Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 226 от 23.04.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 170/2025
Вид
Определение № 226
Подписан
23.04.2025
В сила
23.04.2025
Състав
Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Магдалена Кръстева Недева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Варна, 23.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000170 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е производство по въззивна жалба подадена от името на „БРОКОМ ПЛЮС“ЕООД, против решение № 30/11.12.2024г., постановено по електронно дело 20233300900027(ТД 27/2023 г.), по описа на Окръжен съд – Разград, с което са отхвърлени съединените искове на този ищец за установяване на нищожност, евентуално на отмяна като противоречащи на закона и устава на всички решения на Общото събрание на акционерите на ответното дружество „ХИМИК“АД, протоколирани като гласувани на проведено на 31.08.2023г. събрание по шест точки от дневен ред

(освобождаване на членове на СД, определяне на брой на членове занапред, избор на нов състав на СД, съгласие за разпореждане с активи и овластяване на СД да избере лице, което да предложи съдържанието на сделките и да представлява дружеството при сключването им, след одобряване на условията от СД).

По предварителните въпроси: Въззивната жалба на ответника е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Жалбата е редовно администрирана, като насрещната страна – ответник е упражнил правото си на а отговор. Администриращият съд е дал указания на жалбоподателя за внасяне на такса в размел на само 40 лв., като е възприел като предмет на обжалване един неоценяем иск. Предмет на въззивния контрол обаче са поне четири иска, два от които евентуално съединени. Установителните искове са обосновани с на две различни основания с твърдения за липса на каквито и да са решения(удостоверени в неистински протокол) и наличие на закононарушение при формирането на органа на дружеството и вземането на решенията извън компетентност на този орган. Тези искове са кумулативни съединени. Евентуално съединения конститутивен иск за отмяна на всички решения е основан на твърдения за нарушения, които се отнасят до 1 процедурата по свикване и провеждане на събранието като цяло и приемане на решенията отчитането на гласовете на присъствалите акционери (които представляват един иск) и отделно обоснована незаконосъобразност на конкретните решения по освобождаване и избор на нов СД. В случая за вида на съединяването няма значение, че с общото позоваване на процесуалната незаконосъобразност се атакуват решения по шест точки от дневния ред (Определение № 938 от 22.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2864/2014 г., I т. о., ТК), а разликата в предмета на установяването на оспорените като несъществуващи решения като израз на различния интерес на ищеца. Затова, въпреки че в първата инстанция ищецът е внесъл такса, съответна на шест съединени неоценями иска, доколкото с евентуалните искове също се защитава интереса на акционера да не бъде обвързан с решение на колективен орган на дружеството, дължимата таксата следва да се определи и събере само по двете основни установителни претенции(чл. 72 ал.2 ГПК). Допълнително на въззивника следва да се укаже задължение за внасяне на още 40лв.

По допустимостта на обжалването: Легитимацията на въззивника съответства на произнасянето на неизгодно за него първоинстанционно решение по отхвърлените евентуални искове, подлежащо на обжалване пред сезирания компетентен въззивен съд. Противоречието между интересите на законния представител на ответника и представляваното дружество(произтичащо от законовото представителство на ищеца от същото физическо лице) е преодоляно с назначаване от първата инстанция на особен представител на въззиваемото дружество, който е надлежно легитимиран да представлява тази страна и в настоящия процес, като разноски по това представителство са вече авансирани. Съдът приема, че въззивното производството между тези страни е допустимо.

Доклад по жалбата:

Въззивникът ищец „БРОКОМ ПЛЮС“ЕООД, чрез управител

Я.К., излага оплаквания за неправилно установени факти по съответствие на удостоверени в протокола на събранието взети решения с изразена воля на лицата, гласували като акционери, като счита че не са обосновани изводите за признаване на акционерни права на участниците в събранието без налични легитимационни документи. Позовава се на процесуални нарушения, осуетили защитата на ищеца срещу легитимирането на „Роуд Дизайн“АД с удостоверение от Централен депозитар, като сочи, че съдът не е открил нито исканото производство по оспорване на истинността му, нито е обсъдил възраженията за липсата на компетентност на този орган да удостоверява притежание на налични акции, каквото са предвидени в устава на дружеството, нито е събрал поисканите с връчена на трето лице молба други доказателства за надлежно удостоверени права върху такива акции. Изложени са и оплакванията по преценката на доказателствената стойност на протокола от събранието с оспорено авторство и истинност, конкретно в частта в която изявленията на участниците са удостоверени като изявления на акционери.

Счита, че докладът на първата инстанция не е включвал същественото и за двата евентуални иска оспорване на акционерните права на присъствало на събранието на акционерите лице, с чийто гласове са били формирани взетите решения и това също е препятствало своевременното събиране на доказателства за отразените в регистрите на централния депозитар 2 обстоятелства относно акциите на ответното дружество и конкретно наличието на промени в данните за емитирани от него безналични книжа. Във връзка с тези оплаквания са подновени искания за събиране на недопуснати доказателства. Отделно са посочени нарушения по установяването на фактите по процедурата по свикването на оспореното събрание, като съдът е преценил неправилно като преклудирано оспорването на съдържанието, авторството и достоверността на протокола, с който съветът на директорите е свикал събранието и е утвърдил поканата с дневния ред, респективно пропуснал да събере поисканите от ищеца доказателства. Изложени са и оплаквания по приложението на закона при преценката на съответствие на оповестената покана с изискване по чл. 223 ал.4 т.5 ТЗ за предложени проекто-решения по разискваните въпроси и при гласуване на кандидатурите на новопредложени трима членове на СД по отделно, въпреки липса на такова предложение в отклонение от чл. 235 ал.1 ТЗ, при предложен проекто-екип от 4 души и невъзможност за промяна на първоначално оповестен дневен ред по чл. 231 ТЗ при неявяване на всички акционери. В жалбата са изложени и оплаквания за обсъждане на ирелевантни правила по повод законосъобразността на решенията относно разпоредителните сделки (т. 4 и 6 от дневния ред), но доколкото при самото предявяване на иска си въззивникът е посочил само общите за всички въпроси основания за незаконосъобразност (нередовно свикване и липса на законен кворум) тези оплаквания остават извън предмета на делото, съответно и на въззивния контрол.

Въззиваемия „ХИМИК“АД, чрез особен представител адв. З. оспорва оплакванията с доводи за злоупотреба с правото на жалба, упражнявано от контролираното от освободения вече изпълнителен директор дружество – ищец. Излага възражения срещу активната легитимация на ищеца, удостоверил правата си с документ, съставен в явен конфликт на интереси( от представляващ акционерното дружество Я.К. в полза на представлява от същото лице акционер-титуляр на налични акции) без доказано отразяване на каквото и да е прехвърляне в книга на акционери и извършено джиро за придобиване на така удостоверени акции, както и без надлежно оповестяване по реда на ЗМСИП на действителната собственост над 25 % от капитала на ответното дружество, твърдяна като притежание на физическото лице К.(включваща както лично притежавани от него акции, така и тези на контролираното от него еднолично дружество ищец). Обратно, според въззиваемия, въпросът относно притежанието на акционерни права от „Роуд дизайн“АД е бил надлежно изяснен в съответствие с обявените в регистъра данни за това дружество като мажоритарен акционер, легитимиран с удостоверение от Централен депозитар. Оспорват се изрично оплакванията по установените факти по свикването на събранието с поканата със съдържание прието от съвета на директорите, оповестена чрез лично изявление на К., действал като законен представител на дружеството-заявител и допълнена по искане с въпроси, заявени от друг акционер и фактите по провеждането на събранието на акционерите, които са били протоколирани от органите на събранието, избрани след гласуването на явилите се поканени акционери, удостоверили с подписи присъствието си в нарочно изготвен списък. Представителят на въззиваемия ответник счита за правилни и изводите за установяване на налична, а не липсваща воля на акционери, 3 притежаващи права, достатъчни за формиране на мнозинство и за липса на нарушения при приложението на закона, съответни на задължителната тълкувателна практика. Поддържа доводи за липса на процесуални нарушения при събиране на доказателствата по оспорени от К. документи на ответното дружество, които сам е подписвал, обявявал в търговски регистър и съхранявал в оригинал като законен представител, като моли за упражняване на сигнална функция на съда за сезиране на разследващи органи за търсене на наказателна отговорност по чл. 313 НК от лицето, признало че е декларирало неистински обстоятелства в регистърно производство по ЗТРРЮЛНЦ.

Възразява срещу допускането на правилно отказаните доказателства за установяване на факти, за които вече са събрани доказателства(удостоверение от ЦД за правата на Роуд дизайн АД) или следва да се намират се в притежание на К., а не в трети лица(оригинали на документи). Самият въззиваем не обосновава неправилно установяване на факти, допълнително посочените от него доказателствени искания за представяне лично от К. на непредадена след освобождаването му от функции на представител дружествена документация относно права на акционери и оригинал на оспорения протокол, следва да се възприемат като евентуални, и да се преценяват само доколкото са свързани с оплакванията на въззивника.

По доказателствените искания:

Поисканото ново доказване въззивникът обоснова с оплакването си за два неправилно установени факта - признато акционерно качество на участник в събрание на акционерите, легитимирал се с удостоверение, издадено от централния депозитар и истинност на протокол от проведено на 16.06.2023г заседание на съвет на директорите.

И двата факта биха имали съществено значение за предмета на спора, само доколкото са относими до основанията на предявените евентуално съединени претенции. Съответно на задължителното тълкуване, дадено в т. 6 ТРОСГК 1/2002, всяко от нарушенията на изискванията на закона представлява самостоятелно основание за пораждане на потестативно право на иск за отмяна на незаконосъобразно решение и затова не е допустимо след първоначално сезиране и изтичане на преклузивни срокове претенцията да се изменя с въвеждане на допълнителни основания за неправилност на сделкатарешение. Съответно, при твърдение за опорочаване на такава сделка до пълна нищожност, макар правото да се установява липсата на валидност на формираното волеизявление да не е ограничено със срок, всеки порок е различно основание на такъв установителен иск. В настоящия процес „неправилно“ установените факти не са били въведени като основания нито на конститутивния, нито на установителния иск. В първоначалната искова молба като основание за пълна недействителност (нищожност), евентуално за незаконосъобразност на решенията на общото събрание на акционерите, ищецът е посочил единствено „незаконния“ кворум (т.е. участие в колективния орган на акционерното дружество на достатъчно лица които да могат да формират волята му). Влаганото от ищеца фактическо съдържание на този порок, според текста на исковата молба, не предполага че се твърди участие на лице, което не е акционер, а само липса на присъствие на всички акционери. Изрично е посочено, че е нарушено изискване на чл. 231 ал.1 ТЗ за „абсолютен кворум (100%)“ в случай на гласуване на решения по въпроси 4 извън предварително оповестен дневен ред(какъвто според твърденията на ищеца е процесния случай). Нито в това начално съдържание, нито в уточняващата молба на ищеца, (изискана от съда за поясняване именно на факти по твърдяната нищожност) ищецът не е твърдял, че „кворум“ липсва, защото един от регистрираните участници изобщо не притежава акционерни права. Не са посочени и каквито и да са твърдения по формирането и удостоверяването на волята на заседаващия на 16.06.2023г съвет на директорите, като „невалидността“ на решенето за провеждане на събранието на акционерите, взето от този управителен орган, е обоснована само с незаконосъобразното съдържание на изготвената за тази цел покана.