Решение № 153 от 11.11.2021, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1018/2021
- Вид
- Решение № 153
- Подписан
- 11.11.2021
- В сила
- 05.01.2022
- Състав
- Кристина Евгениева Панкова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.147 · Закон за движението по пътищата
- чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 147, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 181 т.1 предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.4, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 184, ал.4, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.25 · Закон за движението по пътищата
- чл.638 · Кодекс за застраховането
- чл.16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал.11 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 153 гр. Благоевград, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20211210201018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес гр.Б., против Наказателно постановление № 21-1899-000095 от 24.06.2021 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Благоевград, 01 РУ Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 98, ал.2, т.3, от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв., за административно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. и за административно нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка.
Навеждат се доводи за съществени процесуални нарушения и недоказаност на твърдените нарушения. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление. Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, дава кратки обяснения, чрез които излага своята версия за случая, представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на доводите си, по същество иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, подробни съображения излага в пимени бележки, претендира разноски.
Административнонаказаващия орган, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по същество.
1
Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани не изпращат представител, не изразяват становище по същество.
Съдът, като прецени доводите, наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 24.03.2021 г. Около 15.29 ч. свидетелите К. и Х., и двамата служители на 01 РУ Полиция изпълнявали служебните си задължения в гр.Благоевград, когато на бул.“Васил Левски“ забелязали паркиран автомобил „А. Авант“ с рег.********* срещу № 51 на същия булевард. Тъй като автомобила бил паркиран в близост до автобусна спирка, същите потърсили водача, като от хотел „Поли“ излезнал жалбоподателя, който заявил, че автомобила е на сина му, но той го ползва. Полицейските служители започнали проверка, като чрез РСОД установили, че автомобила не е представен на технически преглед и жалбоподателят не могъл да представи задължителна застраховка „ГО” за автомобила. За констатираното св. К. съставил на жалбоподателя АУАН №161023, в присъствието на св.Х., затова че на 24.03.2021г. в 15.29 ч. в гр.Благоевград на бул.“Васил Левски“ срещу №51 паркира лек автомобил „А. Авант“ с рег.********* на спирка от редовните линии за обществен транспорт на пътници, като при извършена проверка с РСОД е установено, че автомобила не е представен на годишен технически преглед и няма сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Посоченото било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП, чл.147, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.3, от ЗДвП. Съставения АУАН бил връчен и подписан от жалбоподателя, като същия посочил, че има възражения.В законоустановения срок постъпили писмени възражения, в които жалбоподателя изложил доводите си за незаконосъобразност на акта.
Въз основа на съставеният АУАН и след като приел възраженията за неоснователни Началника РУ към ОДМВР Благоевград, 01 РУ Благоевград издал атакуваното Наказателно постановление № 21-1899-000095 от 24.06.2021 г., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 98, ал.2, т.3, от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв., за административно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. и за административно нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
В хода на съдебното производство са разпитани полицейските служители, ангажирани по случая. От показанията на същите се установява, какво са установили, как са определили виновното лице, както и действията по ангажиране на отговорност.
По делото по искане на защитата е разпитана и съпругата на жалбоподателя, чрез показанията на която се установяват обстоятелства, свързани с извършената проверка и дейстивията на полицейските служители.
В хода на съдебноо производство жалбоподателят дава обяснения, чрез които описва случая, както и къде точно е бил автомобила.
2
В хода на съдебното производство е изискана и представена справка от Община Благоевград, относно наличието на знак Д24 на посоченото място, ведно със снимков материал, както и Заповед и план за работа на полицейските служители на процесната дата.
От страна на защитата са представени доказателства, установяващи сключена „ГО“ за автомобила на 24.03.2021г., както и удостоверение за техническа изправност /л.73 от дата 25.03.2021г. Представено е и НП№.21-1899-000096 от 24.06.2021 г., установяващо, че жалбоподателя е санкциониран за нарушение по чл.638 от КЗ за констатираното на 24.03.2021г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи и са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази насока по делото са представени безспорни доказателства /Заповеди от л.8 до л.22/ Този извод на съда не се променя и от представените по делото заповед и план за работа за процесната дата, доколкото видно от същите е било възложено на полицейските служители К. и Х. да осъществяват контрол, поради което и възраженията в обратна насока са неоснователни. Не могат да бъдат споделени и възраженията, че жалбоподателят е наказан два пъти за липсата на застраховка. Видно от представеното по делото НП№.21-1899-000096 от 24.06.2021 г., със същото на А. е наложена санкция за нарушение на КЗ, а в процесния случай е санкциониран по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, с които разпоредби са регламентирани различни задължения за водачите на МПС, както и са предвидени различни санции, поради което и не е налице твърдяното от защитата.
Отделно от това за представеното НП няма данни да е влязло в сила, а след направена служебна справка от съда се установи, че същото се обжалва.
В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл.189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16 НПК вр. чл.84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът счита че в настоящия случай в хода на административното производство са 3 допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащо неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните основания:
По отношение нарушението по чл.98, ал.2,т.3 от ЗДвП
И в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба като е паркирал на автобусна спирка от редовните линии за обществен превоз без индивидуализиращи процесното деяние белези. И актосъставителят и наказаващият орган са се задоволили бланкетно да пресъздадат съдържанието на материалната норма, без конкретни обстоятелства, относими към конкретния случай. Записаното „паркира на автобусна спирка“ не изчерпва състава на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. За да може едно деяние да бъде подведено под конкретната норма следва същото да бъде описано по такъв начин, че от съдържанието да може да се направи извод по какъв начин, при какви обстоятелства и защо контролните органи са приели, че същото е нарушение от конкретния вид. В настоящия случай за съда остава неясно от АУАН и НП защо жалбоподателя е санкциониран именно за паркиране, липсват мотиви в тази насока.
Материално - правната норма, посочена като нарушена и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение, е тази на чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП . Съгласно тази разпоредба паркирането са забранени на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Нормата на чл. 184, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда на свой ред, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на спирка.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.11 от ППЗДвП , пътни знаци Д22, Д23 и Д24 указват началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Когато тя не е оформена със специално уширение на пътното платно, краят й се определя от края на пътна маркировка М14, или ако няма такава - където е последният указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака.
Настоящата съдебна инстанция приема, че АНО не е изложил мотиви за това, по кой от така установените със закона критерии е приел, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя, е попадало в обхвата на забраната на пътен знак, обозначаващ наличието на спирка. В тази връзка следва да се отрази, че както в съставния АУАН, така и в оспореното НП не е отразено наличието на някои от сочените в цитираната норма пътни знаци, които да указват началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. В случая АУАН и НП не съдържат необходимите данни за периметър на спирката, за да се прецени твърдението в НП за паркирало МПС на спирка. От приложените към административната преписка снимки също не се установява паркираният автомобил да е бил в обхвата на надлежно обозначена със съответните пътни знаци спирка. с оглед на което по делото не се установи осъществяване на изпълнителното деяние - паркиране на процесния автомобил на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Изложеното обуславя нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, като в наказателното постановление липсват съществени 4 обстоятелства очератаващи състава на вмененото нарушение, което на собствено основание е предпоставка за отмяна на НП.
Същевременно по делото не се установи по безспорен начин и авторството на осъщественото нарушение. По данни на актосъставителя нито той, нито разписалото се като свидетел в акта лице – св.Х. са възприели фактът, че именно жалбоподателя е управлявал МПС-то, като го е спрял в забранена за паркиране зона. Тъкмо напротив, актосъставителят К., както и Х. изрично заявиха, че когато са отишли до автомобила, същият вече е бил паркиран. В тази връзка следва да се изтъкне също така, че фактът, че по принцип лицето е водач на автомобила, не навежда към извода, че именно то е управлявало последния и на процесните дата и място, като го е паркирал на забранена за това зона, още повече по делото е установено, че не жалбоподателят е собственик на автомобила.
Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f48e5d0-cb5b-4a5d-bf5a-f0f120907b27