Решение № 413 от 05.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Смолян, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500499 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК

С решение № 400/19.08.2025 г. по гр.дело № 232/2025 г.

Смолянският районен съд ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР - С. да заплати на А. Р. И. сумата от 2 828,86 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода от 03.02.2022 г. до 03.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 7 от ЗМВР; както и сумата от 505,30 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд, начислена до 03.02.2025 г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД; както и сумата от 500 лв. разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

С решението също така дирекцията е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 1

ГПК да заплати по сметка на РС - Смолян в полза на бюджета на съдебната власт 150 лв. разноски по делото за експертиза и държавна такса по исковете в размер на 163,15 лв.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР-С., чрез гл.юрк.С. С., с искане да бъде отменено и исковете – отхвърлени. Претендира и за разноските пред двете инстанции.

В съдебно заседание за жалбоподателя Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР-С., редовно призован, не се явява представител. От гл.юрк.С. С. въззивната жалба се поддържа чрез изпратено писмено становище.

Въззиваемият А. Р. И., чрез пълномощника си адв.В. Р., с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба и претендира за направените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание въззиваемият А. И., редовно призован, не се явява.

За него пълномощникът адв.В. Р. поддържа отговора и представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Съдът установява следното:

Решението е правилно.

Ищецът А. И. през исковия период 03.02.2022 г. до 03.02.2025 г. работи по служебно правоотношение с ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР като „Водач на специален автомобил І степен“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-С. към Регионална дирекция „ПБЗН“С.. Няма спор, че той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – орган по пожарна безопасност и защита на населението. През исковия период ищецът полага труд на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Така е положил нощен труд от общо 1 663 часа, за които е платено възнаграждение, но без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съгласно неоспореното заключение на вещото лице, след преобразуването им с коефициент 1,143 по същата методика, те възлизат на 1 901 часа, като за разликата от 238 часа не е 2 начислено и заплатено възнаграждение, което е в размер на 2 828,86 лв.

Лихвата за забава върху същата главница за периода 01.04.2022 г. – 04.02.2025 г. възлиза на 505,30 лв.

Спорният по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ – чрез преизчисляване с коефициент 1,143, или тя не е приложима в случая.

През исковия период действа новата редакция, в сила от 11.07.2020 г., на чл.187 ЗМВР. Според действащите преди това изменение ал.1 и ал.4 на същия член, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица./ал.1/; работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /ал.3/; и ал.4: за държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.

В случая е важно да се изследва как е станало изменението на ЗМВР: На 10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019 г. В първоначалния проект от 2019 г. на вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто четене на закона, наред с други изменения в закона, по Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по ЗМВР, е 3 регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл.

187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон.“ В становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации, министерства, не се откриват доводи, касаещи именно тези изменения в чл.187. Законът за изменение и допълнение на ЗМВР е обнародван в ДВ, брой 60 от 2020 г., като съответно и измененият и допълнен чл.187 е в сила от 11.07.2020 г.

Съгласно новата редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Ал.4 на същия чл.187 предвижда, че, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Според ал.10, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В случая следва да се разгледат тези наредби, но не само действаща от 2022 г., а всички от 2014 г. насетне, тъй като измененията в тях имат значение за решаване на спорния въпрос.

Съгласно чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (наричана 4 по-нататък Наредбата от 2014 г.), обнародвана в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм./: „при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“ Следва издаването на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., обн. в ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., отменена на 11.07.2016 г.; и Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г., обн. в ДВ,бр. 60 от 02.08.2016 г. В нито една от тях не се съдържа правило, което предвижда при отчитане на нощния труд да се прилага увеличаващ коефициент, подобно на правилото по чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в наредбите след тази от 2014 г., е предвиден някакъв компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на посочения чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г.

В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР, „Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“. Трите синдикални организации са предложили въвеждането на разпоредба, която да регламентира приравняването на положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са включени в проекта на наредбата. Първият аргумент е правен – защото коефициентът за преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа), които в Кодекса на труда са различни. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението помежду им е 1 и не налага преобразуване. Вторият аргумент в доклада е икономически, като е подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими допълнителни финансови средства, които изчислени на база 5 положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева на година.

Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5415/2016 г., в което е прието, че представените по делото мотиви за приемането й не съдържат задължителните реквизити по чл. 28, ал.

2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане, не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата и липсва анализ за съответствие на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз. Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС, като тричленният състав по адм.дело № 11077/2016 г. е приел, че липсва анализ за съответствие на проекта на наредбата с правото на Европейския съюз и доколко конкретният проект е синхронизиран с Европейската рамкова директива за безопасността и здравето при работа (Директива 89/391 ЕИО) и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време.

Окончателната и цялостна отмяна на оспорената Наредба от 2016 г. е постановена с Решение от 10.12.2019 г. от 5-членен състав на ВАС по адм.дело № 8601/2019 г.

В Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 10.01.2020 г., не съществува разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.