Решение № 314 от 12.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Кюстендил, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500310 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №6648/03.06.2024 г., депозирана от **, с ЕИК **, чрез пълномощника адв. С. М. от АД „**“, със съдебен адрес: гр. С., п.к. **, ул. „**“ № *, ет.*, насочена против Решение № 474 /03.05.2024г. постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 2289 по описа за 2023г. на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС - Кюстендил е осъдил **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., район **, ул. „**“ № *, да заплати на Й. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. „**“ бл. * вх. „*“, ет. *, ап. **, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на *г., на ПП 1-6, при км. 32+560, преди разклонението за с. *, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „**“, модел „**“, рег. № ** , ведно със законната лихва, считано от *г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 6000 лева до пълния претендиран размер от 8000 лева. С обжалваното решение **, ЕИК **, е осъдено да заплати на Й. Г. П. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 995,25 лева, представляваща сторените по делото разноски; респ. Й. Г. П. - да заплати на **, ЕИК **, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 538,75 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Въззивното дружество обжалва постановеното първоинстанционно решение в осъдителната част като неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон с молба да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от въззиваемата страна. В жалбата се твърди, че присъденият размер на обезщетение е 1 прекомерно завишен. Сочи, че не са ангажирани медицински документи, установяващи влошаване на състоянието или затрудняване във възстановителния процес на въззиваемата страна, като се твърди, че същата е имала множество придружаващи заболявания, които обясняват негативното здравно състояние. Твърди и, че въззиваемата страна е възстановена напълно в предвидения срок, като претърпените болки и страдания са в минимален интензитет и период. Излага становище по отношение СПЕ, изготвена от вещото лице **, в насока, че същата е била предубедена с оглед обстоятелството, че въззиваемата страна е била пациент на вещото лице, поради което намира заключението на вещото лице за необективно. Излага становище по отношение на дадените свидетелски показания пред първоинстанционния съд , намирайки, че същите не следва да бъдат кредитирани като напълно обективни и безпристрастни поради близката родствена връзка с въззиваемата страна. Счита, че въззиваемата страна не е изпълнила процесуалното си задължение, съобразно разпределената доказателствена тежест, да установи ясно и конкретно вида и обема на твърдените неимуществени вреди, поради което искът се явява неоснователен и е следвало да бъде отхвърлен.

Намира още, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, а именно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно посочената от въззивника съдебна практика е следвало да бъдат взети предвид характерът, тежестта, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. Твърди, че първоинстанционният съд не е приложил правилно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, определяйки обезщетение в прекомерен размер. Счита, че обезщетение в размер на 1000 лв., което е било заплатено извънсъдебно, би репарирало в пълен размер претърпените болки и страдания на въззиваемата страна.

Излага становище относно законната лихва върху присъденото обезщетение, като твърди, че ищецът можел да претендира лихва за забава от 07.02.2023 г.

Моли за отмяна на решението на PC – Кюстендил в осъдителната част, както и за постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - Й. Г. П., чрез пълномощника адв. Д. М. АК- Кюстендил, с който се изразява становище за правилност и мотивираност на решението на първоинстанционния съд.

Въззиваемата страна твърди, че предявеният иск е с правно основание чл.432,ал.1 от К3 във връзка с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД, за причинени неимуществени вреди в резултат от ПТП, като се претендира и законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие- * год. до окончателното му изплащане.

Искът бил предявен пряко срещу застрахователната компания. Сочи, че безспорно е установено, че на **г. около 15.35 часа, въззиваемата страна Й. Г. П., като пътник в лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег.№ **, управляван от водача ** от гр.Кюстендил, на ПП 1-6, при км. 32+560 е пострадал при пътно- транспортно произшествие, а виновен за настъпване на пътно-транспортно произшествие е водачът на лекия автомобил, в който се возил П.. Причините за настъпване на ПТП счита, че са били категорично установени от доказателствата по делото и от САТЕ. Излага се твърдението, че в резултат на ПТП въззиваемата страна получила травматични увреждания изразяващи се в : Мекотъканна контузия на лицето-разкъсно контузна рана на носа, кръвонасядания и охлузвания по кожата на лицето, субконюнктивален кръвоизлив по дясното око. Кръвонасядания и охлузвания по кожата в областта на двете лакътни стави. Мекотъканни контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ на стената на гръдния кош отпред върху гръдната кост и на гърба в поясната област. Травматични увреждания били категорично установени както от приложената по делото медицинска документация, така и от приетата СМЕ. Излага становище по отношение 2 на приета по делото СПЕ, установяваща, че в резултат на ПТП-то въззиваемата страна получила психотравма, довела до „остра стресова реакция с разстройство на адаптацията“, изразяващи се в интензивна тревожност, страхови преживявания, невровегативна дистония, с лабилно кръвно налягане, колебания в настроението, тежък по степен болков синдром, затрудняващ физическата активност.

Твърди, че предявените искове са доказани, поради което възраженията на въззивната страна не кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Излага становище относно размера на присъденото обезщетение в насока, че същото е определено справедливо. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че въззиваемата страна няма никаква вина за настъпването на произшествието, както и за причинените й увреждания. Твърди, че телесните увреждания са били с различен интензитет и възстановяването им изисквало продължителен период от време, като въззиваемата страна била изпитвала значителни болки и страдания, които довели както до ограничаване на ежедневната дейност, така и до ограничаване на възможността да извършва найелементарните дейности по своето битово и физическо обслужване. По отношение на психическите страдания, същите били подробно описани в СПЕ, като продължавали и към настоящия момент. Въззиваемата страна моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Делото е образувано въз основа на предявен пред РС Кюстендил осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ от Й. Г. П. срещу **, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на * г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на ПТП до окончателното й изплащане.

В исковата молба се сочи, че на *г., около 15:35 часа, ищецът, като пътник в лек автомобил марка „**“, модел „**“, рег. № **, управляван от водача ** от гр. К., на ПП *, при км. 32+560, пострадал при пътнотранспортно произшествие. Непосредствена причина за настъпването на ПТП била загубата на контрол върху управлението на лекия автомобил от страна на водача. Автомобилът се движел в посока от гр. С. към гр. **, по ПП *, при км.

32+560, преди разклонението за с. *, когато навлязъл в лентата за насрещно движение, излязъл извън пътното платно вляво, преминал през крайпътната канавка и се ударил в крайпътния скат, обрасъл с дървета.

В резултат на ПТП за ищеца настъпили следните травматични увреждания: мекотъканна контузия на лицето – разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядания и охлузвания по кожата на лицето, субконюнктивален кръвоизлив по дясното око, кръвонасядания и охлузвания по кожата в областта на двете лакътни стави, мекотъканни контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ на стената на гръдния кош отпред върху гръдната кост и на гърба в поясната област. Ищецът получил депресивно разстройство, като за продължителен период от време изпитвал безпокойство, страх, страдал от нарушения на съня.

По случая било образувано ДП № 200/2023г. по описа на РУ на МВР – гр. Кюстендил, приключило с постановление за прекратяване от 14.09.2023г. на РП – гр. Кюстендил, на основание чл.243,ал.1,т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.1 НПК.

Към момента на ПТП автомобилът имал сключена задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност“ при ответното дружество – полица № **. На основание чл.380 КЗ ищецът предявил застрахователна претенция пред ответното дружество, което му определило и изплатило обезщетение в размер на 1000 лв., което не удовлетворявало ищеца.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага доводи за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва наличието на застрахователен договор, сключен между ответното дружество и водача на лекия автомобил, механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на водача, както и извънсъдебното заплащане от страна на ответното дружество на ищеца на сумата в размер на 1000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП.

Оспорват се видът и обемът на вредите, претърпени от ищеца, доколкото получените травми не могли да доведат до съществени затруднения в ежедневието му, още по-малко да му причинят твърдените в исковата молба болки и страдания. Не били представени доказателства да претърпени по-тежки увреждания или усложнения в процеса на възстановяване.

Оспорва се размерът на исканото обезщетение, като се твърди, че същото не съответствало на претърпените вреди и се явявало несъизмеримо високо с оглед на принципа за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД.

В условие на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради извършено от него нарушение на ЗДвП, а именно неизползване на обезопасителен колан.

Оспорва се основателността на аксецорния иск за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение, като се посочва и че при евентуална дължимост на същия, датата, от която можело да се претендира законната лихва, е 07.02.2023г. – ден след изплащане на обезщетение в размер на 1000 лв. на ищеца, а не от датата на ПТП.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, допуснати и изслушани са съдебно – медицинска, съдебно - автотехническа и съдебно – психиатрична експертизи.

Районният съд е квалифицирал предявените искове като такива с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Приемайки за доказани предпоставките на деликтната отговорност по чл.429, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, както и изискванията на чл.380 КЗ, е приел за основателен по основание предявения осъдителен иск. При определяне размера на последния, с оглед въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, е счел, че сумата от 7 000 лева е достатъчна за обезщетяване на пострадалия, като същата е и адекватна на претърпените неимуществени вреди. Приел е за недоказано възражението за съпричиняване, като се е позовал на приетите в производството съдебно - автотехническа и съдебно – медицинска експертизи. Отчел е извършеното от застрахователя извънсъдебно плащане на сумата от 1000 лева, при което с обжалваното решение е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди в размер на 6000 лева, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 8 000 лева. Уважил е и претенцията с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, като за начална дата на дължимоста й е приета – *г. – датата на реализиране на процесното ПТП.