Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4143 от 24.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11746/2021
Вид
Решение № 4143
Подписан
24.07.2023
В сила
24.07.2023
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4143 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511746 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 250 ГПК и чл. 247 ГПК.

С решение № 1475 от 23.03.2023 г., постановено по делото, е отменено решение № 20117413 от 17.05.2021 г. по гр. дело № 233/2020 г. на СРС, 77 с-в, в частите, в които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 и сл. ЗПК - за признаване за установено, че И. П. К., с ЕГН **********, дължи на „Райфайзенбанк България" ЕАД, с ЕИК ******* сумата над 2 142, 66 лв. до 4 817, 45 лв. (за още 2 674, 79 лв.), представляваща главници с настъпил падеж, за периода след последното съдебно заседание пред СРС - 13.04.2021 г. до 24.11.2022 г., към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство, по Договор за потребителски кредит № 1612232001491120/04.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението - 09.08.2019 г. до плащането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.08.2019 г. по ч. гр. д. № 46782/2019 г. на СРС, 77 състав и вместо са уважени исковете с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 и сл. ЗПК, за посочените размери.

Решението на СРС е потвърдено в частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за задължения за главницата са отхвърлени над размер от 4 817, 45 лв. до размер от 12 463, 73 лв., както и в частта, в която е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми поради недопустимост. Страните са осъдени съразмерно за разноски пред СГС.

Постъпила е молба, вх. № 31444/03.04.2023 г. от въззивника „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД), чрез юриск. Добрева, за изменение на решението по чл. 248 ГПК, като съдът вземе предвид направеното от него във въззивната жалба искане да изчисли разноските по съразмерност и да извърши 1 съдебна компенсация с присъдените на страните разноски. В молбата се поддържа, че решението на СГС подлежи на обжалване, понеже цената на исковете е над 5 000 лв. и моли да му се връчи препис от решението, за да се спази срока по чл. 283 ГПК.

По молбата е подадено становище, вх. № 49262/25.05.2023 г. от въззиваемия И.

П. К., с което счита молбата за неоснователна. Излага, че по искането за разноски на въззивника съдът се е произнесъл правилно и допълнителни разноски не му се дължат.

Излага, че искането за компенсация е също неоснователно.

Постъпила е и молба вх. № 36389 от 18.04.2023 г. от въззивника „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД), с искане решението от 23.03.2023 г. да бъде поправено, като навсякъде, където е посочен въззивника със старото наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД, да бъде вписано актуалното, към онзи момент, наименование на банката „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, съгласно представеното в о.с.з. по делото актуално състояние.

Въззиваемият - ответник И. П. К., чрез адв. Н. също е подал молба за допълване на решението в частта за разноските, вх. № 38885/24.04.2023 г., като се произнесе по отношение на претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 250 лв., за депозиран отговор на частна жалба, подадена срещу решение № 20117413 от 17.05.2020 г. по гр. дело № 233/20 г. на СРС, в разпоредителната му част, с която е върната исковата молба по предявения евентуален осъдителен иск на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД.

Ответната страна по молбата „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД), депозира отговор по тази молба за допълване, с който поддържа, че молбата е неоснователна. Излага твърдения, че разноски не се дължат, тъй като евентуалният иск не е самостоятелен иск. Счита, че след като частната жалба е разгледана във въззивното производство, за воденето на което са присъдени вече разноски в полза на въззиваемия К., отделни разноски не се дължат.

По молбата по чл. 247 ГПК за допускане на поправка на техническа грешка, съдът намира следното :

Настоящият състав констатира, че в мотивите и диспозитива на решение № 1475 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 11746/2021 г., по описа на СГС, IV-Д с - в, действително въззивникът е посочен под фирма „Райфайзенбанк България“ ЕАД. При служебна справка по партидата на дружеството в ТР се установява, че от 14.07.2022 г. наименованието на банката е променено и е „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД. Уточнение в посочения смисъл е допуснато от съда в последното по делото съдебно заседание на 24.11.2022 г.

В случая съдът приема, че е допусната очевидна техническа грешка в изписването името на банката, която следва да се отстрани по реда на поправката на очевидна фактическа грешка в посоченото по - горе решение, без призоваване на страните.

Предвид изложеното, навсякъде в решение от 23.03.2023 г. по гр. д. № 11746/2021 г., по описа на СГС, IV-Д с – в,, както в мотивите, така и в диспозитива на решението, наименованието на въззивника следва да се чете „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, вместо погрешно вписаното „Райфайзенбанк България“ ЕАД, тъй като става въпрос за едно и също дружество.

Междувременно, съдът констатира, че „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******* се е преобразувало, чрез вливане, в „ОББ“ АД, ЕИК *******, считано от 10.04.2023 г., като 2 поради преобразуването, „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******* е заличена в търговския регистър към настоящия момент.

Поради изложеното, на основание 227 ГПК, на мястото на досегашния ищец „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******* следва да се конституира универсалния му правоприемник (чрез вливане) „ОББ“ АД, ЕИК *******, който да се призовава занапред по делото, е производството да се прекрати по отношение на досегашния ищец - „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******* и той следва да заличи от списъците за призоваване и книжата по делото.

По молбите на двете страни за изменение на решението в частите по разноските, по чл. 248 ГПК, съдът намира следното :

Процесуалният ред за разглеждане на молбата за допълване или изменение на решението с присъждане на разноските, които съдът е пропуснал или отказал да възложи, е този по чл. 248 ГПК. Това е специално правило, което е приложимо винаги, когато се засяга въпроса за дължимите разноски в производството, както когато се иска изменение на решението в тази част, така и в случаите, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски.

Законодателят е определил срокове, в които страните могат да искат допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост от конкретен критерий - обжалваемост на постановения съдебен акт. Когато съдебният акт е обжалваем срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем, срокът за подаване на същата молба е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

Въззивното решение е постановено на 23.03.2023 г. и то не подлежи на касационно обжалване, предвид нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, касаеща търговски спорове. Следователно срокът за депозиране на молбите по чл. 248 ГПК е изтекъл в работния ден на 23.04.2023 г.

При извършената от съда служебна проверка по допустимост на молбите, съдът намира, че допустима за разглеждане е единствено молбата вх. № 31444/03.04.2023 г. на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (сега „ОББ“ АД), която е подадена в установения в закона едномесечен срок.

Молбата с вх. № 38885/24.04.2023 г. на И. К. е подадена извън законоустановения едномесечен срок, считано от постановяване на решението, поради което е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

По съществото на молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, подадена от „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (сега „ОББ“ АД), съдът намира следното:

Според представен списък за разноските по чл. 80 ГПК (л. 75 по делото), въззивникът е направил следните разноски за СГС : 206, 42 лв.– държавна такса за въззивна жалба; 15 лв. - държавна такса за частна жалба и 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В случая, с решението по настоящото дело съдът е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната част и е уважил претенцията на въззивника единствено по отношение на размера на падежиралите в производството пред СГС вноски, в размер на още 2 674, 79 лв. от претендирания и неприсъден остатък от 10 321, 07 лв. до първоначално претендираната сума от 12 463, 73 лв., задължения за главница по договора за потребителски кредит. СГС е посочил в мотивите на 3 решението, че разноските, които се дължат на ищеца в производството пред СРС не следва да се ревизират, доколкото различният изход по делото се дължи на новонастъпил във въззивното производство факт. Освен това, настоящият състав намира, че разноските в първоинстанционното исково и в заповедното производство са правилно определени, съразмерно уважената част от исковете.

Въз основа на изложеното, с оглед изхода по спора пред въззивна инстанция, доказаните по делото разходи и съразмерно с размера на уважените искове, на въззивника „ОББ“ АД (предишно „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД) се дължат разноски, в размер на 53, 50 лв. – разноски за платени държавна такса за разглеждане на въззивна и на частна жалба и 26 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, както е посочено в решението. Съдът не намира основание за промяна на изводите, до които е достигнал в решението.

Във връзка със становището на ответника и за пълнота следва да се посочи, че служебна съдебна компенсация на присъдените по делото разноски е невъзможна, съгласно правилата на ГПК и по аргумент от чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, доколкото съдът е трето по материалното правоотношение лице.

По изложените до момента съображения, молбата за изменение на решението в частта за разноските от „ОББ“ АД (предишно „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД) следва да бъде оставена без уважение.

Както се посочи и по горе, молбата по чл. 248 ГПК от И. К. следва да бъде оставена без разглеждане, като преклудирана.

Воден от горното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна техническа грешка в решение № 1475 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 11746/2021 г., по описа на СГС, IV-Д с – в, като навсякъде, в мотивите и в диспозитива на решението, наименованието на въззивника – ищеца следва да се чете „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, вместо изписаното старо наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 227 ГПК, на мястото на досегашния ищец „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******* универсалния му правоприемник (чрез вливане) „ОББ“ АД, ЕИК *******, който да се призовава занапред по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на досегашния ищец „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******* и и го заличава от списъците за призоваване и книжата по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 38885/24.04.2023 г. на И. П. К. за допълване на решение № 1475 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 11746/2021 г., по описа на СГС, IV-Д с - в, по реда на чл. 248 ГПК, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за изменение по чл. 248 ГПК на решение № 1475 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 11746/2021 г., по описа на СГС, IV-Д с – в в частта за разноските, вх. № 31444/03.04.2023 г. от „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД), като неоснователна.

4

РЕШЕНИЕТО по чл. 247 ГПК, вкл. в частта му на определение по чл. 248 ГПК не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 247, ал. 4, и чл. 248, ал. 3, изр. второ, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5