Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 01.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 312/2025
Вид
Решение № 146
Подписан
01.07.2025
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за наследството
  • чл.76 · Закон за наследството
  • чл.79 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Ловеч, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА В.

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА В. Въззивно гражданско дело № 20254300500312 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 93/24.02.2025 г., постановено по гр.д. № 618/2024 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от И. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П., Община гр.Ловеч, ул. “*****“ *** против С. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Г, ул.“****“ ****** иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.79 от ЗС, за признаване на установено по отношение на ответницата С. П. В., че ищецът И. П. П. е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.П., одобрени със Заповед №РД-18- 41/18.03.2008 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 02.11.2023 год., адрес на ПИ: с.П., Област гр.Ловеч, ул.“*****"***, площ на имота от 798 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до10м/, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - 239, квартал 69, парцел 4, при съседи : ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, заедно с построените в имота:

1.Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 50 кв.м., 1 брой етажи един, с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна; 2.

Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи един, с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна; 3. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 23 кв.м, брой етажи един, с предназначение - селскостопанска сграда, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност - 10 години /владението от неговата майка продължило от 2003 год. до 2017 год. и от 2017 год. до 2023 год. владението осъществено от него/ или 5 годишна давност /за времето от 2017 год. до 2023 год./ и по силата на Договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 65, том 1, нот. дело №53/2017 год. на Нотариус с peг. №139 при PC-гр.Ловеч Н.Х..

Със същото решение е признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК спрямо П. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.Ловеч, бул.“******“№ 112, ет.3 и И. П. П., ЕГН **********, че С. П. В., ЕГН **********, е собственик по наследствено правоприемство от П.В.В., ЕГН **********, починал на 01.08.2003 год. на ½ ид.ч. от ПИ № *** по КККР с.П., одобрена със Заповед № РД-18-41/18.03.2008 год. на ИД на АГКК, с адм. адрес: с.П. 5542, ул. “*****“ №50, Община гр.Ловеч, с площ на имота от 798 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор няма, номер по предходен план 239, кв.69, парцел 4, при съседи : ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***, заедно с построените в имота сгради: Сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 50 кв.м., брой етажи 1, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, Сграда с идентификатор № *** със застроена площ 23 кв.м., брой етажи 1, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна и Сграда с идентификатор № *** със застроена площ 23 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда и прогласил за относително недействителен на основание чл.76 от ЗН спрямо С. П. В. договор за дарение, сключен между П.

И. П., ЕГН ********** и И. П. П., ЕГН **********, обективиран в нот.акт № 65, том 1, дело 53 от 2017 год. на Нотариус Н.Х., рег. № 139 с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в СВ № 22, том 5, дело 862, вх.

№2016/20.04.2017 г. на СВ-гр.Ловеч до размера на ½ ид.ч. от наследствените права на ищцата в гореописания ПИ с идентификатор №*** по КККР с.П. и сгради с идентификатори № ***, №*** и

2

№*** по КККР, предмет на нот.акт за дарение.

С решението И. П. П., ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на С. П. В., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер общо на 698.08 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 588.08 лв. адвокатски хонорар, 100.00 лв. държавна такса и 10.00 лв. за призоваване на свидетел, а искането до пълния претендиран размер на сумата 1 310.00 лв. съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК като неоснователно и недоказано отхвърлил.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 2999 от 07.03.12.2025 г. от П. И. П.. В жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че районният съд не е взел предвид и обсъдил в решението, че процесният имот е владян необезпокоявано от ищеца повече от 10 години и го е придобил на основание давностно владение. Изтъква, че нито бащата на ответницата, нито тя като наследници на имота са полагали грижи за общия наследодател и за находящия се в съседство техен имот.

Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение на РС – Ловеч като неправилно и постанови друго, с което признае ищеца за собственик на целия имот на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗС, като й присъди направените по делото разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 1320 от 10.03.2025 г. от И. П. П., чрез пълномощника адв. П. К.. Счита, че атакуваното решение на ЛРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага доводи, че след като в 5-годишния срок от дарението на процесния имот никой не е оспорил нотариалния акт, той е станал собственик на целия имот. Направени са оплаквания, че районният съд не е изложил мотиви относно изгубване правото на собственост от ответника, тъй като в продължение на 20 години той е владян от него и майка му. Твърди, че ответникът едва на 02.11.2023 г. е вписал съдебен акт № 204/22.05.2001 на ЛОС, от който черпи права като наследник на П.В.В.. Изтъква, че в имота живее от 2004 г., а от 02.06.2014 г. е регистриран на този адрес и никой не е оспорвал владението му. За периода от 1998 г. до 2024 г. само той и неговата майка са заплащали дължими данъци.

Подчертава, че от свидетелските показания е безспорно установено, че 3 неговата майка е владяла спорния имот от 2003 до 2017 г., а от 10.04.2017 г. го владее той, поради което е изтекъл предвидения от закона 10-годишен срок за придобиването му по давност. Тъй като не е знаел за водените дела и постановените решения за имота, счита, че е добросъвестен владелец и се позовава на разпоредбата на чл.70 ЗС.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на РС – Ловеч като неправилно и постанови друго, с което уважи предявения от него иск по чл.124, ал.1 ГПК и отхвърли насрещния иск, като му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от С. П. В., чрез пълномощника адв.М. П. от ЛАК, в който изразява становище за тяхната неоснователност.

Оспорва твърденията на въззивниците за немотивираност на обжалваното първоинстанционно решение и счита, че същото е законосъобразно. Твърди, че ищецът не е доказал осъществяването на елементите на фактическия състав на придобивната давност. Изтъква, че в случая общото правило на чл.70 ЗС е неприложимо, тъй като касае прехвърлянето на имот в нарушение забраната на чл.76 от ЗН. На последно посочва, че имотът, с изключение на жилищната сграда, е бил изоставен и запустял до 2024 г. Твърди, че до завеждането на настоящето дело е имала достъп до него и не е била възпрепястван нейния достъп.

Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС - Ловеч като правилно и законосъобразно, като й присъди разноските за настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът П. П. се явява лично и се представлява от упълномощения процесуален представител адв. С., който поддържа подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено на основание чл.79 от ЗС, че И. П. П. е собственик на процесния имот. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивникът

И. П. се явява лично, като се представлява от упълномощения процесуален представител адв. К., която поддържа подадената въззивна жалба. По същество моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и постанови друго, с което уважи предявения иск и отхвърли насрещния иск. Поддържа становището, че 4 ищецът е станал собственик на целия имот, тъй като срокът за оспорване на нотариалния акт за дарение е изтекъл и владее имота на правно основание, годно да го направи собственик. Претендира направените по делото разноски съгласно представения списък.

Въззиваемата С. П. В. моли съда да постанови решение, с което потвърди решението на РС – Ловеч.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт, които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на въззиваемия и събраните доказателства пред първата инстанция, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Постъпилите от въззивни жалби от И. П. и П. П. са процесуално допустими, като подадена от страни в производството пред районния съд срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидените от закона преклузивен срок по ГПК.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.

Обжалваното решение № 93/24.02.2025 г. по гр.д. № 618/2024 г. на РСЛовеч е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

От приложените по делото доказателства се установява че производството по гр.д. № 618/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч е образувано по постъпила искова молба от И. П. П. с посочено правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу С. П. В., за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.П., одобрени със Заповед № РД-18- 41/18.03.2008 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 02.11.2023 год., адрес на ПИ: с.П., Област гр.Ловеч, ул.“*****"***, площ на имота от 798 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско 5 застрояване /до10м/, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - 239, квартал 69, парцел 4, при съседи : ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, заедно с построените в имота: 1.Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 50 кв.м., брой етажи един, с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи един, с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна; 3 .Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 23 кв.м, брой етажи един, с предназначение селскостопанска сграда, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност - 10 години /владението от неговата майка продължило от 2003 год. до 2017 год. и от 2017 год. до 2023 год. владението осъществено от него/ или 5 годишна давност /за времето от 2017 год. до 2023 год./ и по силата на Договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 65, том 1, нот. дело №53/2017 год. на Нотариус с peг. №139 при PC-гр.Ловеч Н.Х..

В срока за отговор ответникът С. П. е оспорила предявени иск и предявила насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане в първоинстанционното производство. Направено е искане съдът да постанови решение, с което признае за установено на основание чл.124 от ГПК спрямо И.

П. П. и П. И. П., че е собственик по наследствено правоприемство от П.В.В., поч. на 01.08.2023 г. на ½ ид.ч. от описания по-горе ПИ с идентификатор *** по КККР на с.П., заедно с построените ви имота сгради, както и да обяви на основание чл.76 от ЗН за относително недействителен спрямо нея на договор за дарение, сключен между П. И. П. и И. П. П., обективиран в нотариален акт № 65, том 1, нот. дело № 53/2017 год. на Нотариус Н.Х. с peг.