Решение № 4225 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4225 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330101867 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 против И. Г. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 10.04.2019 г. между ответника и трето лице - кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, е сключен договор за потребителски паричен кредит № РLUS-*********, въз основа на който дружеството предоставило на ответника кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лева, който да бъде изплатен на 12 броя месечни вноски – в срок до 20.04.2020 г.

Твърди се още, че при сключване на договора било установено и задължение за заплащане на „Такса ангажимент“ в размер на 350 лева, срещу която кредитодателят се задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент, в процесния случай – ГЛП с 25.61 %. Твърди се, че таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържа от предоставения размер на кредита за потребителски цели.

Заявява, че ответникът е направил шест плащания по договора за кредит в общ размер на 6100.85 лева, с която сума били погасени първите шест вноски и част от седма вноска, след което същият преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 20.11.2019 г.

По договора останали дължими сумата от 5350.15 лева – главница, представляваща общ сбор на неплатени вноски за периода от 20.11.2019 г. – 20.04.2020 г. и сумата от 407.04 лева – възнаградителна лихва за периода 20.11.2019 г. – 20.04.2020 г. Предвид липсата на плащане било начислено и обезщетение за забава в размер на 661.15 лева за периода 21.11.2019 г. – 01.06.2020 г.

Посочва, че с Приложение № 1а от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. вземанията по сключения с ответника договор били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на ищеца.

1

Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, поради което ищецът изпратил до длъжника уведомление, но пратката се върнала в цялост като „непотърсена“. По изложените съображения прилага към исковата молба за връчване на ответника и уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Поради липсата на погасяване, за описаните по-горе суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5981/03.07.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 11132/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIII гр.с., за следните суми: 5350.15 лева – главница; 407.04 лева – договорна лихва за периода 20.11.2019 г. – 14.05.2020 г.; 661.15 лева – обезщетение за забава за периода 21.11.2019 г. – 01.06.2020 г., връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

С влязло в законна сила Определение № 8304/01.08.2022 г. по настоящото гр.д. № 1867/2022 г. по описа на ПРС, е прекратено производството по гр.д. № 1867/2022 г. по описа на ПРС, в частта, относно предявения от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029 против И. Г. К., установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване дължимостта на сумата за обезщетението за забава за разликата над 66.30 лева до 661.15 лева, за периода от 21.11.2019 г. до 01.06.2020 г., за която, ведно с други вземания е издадена Заповед № 5981/03.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11132/2021 г., на основание чл. 232 ГПК и е обезсилена Заповед № 5981/03.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11132/2021 г., в частта относно сумата за главница за разликата над 66.30 лева до 661.15 лева, за периода от 21.11.2019 г. до 01.06.2020 г.

Моли се за уважаването на претенциите за главница в размер на 5350.15 лева – главница, за възнаградителна договорна лихва в размер на 407.04 лева за периода 20.11.2019 г. – 14.05.2020 г. и за 66.30 лева – обезщетение за забава за периода 21.11.2019 г. до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.07.2021 г. до погасяването.

Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете.

Не оспорва, че между ответника И. Г. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е сключен Договор за потребителски кредит в размер на 10 000 лева.

Оспорва действителността на договора за потребителски кредит, като твърди, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че в договора следва да са посочени условията и начина за прилагането на лихвения процент, тъй като не е посочена базата, върху която се начислява лихвения процент.

Твърди също, че не е спазено изискването и не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Сочи, че в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Твърди и, че е недействителна и клаузата за такса „усвояване на кредита“, тъй като същата не била обвързана с конкретно установени действия от страна на кредитора, поради което, счита, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП и като такава била нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 11132/2021 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 5981/03.07.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК 2 срещу ответника, за следните суми: 5350.15 лева – главница, дължима по Договор за потребителски заем PLUS-********* от 10.04.2019 г., 407.04 лева – възнаградителна лихва за периода 20.11.2019 г. – 14.05.2020 г., 661.15 лева - мораторна лихва от 21.11.2019 г. до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.07.2021 г. до окончателното погасяване.

Заповедта е връчена редовно по чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящия процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

С влязло в законна сила Определение № 8304/01.08.2022 г. по настоящото гр.д. № 1867/2022 г. по описа на ПРС, е прекратено производството по гр.д. № 1867/2022 г. по описа на ПРС, в частта, относно предявения от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029 против И. Г. К., установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване дължимостта на сумата за обезщетението за забава за разликата над 66.30 лева до 661.15 лева, за периода от 21.11.2019 г. до 01.06.2020 г., за която, ведно с други вземания е издадена Заповед № 5981/03.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11132/2021 г., на основание чл. 232 ГПК и е обезсилена Заповед № 5981/03.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11132/2021 г., в частта относно сумата за главница за разликата над 66.30 лева до 661.15 лева, за периода от 21.11.2019 г. до 01.06.2020 г.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по Договор за потребителски заем № PLUS ********* о т 10.04.2019 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена от ответника и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва, т.е. както по основание, така и по размер да установи дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи съществуването на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ответника И. Г. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е подписан Договор за потребителски кредит № РLUS-********* от 10.04.2019 г., за кредит в размер на 10 000 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 3643/23.03.2023 г./

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № РLUS-********* от 10.04.2019 г., се установява наличието на съглашение за предоставяне в заем на парична сума от 10 000 лева, с уговорена такса ангажимент от 350 лева, с месечна вноска от 1016.17 лева, с брой на вноските – 12 месечни вноски, с падеж:

20.04.2020 г., застрахователна премия – 672 лева, годишен лихвен процент на разходите (ГПР) – 37.54 %, лихвен процент – 25.61 % и обща стойност на плащанията – 12 194.04 лева.

Налице е погасителен план, в който са посочени падежи за плащане и размер на оставащата главница.

3

Договорът носи подписа за ответника, който не е оспорен откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.

От рамковия договор за цесия от 22.04.2020 г. и приложение № 1а от 18.06.2020 г. към него /л.21-30, в което под № 532 фигурира вземането към ответника/ се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за кредит.

Съобразно договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главница, ведно с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения.

Следователно, установява се, че ищецът е кредитор относно непогасените задължения по кредитното правоотношение.

Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Предвид изложеното, ищецът е титуляр на вземанията, а ответникът е надлежно уведомен за цесията.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, по което вещото лице е посочило, че по процесния договор, кредиторът е превел на ответника сумата в размер на 9 650 лева. Вещото лице е посочило, че отпуснатия по договора кредит е в размер на 10 000 лева, тъй като е удържана такса ангажимент в размер на 350 лева, като усвоената от ответника сума е в размер на 9 650 лева. Вещото лице установява още, че по процесния договор са извършени плащания в размер на 6100.85 лева, с които са погасени главница в размер на 4649.85 лева, договорна лихва в размер на 1115 лева и застрахователна премия в размер на 336 лева. Вещото лице установява също, че непогасения остатък от дълга по договора е: 5350.15 лева – главница, 407.04 лева – възнаградителна лихва. Вещото лице установява също, че лихвата за забава, изчислена върху неплатената главница, за периода от 21.11.2019 г. до 01.06.2020 г., възлиза на 65.32 лева.