Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4948 от 30.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2419/2024
Вид
Решение № 4948
Подписан
30.07.2025
Състав
Мария Милкова Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 167, ал. 1, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30, ал.4 · Закон за пътищата
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4948 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от М. М. Запрянова Гражданско дело № 20241100102419 по описа за 2024 година

Ищцата Г. Г. Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. ********, к.№416, е предявила осъдителен иск срещу ответника Столична община, ЕИК 000696327, гр. София, ул. Московска №33, за сумите: 197 лева – имуществени вреди и 50 000лв. – неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.01.2014г. до плащането, вследствие от изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на коленната става на десния крак, кръвонасядания в областта на дясното коляно и подбедрица и ляво бедро, охлузване в областта на лява подбедрица, настъпили на 12.01.2024г. около 17,00-17,30ч., в гр. София, бул. Проф. Цв. Лазаров, покрай автобусна спирка, срещу бензиностанция „Ромпетрол“, причинени от попадане в необезопасена и несигнализира шахта на тротоара.

В исковата молба ищцата твърди следните факти: на 12.01.2024г. се разхождала с приятел в гр. София, по тротоара на бул. Проф. Цв. Лазаров. Около 17,00-17,30ч., минавайки покрай автобусна спирка, срещу бензиностанция „Ромпетрол“, десният й крак попаднал в необезопасена и несигнализира шахта с пробит капак. Ищцата паднала напред и си изкълчила коляното, при което изпитала силна болка. С приятеля й се качили в такси, което ги закарало в УМБАЛСМ Н.И Пирогов ЕАД, където й е направен преглед и изследвания, била й поставена твърда имобилизационна връзка тип „шина“ в областта на дясното бедро, коляно и подбедрица и й били изписани лекарства. При лечението в домашни условия ищцата изпитвала болки и трудности в нормалното ежедневие; провела рехабилитация, придвижвала се с помощни средства, като и към момента имала ограничена възможност за физическо натоварване, съчетана с непълен обем на движение на ставата и на крака изобщо.

Походката й била изменена, отток се наблюдавал и към момента.

От страна на процесуалния представител адв. Х. Ч. от САК гр. София, бул. ********, к.

1

№416 се претендира плащане на адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА /видно от молба вх.№34631/25.03.2024г./

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Столична община, с който искът се оспорва.

Столична община оспорва пасивната си легитимация, като твърди, че шахтата е собственост на „ЕРМ-Запад“ ЕАД, поради което Столична община не отговаря за поддръжката. Прави евентуално възражение за съпричиняване – ищцата не се е движила с необходимото внимание. Възразява, че мястото на инцидента не е уточнено, претендираното обезщетение е прекомерно, имуществените вреди не са доказани. Оспорва посочения от ищцата механизъм на увреждането, мястото на увреждането, описаните неимуществени вреди, оспорва, че ищцата е ползвала проходилка, патерици и бастун, както и че е провела рехабилитация, както и че към момента е налице ограничена възможност за физическо натоварване. Възразява срещу размера на имуществените вреди, като сочи, че от тях 60 лева са платени за издаване на медицинско удостоверение, което не е разход за лечението на травмата.

Твърди, че е изпълнил задълженията си и тротоарната настилка е в добро състояние.

Като подпомагаща страна на ответника е конституирано „ЕРМ-Запад“ ЕАД с ЕИК 130277958, гр. София, бул. Цариградско шосе №28.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от показанията на свидетелката Т., че е позната на ищцата и двете заедно се разхождали на 12.01.24 г. в София около 17.30ч., в кв. Дружба, защото ищцата искала да наеме помещение за маникюр и помолила свидетелката да я придружи. Двете вървели с нормално темпо и разговаряли, времето било меко за сезона и все още не се било стъмнило.

Не минавали често по този тротоар, били там във връзка с оглед за наемане на помещение.

Имало немного сняг, не била натрупана плътна настилка. Ищцата носела спортни обувки.

Внезапно ищцата се спънала, залитнала и паднала напред, тъй като десният й крак попаднал в дупка в шахта на тротоара. Ищцата започнала да охка и видимо изпитала силни болки.

Свидетелката видяла на улицата такси и с таксиметровия шофьор успели да я качат в таксито и да я закарат в „Пирогов“. По пътя ищцата продължавала да изпитва болки, обадила се на майка си и съобщила, че отиват в „Пирогов“

От показанията на св. Г., майка на ищцата, се установява, че тя разбрала за инцидента, когато дъщеря й се обадила от „Пирогов“. Свидетелката отишла в болницата към 20ч., като на ищцата все още правели снимки и изследвания. Изпитвала силни болки. Наложило се да купят шина, за да не се движи кракът, както и използвала патерици от близки, за да може да се изправя през деня, когато свидетелката не била вкъщи да й помага. После й взели проходилка. Преди инцидента ищцата била много активна – ходела на народни танци и на плуване, а след това се обездвижила и не била толкова активна. Останала с шината повече от два месеца, сваляла я само при спане. Заради болките в десния крак, започнала да натоварва 2 повече левия и от това получила болки в кръста. Била завършила курсове по козметика, маникюр и педикюр, а не можела да практикува като козметичка, тъй като трябвало да стои права, а от това получавала болки.

Въз основа на представените медицински документи, както и въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че вследствие на обсъдения инцидент – пропадане в шахта на 12.01.2024г., ищцата е претърпяла следните телесни увреждания – изкълчване, навяхване, разтягане на връзковия апарат на дясна коленна става, кръвонасядания в областта на дясно коляно и подбедрица и ляво бедро, охлузване в областта на лява подбедрица. В областта на дясното бедро, коляно и подбедрица е била поставена твърда имобилизационна превръзка тип „шина“. Съгласно представеното съдебномедицинско удостоверение №V-36/2024г. установените травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети, тангенциалното действие на такива и преразтягане в областта на дясната коленна става и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната.

Установеното изкълчване и навяхване на дясната колянна става е причинило на ищцата трайно затруднение движението на крайника за срок над 30 дни.

Съгласно заключението към съдебно-медицинската експертиза травматичното увреждане е довело до болки и страдания, най-интензивни непосредствено след травмата в първите 10 дни с постепенно затихващ характер, от поставената имобилизационна ортеза, блокираща движенията в коляното, и в началото на раздвижването. По съвкупност уврежданията са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Възстановителният период е около 1 месец – 10 дни лечение у дома, след което без спортни занимания около 3 месеца. По делото няма представена медицинска документация за остатъчни явления или усложнения. Не се очакват трайни болки и увреждания. В заключението вещото лице е посочило, че е възможно претърпяното увреждане да се получи при попадане на десния крак в необезопасена шахта с пробит капак, с политане на тялото напред и усукване на дясното коляно. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2025г. същото е посочило, че ищцата е прегледана амбулаторно, не е хоспитализирана, предвид възрастта й, не се очакват по-сериозни остатъчни явления, няма вътреставна увреда на лигаментарния апарат на ставата.

Уврежданията могат да се получат по описания начин.

Представени са фискални бонове от 13.01.2024г. за сумата 137 лева – за 1 бр. „Орлиман 7120 наколенка“, както и от 26.01.2024г. за сумата 60 лева – за съдебномедицинско удостоверение.

Представено е удостоверение от 170 СУ „В. Левски“ от 02.02.2024г., видно от което ищцата е била ученичка от 12 Б клас. Видно от удостоверение, издадено от училището, ищцата на 12.01.2024г. е присъствала в първите два учебни часа, а в останалите 5 учебни часа има поставени отсъствия, извинени по здравословни причини.

От страна на ответника Столична община е представен констативен протокол № РИС25ВК08-39/20.01.2025г., от които е видно, че е извършена проверка на обект „Капак на шахта на подземен провод на тротоара на ул. Цв. Лазаров срещу Ромпетрол“. В протокола е 3 посочено, че мястото е идентифицирано, съобразно предоставения по преписката снимков материал, и към момента на проверката капакът е подменен. Посочено е, че може да се направи обосновано предположение, че пресният капак е на шахта, собственост на „ЕРМЗапад“ ЕАД.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени е искове по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение, осъществено от лице, на което ответникът е възложил работа, както и че шахтата се стопанисва от ответника, вреди, размер на вредите, причинно-следствена връзка между поведението и вредите.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже поведение на ищцата в причинноследствена връзка с настъпилите вреди. Във връзка с възражението, че не е процесуално легитимиран, в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че процесната шахта е собственост на подпомагащата страна „ЕРМ-Запад“ ЕАД.

От обсъдения доказателствен материал съдът кредитира писмените и гласните доказателства, включително тези на майката на ищцата, като след преценка по реда на чл.172 ГПК, не се установяват противоречия с останалите доказателства. Установява се, че ищцата е претърпяла болки и страдания от нараняване на дясното коляно, които са в пряка причинно-следствена връзка с попадане на десния й крак в дупка в шахта на тротоар, по които се е движела. Не се установява поведение на ищцата /невнимание или несъобразено с терена темпо на придвижване/, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди.

Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според т. 1 от ДР на ЗП път е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Тротоарът е част от пътя съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, а съгласно нормата на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, общината е стопанин на пътя. Съгласно нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. Следователно, частите от тротоара на мястото на инцидента е следвало да се поддържат от общината и тя следва да носи отговорността за причинените вреди от бездействието на служителите си. Не се установява, че шахтата и по-специално нейният капак, са собственост на трети лица (електроразпределително дружество, доставчик на телекомуникационни услуги и пр.), които според ответната община имат изключителни задължения да изградят и поддържат шахтата. А и дори да се приеме, че шахтата е изградена без разрешение върху общинския тротоар, същата е придобита по приращение от общината и тя трябва да я поддържа в безопасен вид.

4

Съгласно чл.30, ал.4 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. В случая не се установява конкретната шахта да е собственост на „ЕРМ-Запад“ ЕАД, като обстоятелството, че е възможно в нея да са поставени съоръжения, собственост на дружеството, не обуславя извод, че и капакът на шахтата е се стопанисва от него. По делото е установено противоправно бездействие за ремонт и поддържане на настилката на тротоар в обхвата на общинска улица, осъществено и чрез несигнализиране на компрометирана шахта, което е основание за ангажиране отговорността на общината в качеството й на възложител на работата по чл. 49 ЗЗД.