Определение № 671 от 05.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 671 гр. София, 05.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20231000600805 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения А. М. С. чрез защитника му адвокат Н.

Ц. срещу протоколно определение № 233 от 13.06.2023 г. на ОС- Кюстендил, постановено по ч.н.д. № 307/2023 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения С. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца и 18 дни, наложено му с влязло в сила определение № 131 от 26.06.2019 г. по чнд № 136/2019 г. на ОС – Перник.

В жалбата са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия момент осъденият С. не отговаря на чл. 439а от НПК, поради което е направеното искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Настоящият състав, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С обжалваното определени съдът е оставил без уважение молбата на осъдения А. С., подадена чрез защитника му, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца и 18 дни /към момента на произнасянето/.

Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са основани на 1 внимателен анализ и оценка на приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, с което е изпълнена една от предпоставките, даващи му право да иска предсрочно освобождаване. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена. След анализ на данните по делото и затворническото досие на С. се установява, че не са налице доказателства, сочещи на трайна положителна промяна у него. Рискът от вреди, съгласно приложения по делото доклад на ИСДВР, е определен като среден на база установените 40 т.. Налице са и две проблемни зони – настоящото правонарушение и уменията за мислене – склонност към отлагане на проблемите, частично разпознаване на същите, липса на мисъл за последиците, склонност към игнориране на благоприятния ефект от стореното. Изразено е становище на затворническата администрация за незавършен поправителен процес и липса на достатъчно данни за настъпила трайна положителна промяна в мисленето и поведението на осъдения до степен, необходима за условното му предсрочно освобождаване. Дадено е и заключение за наличие на непоследователно и колебливо поведение, за липсата на умение да рационализира актуалната ситуация и да си поставя реалистични цели. Не е изпълнена прогресивната система, както и заложените цели и задачи в плана на присъдата. Горното логически е изведено на база личните впечатления на пенитенциарния служител при изготвяне на доклада към досието му по повод молбата му за предсрочно условно освобождаване. В този смисъл доводите, изразени от защитата на осъденото лице, за необоснованост на изводите на затворническата администрация относно наличието на доказателства за поправянето на осъденото лице и възраженията за изразен субективизъм при даденото становище се явяват неоснователни. Фокусирането в жалбата върху положителната промяна на осъдения, свързана с посещението на учебни курсове, повишаване на образованието му и участието в колективни прояви и получавани награди не е единствено и достатъчно основание, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, тъй като фактът на добро поведение и спазване на реда в затвора сами по себе си не водят безусловно до извод, че същият се е поправил. Подобно поведение е дължимо в местата за лишаване от свобода и в този смисъл не следва да намерят подкрепа възраженията в жалбата.

При осъществяване на съдебния контрол върху обжалвания съдебен акт настоящият състав установи, че първоинстанционният съд е отчел и съобразил, че са налице запазени стойности на риска от рецидив, съчетано с недостатъчно добре изградени умения за предвиждане последиците от поведението и пренебрегване на отрицателния резултат от него. Взел е предвид и обстоятелството, че при осъдения С. не е изпълнена прогресивната система за плавно преминаване от по-строги към по-смекчени условия на надзор и охрана, което да намали риска от рецидив и вреди, съответно липсва възможност за плавно преминаване от условията в пенетенциарното заведение към условията при живота на свобода. Настоящият състав споделя така направените изводи в атакуваното определение, като наред с това взе предвид и констатациите в доклада, че при осъдения все още са налице непреодолени дефицитни зони, наложени дисциплинарни наказания, включително и 2 криминална история, неприемане справедливостта на присъдата, системни отсъствия от учебни занятия, недостатъчно изградени умения да предвижда последиците от поведението си и пренебрегването на отрицателния резултат от незаконосъобразното си поведение. За отчетния период осъденият С. е показвал колебливо поведение, както в положителна, така и в отрицателна посока. Не на последно място следва да бъдат отчетени и констатациите за липсата на снижение на риска от вреди, съчетано с липсата на напредък по отчетените в плана на изпълнение на присъдата дефицитни зони и наложени наказания за няколко нарушения, както и негативната преценка на отношението му към трудовия процес, които преценени съвкупно водят до извода, че процесът на превъзпитание спрямо осъденото лице следва да продължи, респективно да се приложи прогресивната система на изтърпяване на наказанието и да се проследи поведението му в условията на облекчен режим.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на затворническата администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от личността, съответно от поведението на осъдения, настоящата инстанция стигна до извода, че не може категорично и безусловно да се направи заключение, че л. св. С. се е поправил до степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието.

Видно е, че не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са изпълнени към момента, рискът от рецидив е непроменен, рискът за обществото е оценен като среден и остава такъв и до момента, две дефицитни зони не са претърпели промяна. В този смисъл е и даденото становище от Началника на затвора, което кореспондира и със заключението от доклада.

Не следва да се кредитира възражението на осъденото лице, че по време на престоя му в пенитенциарното заведение е посещавал учебни занятия и е участвал в спортни мероприятия, по повод на което е бил награждаван, тъй като от една страна са регистрирани безпричинни отсъствия от занятията, а от друга не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че към момента същият има наложени дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения. Ето защо на база коментираните данни резонно е било прието от решаващия съд, че поведението на осъдения през време на досегашния му престой в местата за лишаване от свобода е неустойчиво и противоречиво. Липсват и данни по делото, които да подкрепят твърденията на С. за ниска степен от рецидив за бъдеща престъпна дейност.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че макар и формално да са изпълнени част от предпоставките, визирани в закона, касаещи изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект се налага извод, че корекционното и възпитателното въздействие спрямо С. следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Това, че принципно има дължимо поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на 3 наказанието и съответните правила, които следва да се спазват там, не означава, че С. се е поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е обезсмислен и той вече е до такава степен приключил, че няма какво повече да се даде като корекция, защото доброто поведение в затвора и участието в трудови мероприятия трябва да са правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до бонус под формата на предсрочно освобождаване.

Предвид тези съображения първостепенният съд обосновано и законосъобразно е приел, че макар в случая срокът на изтърпяното наказание формално да позволява предсрочното му освобождаване, то на практика последният не е достатъчен, за да се приеме, че поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения С. за постигане на посочените цели е изцяло и необратимо завършил.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното определение на ОС-Кюстендил е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба оставена без уважение.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 233 от 13.06.2023 г. на ОС- Кюстендил, постановено по ЧНД № 307/2023 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4