Решение № 1003 от 10.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 513/2025
- Вид
- Решение № 1003
- Подписан
- 10.10.2025
- В сила
- 10.10.2025
- Състав
- Красимир Тодоров Василев, Деница Славова, Светла Величкова Пенева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270 ал. 3 изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1003 гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимир Т. Василев
Членове:
Светла В. Пенева
Деница Славова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500513 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 459/20.01.2025г. от Р. И. М., ЕГН:
********** срещу Решение № 273/11.12.2024 г., постановено по гр.д. № ************ по описа за 2024г. на ДРС, 4 с-в, с което съдът ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявен от Р. И. М., ЕГН:
********** за признаване за установено в отношенията между страните, че В.
И. Т., ЕГН: ********** не е собственик на поземлен имот с идентификатор №*********** по КККР на с. Н., общ. С., обл. Варна, одобрени със Заповед Р************* г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 06.04.2023 г., с площ съгласно скица на имота и удостоверение за данъчна оценка - 2 456 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване 10 м., номер по предходен план - ******, кв. 38, парцел I, ******, ведно с построените в имота: жилищна сграда - еднофамилна, двуетажна с идентификатор ***********.1 със застроена площ съгласно скица на имота от 94 кв. м. и с обща застроена площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 1 от 188 кв. м.; селскостопанска сграда - едноетажна с идентификатор ***********.2 и ЗП от 13 кв. м. И селскостопанска сграда - едноетажна с идентификатор ***********.3 и ЗП от 15 кв. м., при граници за имота: имоти с идентификатори: ***********,**********,***********,*** и искането за отмяна на нотариален акт №**, том I, рег. №**, дело №** от ****** г. по описа на нотариус В.М., per. №*** с район на действие PC – Д. на основание чл. чл. 537 ал. 2 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че ответникът е доказал при условията на пълно и главно доказване по отрицателния установителен иск, че е собственик на процесния имот на наведеното от него правно основание, а именно давностно владение.
От показанията на водените от него свидетели не се установява постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение, продължило за период от 10 и повече години. Прави се анализ на покзанията на сводетелите. Оспорва се, че упражняваното владение е явно манифестирано на действителния собственик. Не се доказва момента, в което е установено владението. Сочи се, че показанията на свидетелите на ищеца следва да се ценят в светлината на близката им родствена връзка с ищцата, но и съобразно практиката на ВКС, съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само на това основание, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. С доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл.172 ГПК, а същата не е отчетена от ВРС. Съдът изобщо не е коментирал представените платежни, с които се установява плащане на данъка за имота от страна на ищцата Р. М. за периода 1998 - 2023 вкл. (т.е. дори и след снабдяване на ответницата с КНА). Същите на пълно опровергават гласните доказателства за своене на имота от ответната страна. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването. По настоящото дело не е доказано по един несъмнен начин ответницата да е придобила правото на собственост върху имота поради липса на доказване на елементите от фактическия състав на придобивната давност, следователно отрицателния установителен иск срещу същата следва да бъде уважен.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да 2 се постанови ново, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от въззиваемата страна.
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен отрицателен установителен иск по отношение на един имот с идентификатор №*********** по КККР на с. Н., общ. С., обл. Варна. От обстоятелствената част на исковата молба обаче става ясно, че ищцата заявява два отделни придобивни способа по отношение на две реални части от прецесния имот една с площ от 1470кв.м. и една с площ от 940кв.м. /Следва да се отбележи, че сборът от площта на двете реални части не е равен на площта на имот с идентификатор №*********** по КККР на с. Н., общ. С., обл. Варна с площ от 2456кв.м. - налице е разлика от 46кв.м./. По отношение на първата реална част придобивният способ е договор за покупко-продажба, а по отношение на втората - давност.
Съгласно мотивите на ТР №8/27.11.2013г., по тълкувателно дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Това означава, че всеки ищец има право да избере пътя за защита на собственическите си права върху една вещ като предяви положителен или отрицателен иск за собственост срещу лице, което оспорва правата му /но не се намира във владение на имота/. Установителен иск за собственост между едни и същи лица и за едни и същи имоти може да бъде разгледан само веднъж, независимо от избрания вариант на защита /дали установителният иск е предявен като положителен или като отрицателен/.
Уважаването или отхвърлянето на иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, формира сила на пресъдено нещо между същите страни и за същия имот, независимо от избраната форма на защита.
Независимо от избраната форма на защита, искът по чл. 124 ал. 1 от ГПК представлява единство между основание и петитум. Доколкото основанието за придобиване на двете реални части в конкретния случай е различно, различни и отделни се явяват и исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за двете реални части от заявения с първоначалния петитум имот.
3
Пъвроинстанционният съд обаче се е произнесъл по един отрицателен установителен иск за целия имот с идентификатор №*********** по КККР на с. Н., общ. С., обл. Варна, а не по предявените два такива за реални части от имота, поради което решението на ДРС се явява недопустимо, на основание чл. 270 ал. 3 изр. 3 от ГПК /като постановено по непредявен иск/ и същото подлежи на обезсилване и връщане за произнасяне по предявените искове.
Всеки от двата иска следва да бъде индивидуализиран надлежно чрез посочване на точна площ и граници на реалната част от имот с идентификатор №*********** по КККР на с. Н., общ. С., обл. Варна и чрез представяне на скица на имот с идентификатор №*********** по КККР, върху която скица /а не върху скица от неприложения регулационен план/ да бъдат очертани двете реални части от имота. За разликата от 46кв.м. до пълната площ на имота също следва да бъдат наведени твърдения за придобивния способ /евентуално би могло да се стигне до разглеждане на трети обективно съединен иск по чл.
124 ал. 1 от ГПК/. За редовността на исковете следва да се погрижи пъвроинстанционният съд.
При произнасянето си по съществото на спора, ДРС следва да се произнесе първо по отношение на правния интерес на ищеца за предявяване на отрицателните установителни искове чрез изследване на придобивните способи, заявени от него по отношение поотделно на всяка една от реалните части /т.е. установява ли се от доказателствата по делото материално правната легитимация на ищеца по всеки от исковете/ и едва след това съдът следва да се произнесе по правата на ответната страна по всеки иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 273/11.12.2024 г., постановено по гр.д. № ************ по описа за 2024г. на ДРС, 4 с-в.
ВРЪЩА делото на ДРС за произнасяне по предявените искове, съобразно указанията в мотивите.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационна проверка.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5