Определение № 2668 от 31.07.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2668 гр. П., 31.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20261720107808 по описа за 2026 година Производството е образувано по искова молба с вх.№ 26328/23.07.2026 г., подадена от „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, срещу Й. Т. А., с адрес: гр. П., ж.к. *****, с която са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца общо сумата 708,15 евро, от която 621,27 евро – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2024 г. до 30.04.2025 г., и 86,88 евро – обезщетение за забава за периода от 09.05.2024 г. до 27.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

От приложеното електронно ел.ч. гр. д. № 20265410100079/2026 г. по описа на Районен съд – Д. се установява, че на 10.02.2026 г. е издадена Заповед № 58 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът Й. Т. А. е осъдена да заплати на „Топлофикация-П.“ АД сумите 621,27 евро – главница за топлинна енергия за периода от 01.03.2024 г. до 30.04.2025 г., 86,88 евро – мораторна лихва за периода от 09.05.2024 г. до 27.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.02.2026 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 12,04 евро държавна такса и 40,90 евро юрисконсултско възнаграждение.

Съобщението и заповедта за изпълнение са изпратени до длъжника на адрес: гр. П., ж.к. *****, който съгласно извършената справка в НБД „Население“ е както постоянният, така и настоящият адрес на лицето.

От отбелязванията на връчителя върху разписките се установява единствено, че при посещенията на адреса не е намерено лице, което да получи книжата, входните врати са били заключени и на позвъняванията не е отговорено. Впоследствие е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, но в удостоверяванията на връчителя не са отразени събрани сведения, че длъжникът не живее на адреса, нито е посочен източник на такива данни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са недопустими.

Съгласно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, извършва самостоятелна преценка за 1 наличието на специалните процесуални предпоставки за допустимостта му и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания за предявяване на иск се дават, когато заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, като е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В конкретния случай от материалите по приложеното електронно заповедно дело не се установява да са били налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В съобщенията, разписките и уведомлението липсва удостоверяване от връчителя да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, както и посочване на източник на такива данни. Отразени са единствено неуспешни опити за връчване, заключени входни врати и обстоятелството, че на позвъняванията не е отговорено, което не покрива изричното изискване на закона. При това положение не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а издадената заповед за изпълнение е влязла в сила след изтичане на срока за възражение, поради което за заявителя липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Ето защо исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.

След влизане в сила на настоящото определение приложеното ч. гр. д. № 20265410100079/2026 г. по описа на Районен съд – Д. следва да бъде върнато на заповедния съд ведно с препис от настоящия съдебен акт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА като недопустима исковата молба, подадена от „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, срещу Й. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. *****, с която са предявени положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на вземанията, предмет на Заповед № 58/10.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 20265410100079/2026 г. по описа на Районен съд – Д..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7808/2026 г. по описа на Районен съд – П. като недопустимо.

ПРИЕМА, че Заповед № 58/10.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 20265410100079/2026 г. по описа на Районен съд – Д., не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.

След влизане в сила на настоящото определение е л . ч. гр. д. № 20265410100079/2026 г. по описа на Районен съд – Д. ДА СЕ ВЪРНЕ на заповедния съд ведно с препис от настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – П. в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

2

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3