Решение № 1494 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1494 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110141765 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявен е осъдителен иск от „Стил проект“ ЕООД, ЕИК ...., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 с правно основание чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1250 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 20 000 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода от 24.06.2021г. до 28.07.2025г. на топлопровод и абонатна станция за снабдяване с топлоенергия на жилищна сграда в гр. София, местност „Р.” ул. „С. и.“, № ...., находяща се в УПИ ..., кв...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.07.2025г., до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че е собственик на топлопровод с диаметър 2ф76/140 мм. и абонатна станция с мощност 300 kW за О и 275 kW за битови нужди, изградени с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване жилищна сграда-етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, местност „Р.” ул. „С. и.“, № ..., находяща се в УПИ ....., кв. .... Посочва, че след съгласуване на проект с ответника, ищецът изградил съоръжения за присъединяване- присъединителен топлопровод, дължина по трасе и абонатна станция, за нуждите на топлоснабдяване на посочената сграда, съобразно предписанията. Твърди, че на 24.06.2021г. съоръженията били въведени в експлоатация, като ответникът ползвал същите от момента на издаването на разрешение за ползване и продължавал да ги ползва без прекъсване и до настоящия момент за целите на търговската 1 си дейност. Поддържа, че собствеността върху съоръжения е следвало да бъде прехвърлена на ответника след изграждането им, но ответникът е отказал да изпълни задължението си за изкупуване на съоръженията за присъединяване и за заплащане на цена за ползването им.

Поддържа, че за времето от въвеждането им в експлоатация на ищеца се дължи цена за ползването на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, като ответникът се облагодетелствал за сметка на ищеца с незаплатената цена. Предвид изложеното, предявява иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за ползването на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа за периода от 24.06.2021г. до 28.07.2025г. Представят се писмени доказателства. Прави се доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, в който оспорва предявения иск по основание и размер.

Поддържа, че ищецът не е собственик на изградените съоръжения и липсват доказателства, от които да се установява, че е изградил същите лично или за своя сметка. Сочи, че ищецът не е предложил съоръжението за изкупуване, поради което предпоставките на чл. 137 ЗЕ не са налице. Оспорва да е налице и необоснован отказ за изкупуване на съоръженията, поради което правото на ищеца да претендира цена за ползването им не било възниквало.

Поддържа, че процесните съоръжения са „извън гражданския оборот”, следователно собственикът й няма право да я ползва по силата на законови ограничения, следователно няма как да се е обеднил поради неизползването й, поради което и на това основание не дължи заплащане на претендираното от ищеца обезщетение. При условията на евентуалност, въвежда възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираната цена за ползване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер, който да се счита предявен за сумата от 22354.77 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода от 24.06.2021г. до 28.07.2025г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда в гр. София, местност „Р.” ул. „С. и.“, № ..., находяща се в УПИ ....., кв.

.....

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Обявени са за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесните съоръжения са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие; че са въведени в експлоатация с разрешение за ползване от 24.06.2021г.; че на ответника през процесния период е предоставен достъп за целите на преноса на топлинна енергия до самостоятелни обекти в жилищна сграда на адрес: гр. София, местност „.” ул. „С. и.“, № ...., находяща се в УПИ ....., кв. ....; както и обстоятелството, че и до настоящия момент съоръженията за присъединяване не са изкупени от ответното дружество.

Установява се от представеното разрешение за ползване № 496/24.06.2001г., а и е обявено за безспорно между страните, че съоръжението е въведено в експлоатация.

2

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесното съоръжение е изградено при спазване на всички технологични изисквания за сметка на ищеца и е включено в топлопреносната мрежа на гр. София от м.10.2021г. Абонатната станция се използва от ответното дружество за пренос на топлинна енергия.

При тези доказателства, съдът намира, че по делото се установява, че ищецът е изградил процесните съоръжения за своя сметка при наличие на всички строителни книжа, същите са станали негова собственост, въведени са в експлоатация през 2001 г. и се ползват от ответника за пренос на топлинна енергия до негови клиенти, вкл. и за исковия период.

Направения извод се подкрепя от представените по делото писмени доказателства - решения на ВАС и решение на ДКЕВР.

Ответникът не ангажира никакви доказателства в изпълнение на задълженията му по закон /чл. 137, ал. 3 ЗЕ/, включително наличието на обективна причина за неизпълнение, и по договора за присъединяване между страните да изкупи процесните съоръжения в качеството му на топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия. Не доказа и да е заплатил обезщетение за ползването на съоръженията през исковия период, нито да е придобил съоръженията по давност.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 133, ал. 1 от ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Според чл. 137, ал. 1 ЗЕ при присъединяване на потребители /“клиенти“ в редакцията на текста с изм. от 2012г./ на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Според чл. 137, ал. 2 от ЗЕ изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от потребителите /клиентите/ след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай последното заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин изграждане на съоръжението от ищеца и за негова сметка. Правото на собственост принадлежи на ищеца, като до подаване на исковата молба, включително и към момента, не е уреден въпросът с изкупуването му. Установено е още, че след въвеждане в експлоатация на сградата, абонатната станция и топлопровода са приети от ответника, въведени в експлоатация и той ги ползва според тяхното предназначение с доставка на топлинна енергия за отопление и БГВ на абонатите в сградата. Следователно и в съответствие с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ ответникът дължи на ищеца цена за ползването, по същество представляваща обезщетение за ползването съизмеримо с ползите, които извлича за себе си за сметка на собственика. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че размерът на обезщетението за ползване на съоръжението за периода 24.06.2021г. до 28.07.2025г. възлиза на сумата 11429.81 3 евро (равностойност в евро на сумата от 22354.77 лева), каквато сума се и претендира.

Във връзка с изложените възражения в отговора на исковата молба следва да се посочи, че съд намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е предложил съоръжението за изкупуване, поради което предпоставките на чл. 137 ЗЕ не са налице.

По делото няма данни ответникът да е изисквал от ищеца представяне на допълнителни документи. Всички документи несъмнено са били представени на ответника предвид установеното по делото, че процесното съоръжение е въведено в експлоатация, открити са партиди на името на етажните собственици в сградата и ответникът доставя в нея топлинна енергия през исковия период, като ползва изградените и все още собствени на ищцовото дружество съоръжения, реализирайки търговска печалба, но без да заплаща цена, наем или обезщетение за ползването им. В посочения смисъл е и приетото в решение № 2381 от 19.04.2024 г. по в. гр. д. № 12577 / 2023 г. на Софийски градски съд.

По изложените съображения, съдът счита иска за основателен и следва да уважи същия, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Не са налице предпоставки за прилагане на института на погасителната давност. В случая, претендираното от ищеца вземане не притежава характеристиките на периодично плащане, изведени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

Доколкото същото произтича от неоснователно обогатяване, то се погасява по давност с изтичане на пет години, на основание чл. 110 ЗЗД, която към датата на предявяване на исковата молба не е изтекла.

По разноските

При този изход на спора разноски се дължат на ищеца съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Разноските са своевременно претендирани и са представени доказателства за реалното им заплащане. В общ размер разноските възлизат на 3905.19 лева, от които: 894.19 лева държавна такса, 600.00 лева - депозит за вещо лице, 2411.00 лева - адвокатско възнаграждение. Съдът намира възраженията на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждения за основателни, предвид броя на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, приложените писмени доказателства, проведеното едно открито съдебно заседание и размерът на исковата сума в производството. Претендираният размер на адвокатско възнаграждение по иска се явява прекомерен и следва да бъде намалено до размер от 2200 лева. Съобразно изхода на делото, дължими са разноски на ищеца в общ размер на 1888.81 евро (равностойност в евро на сумата от 3694.19 лева) Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, във вр. с чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, 4 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на „Стил Проект“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „С. Т.“, бл. ..., вх. .., ет. ..., ап. ..., сумата 11429.81 евро (равностойност в евро на сумата от 22354.77 лева), представляваща обезщетение - цената за ползване за периода от 24.06.2021г. до 28.07.2025г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда в гр. София, местност „Р.” ул. „С. и.“, № ..., находяща се в УПИ ...., кв. ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.07.2025г., до окончателното плащане на вземането.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на „Стил Проект“ ЕООД, ЕИК ...., сумата 1888.81 евро (равностойност в евро на сумата от 3694.19 лева - разноски в настоящото производство.