Решение № 1164 от 06.08.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Велико Търново, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря С. М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110104323 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. С. М. срещу Застрахователни дружество „Д. О. З.“ ЕАД, с която се иска осъждането на ответника за сумата 5 500.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 6.8.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва считано от 23.6.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищцата твърди, че на 6.8.2022 г. по вина на водач, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, е настъпило ПТП, както и че в резултат на произшествието е претърпяла физически и психически увреждания. Сочи, че до ответника е отправена претенция за заплащане на обезщетение, като последният е определил и е изплати такова в размер на 1 500.00 лева. Заявява, че не е съгласна с изплатения й размер на обезщетението, считайки че същият не репарира в пълен размер претърпените от нея болки и страдания.

Ответникът не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за сочения в исковата молба автомобил, както и че от страна на ищцата е заведена извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетения. Заявява обаче, че с изплатената от него сума в размер на 1 500.00 лева ищцата е възмездена изцяло за претърпените неимуществени вреди. В тази връзка счита, че претендираният размер на обезщетението е силно завишен и не отговаря на действително претърпените вреди.

В проведените открити заседания процесуалните представители на ищцата поддържат исковата молба и молят за уважаване на предявения иск.

1

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не заема допълнително становище по иска.

Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432 от Кодекса на застраховането.

От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 6.8.2022 г., около 17:00 часа, в с. Обединение, на кръстовище на ул. „Първа“ с ул. „Тридесет и шеста“ е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген Венто”, рег.

№ ***, управляван от ***, л.а. „Шкода Октавия”, рег. № ***, управляван от *** и л.а. „Опел Мерива“, рег. № ***, управляван от ***.

Установява се също, че към датата на процесното ПТП за л.а. „Фолксваген Венто”, рег. № *** при ответното дружество е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 7.8.2022 г., според който вината за произшествието е на водача на л.а.

„Фолксваген Венто”, рег. № ***, който не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него МПС, за да може да избегне удара в него, когото то намали скоростта или спре рязко, като в случая удря в задната част движещият се пред него в посока към гр. Павликени и завиващ надясно по ул. „Тридесет и шеста“ л.а. „Шкода Октавия”, рег. № ***, който вследствие на удара се блъска със своята предна лява част в изчакващия в улицата за включване в движението л.а. „Опел Мерива“, рег. № ***, с което реализира ПТП. На водача на л.а. „Фолксваген Венто”, рег. № *** е съставен АУАН за нарушение на чл.

23, ал. 1 ЗДвП.

Предвид събраните писмени доказателства и в частност констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 7.8.2022 г., съдът намира за безспорно установено, че причината за настъпилото ПТП са именно действията водача на автомобила, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована при ответника, който управлявайки л.а. „Фолксваген Венто”, рег. № *** не се е движил на такова разстояние от движещия се пред него л.а. „Шкода Октавия”, рег. № ***, за да може да избегне удара в него, когото той намали скоростта или спре рязко. В случая с извънсъдебното заплащане на застрахователно обезщетение ответникът извънсъдебно е признал наличието на фактическия състав на чл.

432 КЗ, т.е. с конклудентни действия е признал основанието на задължението си, поради което съдът не следва да обсъжда допълнително това обстоятелство.

Видът и размерът на претърпените от ищцата неимуществени вреди се установява от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза.

От представения лист за преглед на пациент от 6.8.2022 г. се установява, че в деня на процесното ПТП ищцата е посетила МОБАЛ „Д-р Стефан 2

Черкезов“, гр. Велико Търново с оплаквания от главоболие и гадене. На същия ден й е направена графия на череп в две проекции, при която не са установени данни за фрактура.

В показанията си св. С. М. – майка на ищцата, заявява, че след инцидента дъщеря й е откарана в болницата в гр. Велико Търново със синини по челото и по лявото око, както и с охлузвания по ръцете и десния крак. Твърди, че ищцата е прекарала три дни в болницата и че към настоящия момент същата все още няма спомен за инцидента. Сочи, че след изписването й са посетили болнично заведение в гр. Плевен, където са установили, че ищцата има леко мозъчно сътресение. Заявява, че около месец след инцидента дъщеря й не е излизала от дома си, че при гледане на телевизия е имала оплаквания от главоболие и че по същата причина не е използвала мобилен телефон. Твърди, че и към момента има следи от инцидента в областта на главата, че същата често я боли, че избягва да се излага на слънце и че е станала по-нервна.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-медицинската експертиза при процесното ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение, протекло с липса на ясен спомен за случилото се, гадене, главоболие и световъртеж. Сочи се, че сътресението е резултат от тъпа травма – удар във вътрешните части на купето на автомобила или в резултат от общо сътресение на главата и тялото при удара на автомобила. Заключва се, че мозъчното сътресение е причинило на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, при което обичайният срок за лечение и възстановяване е около 25 дни, а преходното главоболие може да продължи около 2-3 месеца.

Сочи се, че няма данни за извършени контролни прегледи след датата на ПТП, от които може да се направи извод за наличие на остатъчни явления от мозъчното сътресение и данни за предписано лечение.

Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД счита, че сумата от 5 500.00 лева се явява справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди. В тази връзка съдът съобразява ангажираните писмени и гласни доказателства, както и заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза. От така посочените доказателства се установява, че ищцата е получила леко мозъчно сътресение, протекло с липса на ясен спомен за случилото се, гадене, главоболие и световъртеж, като инцидентът е дал и известно негативно отражение и върху психиката й, което се установява от показанията на разпитания по делото свидетел, макар и ценени по реда на чл.

172 ГПК.

При определяне размера на обезщетението съдът отчита и икономическата обстановка в страна към датата на настъпване на инцидента и най-вече нарастващия темп на инфлацията, при която паричните средства все по-бързо започват да се обезценяват, което неминуемо следва да се отрази и на размера на присъжданите обезщетения.

3

Не може обаче, да не се съобрази и обстоятелството, че последиците от инцидента са отшумели сравнително бързо /основните – за около месец, а съпътстващите – за около 2-3 месеца/, че понастоящем здравословното състояние на ищцата е възстановено в пълен обем и занапред не се очакват вредни последици.

От така определеното обезщетение следва да се приспадне сумата от 1 500.00 лева, заплатена от ответника преди завеждане на делото, т.е. с решението на ищцата следва да се присъди сумата от 4 000.00 лева.

Ищцата търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 23.6.2023 г. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя /Решение № 128/4.2.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о. и Определение № 320/27.5.2021 г. на ВКС по т. д. № 2063/2020 г., I т.о./. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от предявяване на претенцията /в случая от 23.6.2024 г./, а след изтичане на срока по чл. 496, ал.

1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението вече за собствената си забава.

Ето защо и доколкото искането е за присъждане на обезщетение за забава от датата на предявяване на застрахователната претенция, то същото следва да бъде уважено.

По разноските.

С оглед становището за частична основателност на иска ищцата има право на направените разноски за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице, които по съразмерност възлизат на 450.91 лева.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ответникът следва да заплати на адв. Ж.

Димова възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата, което съдът определя в размер на 750.00 лева.

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но същият не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на Д. С. М., ЕГН ********** сумата 4 000.00 /четири хиляди/ лева - обезщетение за 4 неимуществени вреди вследствие настъпило на 6.8.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 23.6.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 450.91 /четиристотин и петдесет лева и деветдесет и една ст./ лева – разноски за производството, като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над 4 000.00 лева до пълния предявен размер от 5 500.00 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , ЗАД „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на адв. Ж. Д. Димова от ХАК сумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита и съдействие в производството по гр. д. № 4323/2024 г. на Районен съд – Велико Търново.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5