Определение № 361 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. Пазарджик, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235200500395 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.А. В. Т., в качеството й на особен представител на ответника П. Я. К. против Определение №1123/05.05.2023г., постановено по гр.д.№3172/2022г. по описа на РС- Пазарджик в частта, с която се прекратява предявена искова претенция за сумите, както следва:

0,00лв.- главница и 0,00лв.- мораторна лихва, поради частичен отказ, както и срещу частичното обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№2009/2022г. по описа на РСПазарджик.

Твърди се в същата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

В тази насока се приема, че иск в размер на 0,00лв.- главница за неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, както и мораторна лихва в размер на 0,00лв. по делото няма предявен, за да може да се реализира отказ по отношение на нещо, което не съществува.

Сочи се, че не може да съществува в правния мир иск за парично вземане, но без самото парично вземане в определен размер, различен от нищо, към което безспорно се приравнява размер от 0,00лв.

1

Приема се, че никой не може да има процесуален интерес да предявява нулев иск, т.к. това е без смисъл, поради което не може да се оттегли или да се откаже от него. Такъв иск се счита, че е недопустим. Същото се отнася и за отказа от „нулевия“ иск за мораторна лихва, в. т.ч. поради частичен отказ.

Твърди се, че от друга страна, в о.с.з. по делото не е предявено от ищеца и изменение на иска, по което ответната страна да вземе становище.

Визира се на следващо място, че видно от молбата на ищеца, с която е инициирано производството с правно основание чл.233 от ГПК и по конкретно за частичен отказ от предявената искова за периода от 31.03.2019г. до 07.10.2019г. за неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода се запазват и претендират изцяло и всички претенции, предявени с ИМ за целия период, а именно: от 31.03.2019г. до 01.06.2022г., включващ и периода от частичния отказ, което се счита за неправилно.

При тези съображения се моли да се отмени постановеното определение в обжалваната му част, ведно с частта, с която се обезсилва частично и издадената Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК.

В указания от съда срок не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните по делото и намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена искова молба от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, против П. Я. К., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземането за сумите: 1850,51лв., главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка па питейна вода и отвеждане па отпадни води, за периода 31.03.2019г. до 01.06.2022г., мораторна лихва върху главницата в размер на 96,43лв., за периода от 31.03.2019г. до 01.06.2022г., както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението в съда 27.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

В хода на производството е постъпила Молба с вх.№10580/03.05.2023г. от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041 в 2 която е заявено от страна на последния чрез процесуалния му представител адв.Д. С., че прави частичен отказ от предявения иск за задълженията на ответника П. Я. К. за периода от 31.03.2019г. до 07.10.2019г., както следва 0,00лв. /нула лева/- главница и сума в размер на 0,00лв. /нула лева/мораторна лихва. Искането е производството да бъде прекратено в частта, в която е направен отказ от иска.

Заявено е, че се подържа останалата част от предявения иск срещу П. Я.

К. в общ размер на 1946лв. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 1850лв.- главница за неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 08.10.2019г. до 01.06.2022г., мораторна лихва върху главницата в размер на 96,43лв. за периода от 08.10.2019г. до 01.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащането на вземането, както и сторените съдебноделоводни разноски в размер на 188,94лв., от които 38,94лв.- държавна такса и 150лв.- адвокатски хонорар. Съответно за адвокатски хонорар и разноските в настоящото производство в размер на 360лв. с ДДС, 38,94лв.- ДТ, 48,07лв.допълнителна ДТ, 300лв.- особен представител и 200лв.- депозит за ССчЕ.

Видно от Определение №1123/05.05.2023г. първоинстанционният съд, на основание чл.233 от ГПК е прекратил производството по гр.д.

№3172/2022г. по описа на РС- Пазарджик в частта, в която е предявена искова претенция за периода от 31.03.2019г. до 07.10.2019г., за сумите както следва:

0,00 лева- главница и 0,00 лева мораторна лихва, поради частичен отказ.

Обезсилил е частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2009/2022 г. по описа на РС- Пазарджик.

При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за установено следното:

В конкретният казус, подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е основателна.

В случая първоинстанционният съд за да постанови този си съдебен акт се е позовал на Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.13 съгласно която, с частичното прекратяване на исковото производство се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска по чл.422 от ГПК, т.е. последиците 3 от прекратяването на исковото производство следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.5 от ГПК, ако искът не бил предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК или в конкретния случай- обезсилване на издадената заповед за изпълнение по отношение на вземането, за установяване на което е оттеглена/направен е отказ от исковата претенция, респ. прекратено исковото производство. Ето защо е счел, че съгласно цитираното Тълкувателно решение, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 от ГПК е съдът в исковото производство, който е постановил и определението за прекратяване.

В конкретният казус настоящата инстанция не може да сподели изводите на първата инстанция, тъй като те са незаконосъобразни.

Действително не може да се игнорира обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.233 от ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Това в случая е реализирано, но съществения момент в случая е от какво спорно право същия се отказва.

Съобразно диспозитивното начало предметът на спора се въвежда от ищеца чрез правните му твърдения, съдържащи се в исковата молба. Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Защитата на ищеца зависи от неговата воля. Той решава дали да предяви спорното право изцяло или частично, както и дали да се откаже до приключване висящността на производството и в какви предели от търсената защита.

Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или 4 несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна/. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум.

При предявяване на установителен иск за парично вземане, какъвто е настоящия случай, в петитума на исковата молба ищецът би следвало да сочи и размера на иска. На практика това е и реализирано.

От друга страна ищцовата страна прави реално отказ на парично вземане което го приравнява на нула, както за главница, така и за лихва.

Предвид на това не може да се счита, че ищецът има правен интерес да се откаже от такова парично вземане, респективно няма спорно право от което същия да има интерес да се отказва.

При тези съображения, подадената частна жалба от особения представител се явява основателна и като такава следва да се уважи. В последица от това следва да се отмени постановеното определение в неговата обжалвана част касаеща предявената искова претенция, за сумите както следва: 0,00 лева- главница и 0,00 лева мораторна лихва, поради частичен отказ, както и е обезсилена частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2009/2022г. по описа на РСПазарджик, като неправилно и незаконосъобразно.

Относно определението с което е прекратено производството в частта, за посочените периоди 31.03.2019г. до 07.09.2019г. относно главницата, както и за периода от 31.03.2019г. до 07.10.2019г. относно мораторната лихва същото не се обжалва, т.е. не е предмет на въззивно разглеждане, с оглед на което следва да се приеме, че то е влязло в законна сила.

Делото следва да се върне на РС- Пазарджик за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Предвид обстоятелството, че частната жалба е подадена от особен представител на ответницата по гр.д.№3172/2022г. по описа на РС- Пазарджик в лицето на адв.А. В. Т., то на последната с диспозитива на настоящото определение следва да се изплати възнаграждение в размер на 200лв., платими по внесен депозит от насрещната страна.

Водим от изложеното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение №1123/05.05.2023г., постановено по гр.д.

№3172/2022г. по описа на РС- Пазарджик, с което на основание чл.233 от ГПК е прекратено производството по гр.д.№3172/2022г. по описа на РСПазарджик в частта, в която е предявена искова претенция за периода от 31.03.2019г. до 07.10.2019г., за сумите както следва: 0,00 лева- главница и 0,00 лева мораторна лихва, поради частичен отказ, както и е обезсилена частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2009/2022 г. по описа на РС- Пазарджик.

В останалата му част, същото не е обжалвано, с оглед на което е и вляло в законна сила.

ВРЪЩА делото за съдопроизводствени действия. продължаване на следващите се

Да се изплати възнаграждение на особения представител адв.А. В. Т. от АК- Пазарджик възнаграждение в размер на 200лв., платими по внесен депозит.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6