Решение № 521 от 18.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Плевен, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20244430201039 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-24-0257-000206 от 13.05.2024 г., издадено от началника на РУ в ОДМВР Плевен, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя П. А. П. са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че тракторът не е бил в движение, а единствено се е опитвал да го запали. Жалбоподателят счита още, че дори да е налице административно нарушение, то е с явно незначителна обществена опасност и АНО е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, доколкото предпоставките за това са били налице. Сочи, че неприлагането на чл. 28 от ЗАНН е основаниое за отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител - адв. И., поддържа жалбата, със същите съображения и искания.

АНО не изпраща представител и не представя писмени бележки.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

1

На 31.03.2024 г. на жалбоподателя П. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) GA №1148239 за това, че при извършена проверка на 31.03.2024 г. в С.ПЕТЪРНИЦА на УЛ.*** е било установено, че при обстоятелства: Село Петърница улица *** срещу номер 17 с посока на движение към улица Шумен като водач на колесен трактор *** с номер на шаси ***, номер на двигател ***, извършва следното:

Управлява горепосоченото МПС без поставена регистрационна табела/без да е регистрирано по надлежния ред, установено чрез справка с ОДЧ на РУ Долни Дъбник.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя П. А. П. са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и в НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания на С. К., Б. В., П.М. и Б. И., както и писмените доказателства по делото, надлежно приети по законоустановения ред на чл. 283 НПК.

Актосъставителят и свидетелят по АУАН ясно, последователно и непротиворечиво излагат събитията във връзка, с които е съставен процесняит АУАН като предвид това и доколкото не е налице основание да се съмнява в тяхната обективност, съдът ги кредитира в цялост. Съдът кредитира и показанията на жалбоподателя, тъй като същите, въпреки двойствения си характер на доказателствено средство и на защитно такова, се правдоподобни и не противоречат с доказателствения материал по делото.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП като е управлявал Колесен Трактор ***, без посоченото МПС да е регистрирано по надлежния ред.

Същото се установява от свидетелите С. К. и Б. В., очевидци на нарушението, 2 които твърдят, че на посочените в АУАН дата, час и място са забелязали процесният трактор да се движи без поставени регистрационни табели и са го спрели чрез светлинен и звуков сигнал, като при снемане на самоличността на шофьора са установили, че това е жалбоподателя, а при проверка посредством ОДЧ са установили, че тракторът не е регистриран по съответния ред.

Обясненията, депозирани то жалбоподателя също не опровергават твърденията на другите свидетели, като макар и същият да сочи, че не е можел да запали трактора и е пуснал същият по инерция, то безспорно остава, че е управлявал превозното средство, което е било в движение и то по републикански път. Съдът се доверява на изложеното от жалбоподателя, че тракторът не е могъл да запали, както и че причината да е в движение е била именно да провери дали двигателят може да запали., както и че тракторът е взет от него за части и затова не е регистриран. Тези твърдения се подкрепят от показанията на свидетеля М., от когото е закупен трактора, както и от св.

И., на когото жалбоподателят е споделил, че тракторът е закупен за части.

Показанията на св. И. потвърждават и обстоятелството, че тракторът не е бил способен да запали и П. П. е опитвал да включи двигателя.

Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за "формално" нарушение (такова "на просто извършване") не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието.

В същото време обаче са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, който неправилно не е бил приложен от АНО и в случая следва да намери приложение.

Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение други такива нарушения, т.е налице е маловажен случай.

В правната теория преценката за маловажност на случая се прави с оглед засегнатите от обществената опасност отношения, липсата или незначителност на причинените в резултат на деянието общественоопасни последици (а при формалните нарушения, при които по дефиниция липсват общественоопасни последици следва да се преценява опасността от засягане на защитаваните обществени отношения, а в случай на засягане дали се касае за минимално или по-сериозно засягане), всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието. В случая следва да се има предвид, че тракторът е бил в движение, но без да е запален, като причината да бъде в на републиканския път са опити от страна на жалбоподателя да запали двигателя.

3

От друга страна е важно да се отбележи и че причината превозното средство да не е регистрирано, е че същото е било взето от жалбоподателя за части с цел ремонт на другия трактор, притежаван от него. Предвид изложеното в случая не се касае за нерегистриране на МПС, за което жалбоподателят има намерение да ползва, нито за трайно и често управление на МПС-то без без съответната регистрация. Липсата на регистрация е обяснима с оглед обстоятелството, че превозното средство е било закупено, за да се ползват неговите части, а не за да се управлява редовно. Тези обстоятелства безспорно сочат по-ниска обществена опасност на конкретното деяние от обичайното управление на МПС без регистрация по пътищата. Същевременно няма данни, че деецът трайно не спазва разпоредбите на ЗДвП, като следва да се отбележи, че видно от справката за водач нарушител, приложена към настоящото дело, наказателните постановления, издадени спрямо жалбоподателя за последните 5 години, са четири на брой.

Съдът намира, че мотивите и подбудите за извършването на дадено нарушение следва да бъдат отчетени в светлината на обществената опасност на деянието и на дееца и да бъдат съобразени на плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства, още повече като се има предвид, че от деянието не са настъпили общественоопасни последици, а нарушението е първо от същия вид, но това обаче не е било взето предвид от АНО, при преценка за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Всичко изложено сочи на по-ниска степен на обществена опасност, както на нарушението, така и на нарушителя, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Тук следва наред с това да се съобрази и принципът на пропорционалност между деянието, последиците и предвидената санкция, установен в чл. 35, ал. 3 НК - изискването за съответствие на престъплението и наказанието, както и чл. 36 НК - относно целите на санкционирането.

Аргумент следва да се явят и чл. 12 и чл. 27 ЗАНН, които изразяват посочената по-горе идея, заложена в НК, макар и формулирани по различен начин. По тези аргументи следва да се има предвид съответствието между липсата или незначителността на вредните последици и предвиденото наказание.

Макар и наложената глоба в размер на 200 лв. да може да се определи като незначителна, то същото в никакъв случай не може да се твърди за наказанието „лишаване от право да управлява МПС“,, тъй като същото се явява несъразмерна с тежестта на конкретно извършеното от жалбоподателя и представлява противоречие с горепосочения принцип на пропорционалността.

В посочения смисъл са например Решение № 7767/16.12.2022 г., по адм. д. № 9046/2022 г. на 10-ти кас. състав на АССГ, Решение № 1516/08.03.2023 г., по адм. д. № 10169/2022 г. на 20-ти кас. състав на АССГ, както и много други.

Ето защо настоящият съдебен състав намери, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, доводите на жалбоподателя в същия смисъл се явяват основателни, поради което същото следва да бъде отменено.

4

Съдът като съобрази изложеното по-горе, както и разпоредбата на чл.

63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, намери че жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на делото разноски за страните не следва да бъдат присъждани, а те следва да останат за тяхна сметка, така както са били направени.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Районен съд Плевен РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-24-0257-000206 от 13.05.2024 г., издадено от началника на РУ в ОДМВР Плевен, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя П. А. П. са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месецал

ПРЕДУПРЕЖДАВА НАРУШИТЕЛЯ П. А. П., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5