Решение № 629 от 23.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604214 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 24.03.2022г. по НОХД № 7365/2021г., СРС, НО, 102 състав е признал подсъдимия Р. Л. С. за ВИНОВЕН в това, че на 29.03.2019г. - около 15:30 ч„ в гр. София, в 151-а ЦДГ „Леда Милева”, находяща се на ул. „*******, чрез нанасяне на удар с юмрук в теменно- тилната част на главата, причинил на учител - Н. А. К. (назначена с трудов договор от 22.01.2014г. на длъжност „учител” в 151-а ЦДГ „Леда Милева”), при и по повод изпълнение на службата й (пострадалата К. изпълнявала служебните си задължения - втора смяна, съгласно график) лека телесна повреда, изразяваща се в навяхване на шията, което нараняване осъществява медико-биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

С присъдата съдът е признал подсъдимата М. Т. Т. за ВИНОВНА в това, че на 29.03.2019г. - около 15:30 ч„ в гр. София, в 151-а ЦДГ „Леда Милева”, находяща се на ул.

„*******, чрез бутане с ръце в лицето и в шията, причинил на учител - Н. А. К. (назначена с трудов договор от 22.01.2014г. на длъжност „учител” в 151-а ЦДГ „Леда Милева”), при и по повод изпълнение на службата й (пострадалата К. изпълнявала служебните си задължения втора смяна, съгласно график) лека телесна повреда, изразяваща се в ограничено охлузване и кръвонасядане по лигавицата на долната устна на ниво пред 1-ви и 2-ри долни десни зъби, които наранявания осъществяват медико-биологичния признак на болка и страдание — престъпление по чл.131, ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.131, ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, платими в полза на Държавата и по сметка на СРС.

Съдът на осн. чл.189, ал.3, изр.1 и чл.190, ал.2 вр. чл.416, ал.4 от НПК е осъдил подс.

1

Р. Л. С. да заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС половината от направените по делото разноски за експертизи в размер на 237.00 лева, както и държавна такса от 5.00 лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

Съдът на осн. чл.189, ал.3, изр.1 и чл.190, ал.2 вр. чл.416, ал.4 от НПК е осъдил подс.

М. Т. Т. да заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС половината от направените по делото разноски за експертизи в размер на 237.00 лева, както и държавна такса от 5.00 лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимите Р. С. и М. Т., в която се оспорва правилността на съдебния акт и се претендира неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която същите да бъдат оправдани по обвиненията им. Оспорва се доказаността на механизма на настъпване на телесната повреда касателно подс. Т., а по отношение на С., че не се явявала доказана телесната повреда. Оспорва се и справедливостта на наложените наказания. Претендира се повторен разпит на вещото лице в рамките на въззивното производство с оглед изясняване на броя на телесните повреди, начина им на установяване и механизма, с оглед формиране на непосредствена представа от страна на въззивния съд по тези обстоятелства.

Срещу жалбата е постъпил отговор от страна на ЧО Н. К., в който се моли да се потвърди първоинстанционната присъда като намира същата за правилна, а разпита на вещото лице пред въззивната инстанция не бил необходим.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Р. С. и М. Т. – адв.

Г. З. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Изтъква, че по отношение на подс.

Т. и подс. С. липсват доказателства ,че са извършили престъплението, за което са привлечени да отговарят. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно се е обосновал на заключението на извършената експертиза, като не се е обърнато внимание на изложеното от вещото лице в съдебно заседание и съда неправилно е интерпретирал доказателствата по делото.

Представителят на държавното обвинение моли да не се уважава въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

ЧО в съдебно заседание не взема отношение по същество на делото.

Подс. Р. С., редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума моли да бъде оправдан.

Подс. М. Т. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция и в предоставеното й от съда право на последна дума моли да бъде оправдана.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни- показанията на свидетелите Н. К., И.М.Х. (прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.5 от НПК показания от досъдебното производство ), Г.С.С. (частично), Т.Д.Т. (частично), Д.П. Ж. и М.К.Г.-М.

(частично) (вкл. и прочетените на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК нейни показания от досъдебното производство ); писмените доказателства: заявление до 05 РПУ-СДВР (л.28), СМУ № 115.03/2019г., листове за амбулаторен преглед, декларация от родител на детето , длъжностна характеристика, заповед № 20/16.04.2019г. за наказание на учител , TEJIK2 решение за подс. Т., протокол за разпознаване, протокол за доброволно предаване, трудов договор, длъжностна характеристика, констативен протокол вх. № 79/16.05.2019г. на РУО (л.82-83), епикриза с изследвания, писмо от УМБАЛ „Александровска” ЕАД с медицински документи за подс. Т. , справка за съдимост за подс. С., справка за неприключени наказателни производства за подс. С., справка за съдимост за подс. Т., справка за неприключени наказателни производства за подс. Т. и от съдебното производство: справка за съдимост на Р. С. , справка за съдимост на М. Т. , справка от ГД „ИН” - МП, писмо от 151-о ЦДГ „Леда Милева” , както и заключенията по експертизите по делото: заключението на вещото лице Д.Н. по основната СМЕПД и по допълнителната СМЕПД.

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил гласни и писмени доказателства, както и способи за събиране и проверка на доказателства, които подробно е обсъдил в мотивите си.

Контролираната инстанция е събрала необходимите доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на страните. Отделно от това, първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината. Атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и обстойни съображения кои доказателствени източници възприема и поставя в основата на изводите си по фактите и причината за това.

На собствено основание настоящата съдебна инстанция, преценявайки събраните в хода на съдебното следствие доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р. Л. С. е роден на ******* г. в гр. София, българин с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран, с постоянен адрес и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Дървеница”, ул.*******, с ЕГН **********.

Подсъдимата М. Т. Т. е родена на ******* в гр. София, българка, с българско гражданство, с висше образование, неосъждана, вдовица, пенсионер по болест, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Дървеница”, ул. „*******, с ЕГН **********.

Св. Н. К., заемала по трудов договор от 22.01.2004г. длъжност „учител” в 151-а ЦДГ „Леда Милева”, находяща се на ул. „******* в гр. София. За времето от 12:30 ч. до 19:00 ч. на 29.03.2019г. пострадалата К. била на работа (втора смяна, съгласно график) и изпълнявала своите служебни задължения. Свидетелката К. имала задължение след като приключат занятията на децата да ги предаде на родителя, който упражнява родителски права или на изрично посочено от родителя лице, което се отразявало в специална декларация до директора на детската градина. Предаването на децата по правило било във времето от 17:30 ч. - 18:45 ч., но не по- рано от 16:15 ч.

Около 15:30 часа, на 29.03.2019г. двамата подсъдими влезли в детската градина и поискали да вземат едно от децата - М. Т., като се представили за баба и дядо на детето.

Майката на детето св. Г.С. била подала до директора на детската градина декларация от 03.12.2014 година, в която посочвала, че тя е родител на детето, като с тази декларация св. С. била уведомена, че ако друго лице, различно от родител, ще довежда или взема детето, следва писмено да уведоми директора на детската градина, но св. С. не подала такова писмено уведомление. Свидетелката С. не била и уведомена от двамата подсъдими, че ще отидат да вземат детето, нито св. С. уведомила учителите на детето, че други лица ще вземат детето.

При тази ситуация, свидетелката Н. К. отказала на подс. М. Т. и на подс. Р. С. да им предаде детето, не само поради ранния час, в който те пристигнали, но и поради липсата на изразено съгласие от майката -св. С. детето да бъде взето от двамата подсъдими.

Пострадалата К. предложила да позвънят на майката на детето и тя да потвърди, че е съгласна детето да бъде взето от двамата подсъдими.

Никой от двамата подсъдими не позвънил на св. С., а вместо това, след отказа на свидетелката Н. К. да предаде детето на подсъдимите, които към онзи момент били непознати за нея лица, същите се нахвърлили върху нея с обидни и заплашителни реплики наречена била „селянка мръсна” от подс. С., а подс. Т. се заканила „да отеснее” столицата за 3 пострадалата. След миг подсъдимият подс. Р. С. нанесъл удар върху свидетелката К. със свита в юмрук ръка в теменно-тилната област на главата, а подсъдимата М. Т. я хванала за гърлото, като я стиснала силно и с дланите си я бутнала по лицето и долната част на шията в посока към гърдите и крещяла: „още ли искаш?” и „нямала да ми дава детето!”.

Свидетелката Н. К. отстъпвала с крачки назад и успяла да отвори вратата на помещението, където били децата от четвърта група и попитала детето М. Т. коя е жената (т.е. подсъдимата М. Т.), като детето отговорило, че това е нейната баба. След това подсъдимата Т. взела детето тя и с подс. Р. С. си тръгнали от детската градина. По време на цялата тази случка в помещението, където децата били оставяни и вземани, бил и и св. И.Х. - дядо на едно от децата.

След това св. К. влязла в помещението с децата, където св. Ж. забелязала, че учителката изглежда стъписана, уплашена и някак статична, като пострадалата успяла да каже само, че е ударена.