Решение № 2985 от 10.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2985

Хасково, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV тричленен състав, в съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 20267260700613 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Община Свиленград, подадена чрез пълномощник, против Решение № 11 от 22.01.2026г. постановено по а.н.д. №964/2025г. на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона, а наложеното наказание – явно несправедливо. Относно тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН се счита, че още към 29.01.2025г. нарушителят бил известен, поради което и към датата на съставяне на АУАН – 27.05.2025г., срокът бил изтекъл. Поради това било налице основание за прекратяване на административнонаказателното производство. В наказателното постановление не била посочена и дата на извършване на нарушението, само в АУАН било записано 29.01.2025г. Следователно било налице разминаване между АУАН и НП относно този реквизит. Възразява се срещу възприетото от съда становище, че въпреки крайния срок за изпълнение на предписанията от значение е датата на тяхното констатиране. Контролните органи следвало в рамките на срока по чл.34 ЗАНН да извършат последваща проверка веднага след изтичане на срока за изпълнение на предписанията, а не да отлагат констатирането на неизпълнението за неопределен момент, тъй като това създавало правна несигурност за проверяваното лице и давало възможност административнонаказателната отговорност да се ангажира след продължителен период, през който фактическото състояние на обекта може да се е изменило.

Счита се и че в НП за първи път се сочели констатации за проверка чрез обход и оглед на малка язовирна стена, като в АУАН се описвало наличие на възпрепятстван достъп и невъзможност за обследване обход и оглед. Това несъответствие довело до неяснота относно съдържанието на административнонаказателното обвинение и накърнило възможността за адекватна защита.

В случая не било налице и ясно посочване на мястото на извършване на нарушението, доколкото язовирът обхващал три поземлени имота, а едва в НП се сочело, че се касае за малка язовирна стена, без да било изяснено в кой от имотите се намира тя. Счита освен това, че при нарушение, осъществено чрез бездействие, административнонаказващият орган бил длъжен да посочи конкретно дължимото поведение, включително срока за изпълнението му, а това не било сторено по ясен и изчерпателен начин.

Поддържа се, че районният съд не е обсъдил надлежно възражението за нищожност на предписанието, чието неизпълнение било санкционирано. Задължителните предписания за извършване на ремонти и други технически дейности за привеждане на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние били от компетентността на комисии, назначавани от областния управител по чл.138а, ал.5 ЗВ, а не на служителите на ДАМТН. Поради това се твърди, че предписанието по Констативен протокол № 09-02-373/24.07.2024г. било издадено от некомпетентен орган, съответно, че било нищожно, а за неизпълнение на нищожен административен акт не можело да се носи административнонаказателна отговорност. Освен това предписанието било изпълнено в срок. Служители на Община Свиленград били пропуснали да уведомят ДАМТН за изпълнението. Констатирана растителност на язовирната стена била почистена, но в рамките на 8 месеца от даване на предписанието ди извършването на контролната проверка, била израснала нова. Освен това, от текста не било ясно какво точно почистване следвало да се извърши – косене, рязане или др. Не било достатъчно при извършената проверка на 27.03.2025г. контролните органи да на направят извода, че предписанието не било изпълнено с оглед отново установената растителност по въздушния откос на стената. Предписаното с Констативен протокол №09-02-373/24.07.2024г. било изпълнено до дата 28.01.2025г., но в рамките на 6 месеца не била извършена проверка, а извършването и след това констатирало естествените процеси по формиране на нова растителност.

В жалбата се излагат и доводи за нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, като се твърди, че административнонаказващият орган не бил извършил необходимата проверка на акта, възраженията и доказателствата, преди да се произнесе по преписката. Нито в НП, нито в друг документ от административната преписка се съдържало реално обсъждане на направените възражения.

На последно място, дори да се приемело наличие на нарушение, то представлявало маловажен случай по чл.28 ЗАНН, тъй като не били настъпили вредни последици, обществените отношения не били реално застрашени, а към момента на изтичане на срока за изпълнение предписанието било изпълнено.

По изложените съображения се претендира отмяна на решението на районния съд и на НП, както и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, в подаден чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за законосъобразност на решението на районния съд. Налице бил осъществен състав на административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 и чл.190а, ал.2 от ЗВ. Наложената имуществена санкция била определена законосъобразно, в минималния предвиден размер, съобразена с чл. 27 ЗАНН и съответстваща на целите на наказанието по чл.12 ЗАНН. Язовирът бил класифициран в първа висока степен на потенциална опасност и Община Свиленград, като собственик, била носител на задълженията по чл.141, ал.1 от ЗВ и длъжна да осигури поддържането на водния обект и съоръженията към него в техническа изправност, при спазване на изискванията за техническа безопасност, така че да се предотврати настъпването на наводнения и други вредни последици, застрашаващи здравето и живота на гражданите. По възражението за неспазени срокове по чл.34 ЗАНН ответникът поддържа, че АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове. Нарушението било установено на 27.03.2025г. и това била датата на откриване на нарушителя, съответно съставянето на АУАН на дата 27.05.2025г. било в законовия срок. Възразява и срещу довода за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-138 от 26.09.2025г. на Председателя на ДАМТН, с което на Община Свиленград, представлявана от кмета А. В. К., за нарушение на чл.190а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200,ал.1, т.38 от ЗВ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева, и е осъдил Община Свиленград да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 66.47 евро (130 лв.), представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този краен резултат, районният съд е приел от фактическа страна, че служителите на Регионален отдел „Юг-Югоизточна България”, офис Хасково, към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” (ГД „НЯСС”), на 24.07.2024г., в присъствието на представител на Община Свиленград, извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „Петмезалча” и съоръженията към него, находящи се в поземлени имоти – с [идентификатор] в землището на [населено място], №***** и №***** в землището на [населено място] река, всички в общ.С., за която проверка бил изготвен Констативен протокол №09-02-373/24.07.2024г. Констатацията била, че въздушния откос бил гъсто обрасъл с храстовидна и дървесна растителност, като не е бил възможен обход и оглед, като било констатирано и че дадените предписания с Констативен протокол №09-02-245/25.09.2023г. не били изпълнени, и отново били дадени преписания да се довърши почистването от храстовидна растителност на въздушния откос в срок до 28.01.2025г. На 27.03.2025г. била извършена проверка, за да се установили дали предписанието било изпълнено. След оглед и обхождане на язовирната стена и съоръженията към нея проверяващите констатирали, че въздушния откос бил гъсто обрасъл с храстовидна и дървесна растителност с приблизителна височина около 1.70 – 2.00 м., и не е възможен обход и оглед, както и че нямало следи от извършено почистване на откоса. За проверката бил изготвен Констативен протокол №09-02-110/27.03.2025г. За неизпълнението, на 27.05.2025г. бил съставен АУАН, а впоследствие и издадено процесното НП. Съдът е посочил, че фактическата обстановка е установена въз основа на писмените доказателства и същата кореспондирала с гласните доказателства.

От правна страна съдът е приел, че актът и НП били издадени от компетентни органи и били законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Не били допуснати процесуални нарушения в производството по издаването им. Спазени били формата и редът при тяхното постановяване. Спазени били и изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН – извършена била преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с възражението на Общината, като обсъждането в тази насока не било задължителен реквизит на НП, съгласно чл.57 от ЗАНН, но въпреки това наказващият орган се произнесъл по това обстоятелство в санкционния акт. Нарушението било описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, изложените обстоятелства били напълно достатъчни за наказаното лице да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Спазени били предвидените от разпоредбите на ал.1, изр.второ и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове – констатирането на обстоятелствата по извършване на нарушението и неговия извършител станало на 27.03.2025г., когато бил съставен и Констативен протокол № 09-02-110/27.03.2025г., а АУАН бил съставен на 27.05.2025г. НП било правилно от материалноправна страна. Съответно, правилна била дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. АНО недвусмислено посочил, че административното нарушение било извършено на 29.01.2025г., защото на предишния ден – 28.01.2025г., изтекъл срокът за изпълнение на предписанието. Именно до 28.01.2025г. то можело да бъде изпълнено, т. е. бездействието до последната възможна дата за изпълнение не било наказуемо, а станало такова едва на 29.01.2025г., когато всъщност дължащият изпълнението субект все още бездействал. Твърдението в жалбата за противоречие между нарушената разпоредба било несъстоятелно, тъй както в АУАН и в НП ясно и точно било посочено, че с деянието си Община Свиленград осъществила нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, която норма задължавала собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3, каквото в случая било дадено с Констативен протокол № 09-02-373/24.07.2024г. Относно довода на жалбоподателя за нищожност на Констативен протокол № 09-02-373/24.07.2024г., , било прието, че евентуално допуснатите нарушения при изготвянето му не рефлектирали върху законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП, и не съставлявали самостоятелно отменително основание. Съставянето на протокола не било част от административнонаказателно производство. По възраженията за неяснота относно място, дължимо поведение и т. н., следвало да се посочи, че датата на извършване на нарушението била ясна, както и в какво се изразявало същото и нарушените разпоредби, така също и обстоятелствата по извършване на деянието. Мястото било язовир „Петмезалча“ и съоръженията към него, находящи се в поземлени имоти с идентификатори *****0 в землището на [населено място], №***** и №***** в землището на [населено място] река, всички в общ.С. Съдът не възприел възражението – че предписанието било изпълнено към 29.01.2025г., но тъй като проверката била извършена почти 2 месеца по-късно, то поради дългият срок било нормално да се формира нова растителност. В тази насока отчел, че изрично в констативния протокол от 24.07.2024г. било посочено, че в 7-дневен срок от изпълнението на дадените задължителни предписания, собственикът следва да уведоми писмено контролните органи на ДАМТН. След като нямало подобно уведомяване, то не можело да се приеме, че предписанието било изпълнено. Отделно от това, разпитаните по делото свидетели, извършили обхода и огледа на процесния язовир (на 27.03.2025г.), изрично заявили, че представителят на Община Свиленград, присъствал на проверката, не оспорил констатираното от тях. Напротив, свидетелите констатирали, че храстовидната и дървесна растителност от последната проверка не била отстранена, което било видно с просто око. Нарушението не разкривало характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.28, вр. § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Не били настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата, но това само по себе си не водило автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцирал това дали едно неизпълнено предписание било нарушение или не според това дали било свързано с настъпването на вредни последици. Такива, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, можело да настъпят вследствие неизпълнението. Нарушението било формално по своя характер и не се отличавало от останалите случаи от този вид, за да се приемело, че обществената му опасност била явно незначителна. На последно място, административното наказание било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализирани в минималния предвиден от закона такъв.