Решение № 2383 от 15.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2383 гр. Пловдив, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20225330106628 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. К. С., ЕГН ********** против ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл.

429, ал. 3 КЗ.

Ищецът твърди, че на 19.04.2021 г. на път PDV 2270 км 0+500, претърпял инцидент, като пътник в МПС „Мерцедес 321 Д Спринтер“ с ДК № ....., чийто водач предизвикал ПТП. ГО към момента на произшествието била застрахована при ответника. Бил съставен КП с пострадали лица.

На ищеца били нанесени телесни увреди – счупване на горния край на раменната кост, закрито с други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, и др., установени от специалисти. Твърди да е изпитвал дискомфорт и силни болки в областта на горния крайник, не можел да движи тялото си нормално, трудно се обслужвал, изпитвал затруднения и умора при минимална физическа активност. Преживял силен психически стрес, емоционално неразположение, изпитвал тревожност и често изпадал в депресивни състояния.

След отправено искане до застрахователя бил получен отказ за плащане.

С оглед горното се моли за присъждане на обезщетение от 20 000 лева – за неимуществени вреди и 1561,24 лева – обезщетение за забава за периода 02.08.2021 г.

1

– 09.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда – 10.05.2022 г. до окончателното погасяване /вж. протоколно определение от 23.11.2022 г./. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Признава наличието на ГО. Оспорва исковете по основание и размер – в т.ч. – наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача, който да е нарушил правила за движение по пътищата; механизма на ПТП; получаването на твърдените увреди от ищеца и причинната връзка с инцидента; възникване на вземането и неговия размер, вкл. като прекомерен. Липсвали медицински документи във връзка с проследяване на здравословното състояние на ищеца и възстановителните процеси. Въвежда възражение за съпричиняване, поради непоставен обезопасителен колан. Лихва не била дължима – банкова сметка не била посочена от ищеца при предявяване на претенцията, поради което застрахователят бил поставен в обективна невъзможност за изпълнение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните в ИМ физически травми, като ги установи, както и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи възраженията си в отговора, вкл. за съпричиняване на резултата, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за частично основателен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС с ДК № ..... е била застрахована при ответника, съгласно валидна, действаща и покриваща съответния риск застрахователна полица /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 11733/28.10.2022 г. – л.65-66/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Относно настъпване на ПТП.

2

В КП с пострадали лица и план-схема /л.11-12/ е отразено настъпването на инцидента на сочената дата, при който участник 1 – О С – водач на „Мерцедес 321 Д Спринтер“ с ДК № ...., при движение със скорост, несъобразена с пътните и атмосферни условия, на прав пътен участък губи контрол над МПС, излиза вляво от пътното платно и се преобръща, с посочване на ищеца като участник 2 – пътник.

Вписани са данни за пострадали лица – водача с отразени охлузни рани по тялото без опасност за живота и за ищеца – фрактура на ляво рамо и охлузни рани по тялото без опасност за живота.

Съставени са АУАН и НП на виновния водач /л.81-82/.

За механизма на произшествието.

КП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на инцидента.

По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно участниците, факта на причинени увреди на ищеца, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило обстоятелства, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

Разпитан е съставителят на КП и план-схемата – А. Б. /л.150/, който потвърждава, че документите са изготвени от него, но трудно си спомня за инцидента – ПТП настъпило при дъждовно време, на смрачаване, в нивата имало бял микробус.

Каквото било установено на място, това било описано в протокола.

Показанията се кредитират като незаинтересовани, няма пречка да бъдат ценени.

Св. П. С. /с на ищеца – л. 100/ заявява, че след ПТП ищецът й се обадил, при което с роднини отишли на мястото на инцидента. Бусът бил измачкан, предното стъкло го нямало, двигателят също, предният капак бил отворен.

В тази част показанията, при съобразяване на чл. 172 ГПК, се кредитират като кореспондиращи на останалите доказателства, в т.ч. на КП в частта му относно констатираните от длъжностното лице на мястото на ПТП щети по МПС с отразяване, че такива са налице по цялото МПС.

По делото е прието и не е оспорено заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице, след подробен анализ е посочило, че произшествието е настъпило на път PDV 2270, км. 0+500, където платното за движение има две ленти, разделени с единична прекъсната линия и няма данни за пътни знаци. Автомобилът се е движел в посока от с. К към с. К, в посока от югозапад на североизток, като е напуснал платното за движение от ляво – на северозапад. Установил се в ляво от платното за движение – северозападно от платното. За най-вероятен механизъм вещото лице е посочило, че водачът е 3 управлявал автомобила, като в един момент същият е напуснал платното за движение от ляво, след което се е преобърнал. Причината за произшествието от техническа гледна точка била, че водачът е загубил контрол над автомобила. Вещото лице е дало категорично становище, че водачът на автомобила би могъл да избегне произшествието, ако се бе движил по платното за движение и не бе загубил контрол над МПС.

При тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, за механизъм на ПТП се приема този, при който водачът на МПС при управление е загубил контрол над автомобила, при което същият е напуснал платното за движение от ляво, след което се е преобърнал.

Съдът намира, че единствена причина за настъпване на произшествието е противоправното поведение на водача на МПС, който е нарушил правилата за движение по пътищата и при управление на МПС е загубил контрол. Нарушени са задълженията по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.

Водачът на л.а. не е проявил достатъчна грижа и внимание, вменени като задължения по закон при изпълнението на тази правнорегламентирана дейност, отличаваща се с повишена степен на обществена опасност. Единствена причина за настъпване на произшествието е липсата на съответно поведение от страна на Орхан Сали, който при управление на МПС е загубил контрол над автомобила. ПТП е настъпило само в причинна връзка с поведението му, което не е било съобразено с вменените нормативни изисквания. Направените от ответника оспорвания за различен механизъм, както и липса на принос на застрахования водач за настъпване на произшествието, са неоснователни.

Горното обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване на един от елементите от фактическия състав на претенцията – противоправно поведение от страна на посочения водач, който е предизвикал инцидента, в резултат от който е пострадал ищецът. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни, които да оборват законовата презумпция.

Що се отнася до възражението за съпричиняване.

Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.

По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват законосъобразен извод за наличие на съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Няма такива за конкретно нарушение на предписани правила от негова страна, които не само да са осъществени, но и да са довели до настъпване на резултата, който да е освен всичко и тяхно следствие. Вещото лице по приетата САТЕ е посочило, че по делото 4 няма данни, от които да е възможно да се определи дали ищецът е бил с поставен колан. Отделно, експертът – медик по приетата СМЕ, която съдът кредитира като ясно, обосновано и задълбочено изготвена, защитена със съответни научни познания и аргументи и устно, е посочил, че при правилно поставен предпазен колан тялото е фиксирано при седалката и тогава коланът е ефективен, като не допуска изпадането на тялото извън автомобила, но при извършените превъртания, тялото извършва сериозни движения, като нефиксираните части – глава, шия и крайници, могат да се травмират във всички вътрешни части на интериора на автомобила в предната му дясна част, вкл. тавана, вратите, както и тялото на водача, което също било сериозен травмиращ фактор. Нещо повече, експертът по СМЕ е дал категорично становище, че счупването на раменната кост е получено при удар на лявото рамо в част от автомобила, като за такъв удар и превъртане на автомобила по терена – поставеният предпазен колан не може да бъде пречка, с него и без него това счупване би могло да се получи.

За да е налице съпричиняване, е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка. Ето защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г.

ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др. Такъв принос не се установява, нито конкретно нарушение на предписано правило, което от своя страна да е довело до настъпване на вредоносния резултат, поради което и възражението за съпричиняване не се споделя. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т.е да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе проведено. При липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между конкретно поведение на пострадалия и вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение за вреди.

Установява се и е отделено за безспорно, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника, при което същият е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като рискът при застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД. Изискването на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 380 КЗ е спазено, въпреки искането към застрахователя, отправено писмено преди процеса, плащане не е постъпило.