Освен това, нарушението е установено с техническо средство, проверено за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото ясно се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден режим на работа.
Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 89 км в час, а водачът е наказан за скорост от 86 км в час.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 30.08.2022 г. в 16:09 часа, жалбоподателят С. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № СВ **** СС, в гр. София, по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „Свети Наум“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и срещу № 7 на бул. „Черни връх“ автомобилът се е движил със скорост от 86 км/ч, при ограничение от 50 км/ч, важащо за населено място.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че С. не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да съобрази скоростта си на движение с максимално позволената в рамките на населено място (50 км в час).
Съдът намира, че възраженията за липса на реквизити са изцяло неоснователни, тъй като от съдържанието на посочения ЕФ ясно се установява, че всички изискуеми такива от закона, са налице.
Освен това, съдът намира, че няма спор, че процесното техническо средство е било технически изправно, като за това са налице надлежни 3 писмени доказателства от последната техническа проверка на същото.
На следващо място, използваното АТСС е било одобрен тип такова, за което също по делото е налице съответното удостоверение в писмен вид.
В заключение съдът отбелязва, че служителят, който е използвал АТСС в конкретния случай, е бил обучен за работа с такова устройство, видно от писмените доказателства за преминато обучение в този смисъл.
Съдът намира, че при използването на АТСС са спазени всички законови изисквания, като е съставен необходимият протокол, налице са снимки на поставеното АТСС и т.н.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в закона.
Следва да се има предвид, че правилно АНО е санкционирал С. за нарушение, извършено в условията на повторност и му е наложил съответното наказание, защото от писмените доказателства се установява, че то е именно такова, тъй като е извършено в едногодишния срок от наказването му по административен ред с влязъл в сила ЕФ – този с № К 4483266.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ 4 съдът намира, че следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, като същото следва да бъде в размер на 80 лева, тъй като делото не се отличава с висока правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ), серия К, № 6306004, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на С. С. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА С. С. Д., с ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5