Акт № 265 от 30.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Враца, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Евгения Г. Симеонова

Членове:Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500384 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8822/21.04.2026 г., подадена от Х. Г. Х. срещу Решение № 180/31.03.2026 г., постановено по гр. д. № 1189/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, в частите, с които е признато за установено по предявения от „ЕОС Матрикс“ ЕАД иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че въззивницата дължи на дружеството сумата 2 220,56 евро – главница по Договор за стоков кредит № 5463631/18.02.2023 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва от 29.03.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 597/01.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 950/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта за разноските, а именно сумата от 632,22 евро разноски в исковото производство и 143,31 евро в заповедното производство, както и в частта, в която на основание чл. 194, ал.

3, вр. ал. 2 ГПК е признато за недоказано оспорването на истинността на подписите на И.Г, положени за цедента върху Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г., Приложение № 1 към него, Потвърждение за извършената цесия по чл. 99 ЗЗД и пълномощно към договора.

Дружеството не е подало въззивна жалба и в останалата част, с която искът за главница е отхвърлен за разликата над 2 220,56 евро до пълния 1 предявен размер от 2 455,04 евро, и искът за договорна лихва в размер на 300,27 евро за периода от 21.03.2023 г. до 15.02.2024 г. е отхвърлен изцяло, като ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 49,62 евро, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Твърди се, че районният съд не е обсъдил част от доводите на ответницата и съдържанието на събраните доказателства. Излагат се съображения, че по делото не е доказано усвояване на кредита, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 от Общите условия кредитът се счита усвоен със заверяване на сметката на търговеца със сумата на отпуснатия кредит, а такова заверяване не е установено: представеното платежно нареждане от 20.02.2023 г. е за сумата 150 515,12 лв., която не съответства на сумата по фактурата; списъкът към него не е реквизит на платежното нареждане по Наредба № 3 на БНБ и не може да бъде съотнесен към него; не е представено извлечение от сметката на търговеца, а вещото лице е констатирало липса на аналитично водена партида.

Сочи се, че двата екземпляра на фактура № **********/18.02.2023 г., представени от ищеца и от третото лице помагач, съдържат различен адрес на доставчика и визуални разлики. Поддържа се, че не е доказано сключването на застраховка, тъй като не е представена застрахователна полица във формата и със съдържанието по чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ, сертификатът не е подписан от застраховател, а писмото, представено с молба вх. № 3447/16.02.2026 г., не доказва плащане на премия по реда на чл. 335 и чл. 336 КЗ, като поради неизпълнение на задълженията на кредитора ответницата се позовава на чл. 90, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че процесното вземане не попада в обхвата на договора за цесия, който обхващал само вземания с просрочие над 181 дни. Оспорва се заключението на съдебно-графическата експертиза – вещото лице не е снело лично сравнителни образци, онагледило е само 6 от изследваните 23 подписа, при снимки 7 и 8 е посочено лице с презиме „Р“, а наклонът на подписите при снимки 10 и 12 е десен, за разлика от левия наклон на оспорените подписи. Като допълнителен аргумент за неистинността на документите се сочи, че за цесията не е издадена фактура или отчет по чл. 119 ЗДДС и тя не е включена в дневника за продажби на цедента. Поддържа се и че не е доказано надлежно уведомяване за цесията, тъй като липсва упълномощаване на цесионера, а в уведомлението е посочено, че се прехвърлят „задължения“, а не вземания. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемият „ЕОС Матрикс“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа, че по делото са представени надлежни доказателства за усвояване на кредита, че начинът, по който кредиторът организира плащанията към търговците, е въпрос на вътрешна организация, че застраховката е сключена и ответницата е подписала всички документи по нея, че сравнителният материал 2 за почерковата експертиза е годен и достатъчен, както и че цесионерът е бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника. Иска се потвърждаване на решението.

Отговор е постъпил и от третото лице помагач на страната на ищеца – „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с който жалбата се оспорва. Сочи се, че усвояването е доказано с двустранно подписаната фактура, платежното нареждане от 20.02.2023 г. и таблицата към него, както и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че застрахователната премия е платена на застрахователя, и че заключението на съдебно-графическата експертиза е обосновано.

Страните не са поискали събиране на нови доказателства и такива пред въззивната инстанция не са събирани.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно. По правилността въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните пред районния съд доказателства, приема следното:

Въззивният съд намира, че районният съд е изяснил правилно и пълно фактическата обстановка, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към фактическите констатации в мотивите на обжалваното решение. С оглед оплакванията в жалбата и във връзка с тях следва да се добави следното:

По делото е безспорно, че на 18.02.2023 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и въззивницата (с тогавашно фамилно име Д) е сключен Договор за стоков кредит № 5463631 за закупуване на домакински уреди от „Зора – М.М.С.“ ООД на стойност 4 343,03 лв., като в общия размер на кредита от 4 801,65 лв. е включена и застрахователна премия от 458,62 лв.

Кредитът подлежи на връщане на 24 месечни вноски по 238,56 лв., с първа падежна дата 21.03.2023 г. и последна – 21.02.2025 г. Не се твърди и не се установява да е извършвано каквото и да е плащане по договора.

Районният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като застрахователната премия не е включена в посочения годишен процент на разходите, и на основание чл. 23 ЗПК е уважил иска до размера на чистата стойност на кредита – 4 343,03 лв. (2 220,56 евро), като е отхвърлил иска за главница в частта за застрахователната премия и изцяло иска за договорна лихва.

Предмет на въззивна проверка е единствено дали въззивницата дължи чистата 3 стойност на кредита, т. е. реално получената сума. Отговорът на този въпрос зависи от това, дали сумата по кредита е предоставена и дали ищецът е легитимиран да я търси като цесионер.

По оплакването за допуснато процесуално нарушение поради необсъждане на доводите на ответницата.

Дори районният съд да не е обсъдил подробно всички доводи на ответницата, това не е основание за отмяна на решението. Въззивният съд не осъществява само контролно-отменителна дейност, а като инстанция по същество разрешава правния спор със собствени фактически и правни изводи въз основа на доказателствата, събрани пред двете инстанции (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Пропускът на първата инстанция се отстранява чрез обсъждане на доводите във въззивното решение, което настоящият състав прави по-долу.

По оплакването за липса на усвояване на кредита:

Оплакването е неоснователно. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Общите условия при стоков кредит сумата не се предоставя на потребителя, а се превежда от кредитора директно на търговеца, от когото потребителят купува стоката, и кредитът се счита усвоен със заверяване на сметката на търговеца. Въззивният съд намира, че по делото този факт е доказан чрез съвкупната преценка на няколко взаимно свързани и непротиворечиви доказателства.

На първо място, по делото е представена фактура №

**********/18.02.2023 г., издадена от „Зора – М.М.С.“ ООД, в която като клиент и получател на стоките е посочена въззивницата и която е подписана от нея като получател. Подписът й върху фактурата не е оспорен. С подписа си тя е удостоверила неизгоден за нея факт – че е получила описаните във фактурата стоки на стойност 4 343,03 лв. В това производство ответницата не твърди да е заплатила цената на стоките на търговеца със собствени средства.

Следователно цената е платена чрез отпуснатия кредит, в съответствие със самия договор за стоков кредит.

На второ място, по делото са представени платежно нареждане от 20.02.2023 г. за превод от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към „Зора – М.М.С.“ ООД на сумата 150 515,12 лв. с основание „усвояване на стокови кредити по дог.“ и списък на платените с този превод фактури. В списъка изрично е посочена фактура № **********/18.02.2023 г. по договор № 5463631 за сумата 4 343,03 лв. Третото лице помагач е обяснило, че за всички фактури на даден търговец за деня се извършва един общ превод, и затова няма отделен платежен документ за всеки кредит. Това обяснение е логично и съответства на обичайната търговска практика при стоковите кредити.

Обстоятелството, че сумата по платежното нареждане е по-голяма от цената по фактурата, не опровергава плащането, а е последица именно от този начин на плащане. Вярно е, че списъкът не е реквизит на платежното нареждане по смисъла на Наредба № 3 на БНБ. Това обаче не го лишава от доказателствена 4 стойност. Той е самостоятелно писмено доказателство, което съдът преценява заедно с останалите. Преводът е нареден на 20.02.2023 г. – два дни след сключването на договора и издаването на фактурата, което също потвърждава връзката между тях.

На трето място, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието при изрично съгласие на пълномощника на ответницата (макар и с бележки относно предоставената на вещото лице документация), установява, че кредитодателят е заплатил на търговеца „Зора – М.М.С.“ ООД цената на стоката по фактурата – 4 343,03 лв. Пълномощникът на ответницата не е задал въпроси на вещото лице и не е поискал допълнителна или повторна експертиза по този въпрос. Не може да се приеме и доводът, че експертизата не е проверявала счетоводството на търговеца. Ответницата е разполагала с процесуалната възможност да постави такава задача, но не го е сторила. Освен това в контекста на останалите доказателства липсата на извлечение от сметката на получателя на превода не разколебава извода, че плащането е извършено.

Констатацията на вещото лице, че кредиторът не води аналитична партида по кредита в класическия смисъл, а информацията се извлича от автоматизирана счетоводна система, не е от значение за спора. Тя не засяга факта на плащането към търговеца, който се установява от първичните документи, а за погасителни плащания от длъжника не се твърди.

Не е от значение и разликата между двата екземпляра на фактурата, представени от ищеца и от третото лице помагач. И двата документа са с един и същи номер, дата, издател, получател, стоки и стойност. Съгласно неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза различното разположение на данните и различният адрес на доставчика не засягат задължителните реквизити на документа. Пред районния съд пълномощникът на ответницата изрично не е възразил фактурата, представена от третото лице, да бъде приета като доказателство.