Решение № 67 от 17.05.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова

Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20212100500553 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 1/08.01.2021г., постановено от Районен съд – Поморие по гр.д. № 20202160100427. С това решение съдът е осъдил Д. Д. С., ** гражданин, роден на ***г. в Л. И., ЕИК: *** да заплати на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК: 203400119 с управител В.Д., управител на ЕС на сграда „Делта“ с идентификатор *** в к/с „Сънсет Ризорт“ – гр.Поморие, представлявано от адвокат Гагашева и адвокат Николова сумата от 1913,94 лева, дължима за ремонт на покрива и покривните тераси, определена на ОС на ЕС на сграда „Делта“, проведено на 14.11.2017г., ведно със законната лихва от 26.08.2020г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 17,55 лева – обезщетение за забава за периода от 24.07.2020г. до 25.08.2020г. С процесното решение съдът е осъдил М. С., ** гражданин, роден на ***г. в У. И., ЕИК: *** да заплати на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД с ЕИК:

203400119 с управител В.Д., управител на ЕС на сграда „Делта“ с идентификатор *** в к/с „Сънсет Ризорт“ – гр.Поморие, представлявано от адвокат Гагашева и адвокат Николова сумата от 1913,94 лева, дължима за ремонт на покрива и покривните тераси, определена на ОС на ЕС на сграда „Делта“, проведено на 14.11.2017г., ведно със законната лихва от 26.08.2020г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 17,55 лева – обезщетение за забава за периода от 24.07.2020г. до 25.08.2020г. С решението Д.С. и М. С. са осъдени да заплатят на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД съдебни разноски в размер на 451,56 лева.

Подадена е въззивна жалба от Д. Д. С. и М. С. против решение № 1/08.01.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 20202160100427. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и необосновано. Районният съд не е обсъдил възражението по чл.95 от ЗЗД и не е отчел факта, че създаването на фонд „Ремонт и 1 обновяване“, размерът, сроковете и условията за плащането на вноските, са решени по т.4 от дневния ред на проведеното на 14.11.2017г. общо събрание. Жалбоподателите подчертават, че ищецът не е представил доказателства за открита банкова сметка със специално предназначение. Искат от съда да отмени процесното решение и да отхвърли предявените искове изцяло.

Ответната страна – „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбите. Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение и да присъди на предприятието съдебно-деловодни разноски. Не прави искане за събиране на доказателства.

Подадена е въззивна жалба от „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД против решение № 1/08.01.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 20202160100427 в частта, в която съдът е отказал да присъди на дружеството разноските, извършени в обезпечителното производство. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно и иска отмяната му.

Ответните страни - Д. Д. С. и М. С. представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

ФАКТИ:

Д. Д. С. и М. С. притежават право на собственост върху следния самостоятелен обект: апартамент № 11, находящ се в сграда „Д“ на етаж * в жилищна сграда за временно обитаване с обекти на КОО с административен адрес: гр.П., ул.“***“ № *.

На 14.11.2017г. е проведено общо събрание на Етажната собственост на сграда „Д“ с т.4 от дневния ред: „Определяне на размера, начина, сроковете и условията на плащане на паричните вноски за поддържането на Фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата предвид нуждата от извършване на необходим ремонт на сградата“. По тази точка от дневния ред е взето следното решение: „Вноската за поддържането на Фонд „Ремонт и обновяване“ на сграда „Д“ за извършването на необходимия ремонт да е съобразено с приетия бюджет преизчислена за всеки собственик поотделно съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 от ЗУЕС, а именно: съобразно идеалните му части в общите части на етажната собственост, но не помалко от един процент от минималната работна заплата за страната, платима еднократно до края на месец декември 2017г. по банков път по специално открита банкова сметка със специално предназначение – за Фонд „Ремонт и обновяване“, която да се открие на името на управителя на Етажната собственост съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗУЕС. Таксите за всеки един СОС за Фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата са посочени в приетия бюджет, който е неразделна част от настоящия протокол.

Законосъобразността на това решение е оспорена в производство по чл.40, ал.1 от ЗУЕС. С решение № 150/26.08.2019г., постановено по гр.д. № 859/2017г. , Районен съд – Поморие отхвърля исковата молба на ищците Д. Д. С. и М. С.. Решението е потвърдено с решение № I-156/19.12.2019г., постановено от Окръжен съд – Бургас по в.гр.д. № 1594/2019г.

На 12.12.2017г. Етажната собственост на сграда „Делта“ изпраща покана до Д. и М.

С. за разделно заплащане на сумата от 1957,16 евро, представляваща задължителна вноска към фонд „Капиталов ремонт и обновяване“. Плащане не е извършено.

На 26.08.2020г. Етажната собственост на сграда „Делта“ подава искова молба против Д. и М. С. с правно основание чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС, вр. чл.86 от ЗЗД за процесната сума.

2

В отговора по чл.131 от ГПК ответниците правят възражение за недопустимост на иска като предявен от лице, което не е управител на Етажната собственост. При условията на евентуалност оспорват иска като неоснователен и твърдят, че ищецът не е предоставил сметка, по която да се преведат парите.

В хода на първоинстанционното производство са събрани относими към спора писмени доказателства, въз основа на които районният съд формира извод за основателност на иска.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата на Д. Д. С. и М. С. е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни, за които първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Възражението на въззивната страна за недопустимост на решението, въведено пред първата инстанция е неоснователно, тъй като иска е предявен от надлежно избран управител, както правилно е посочил районния съд.

Решение № 1/08.01.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7.

В конкретния случай е установено по категоричен начин, че с решение на общото събрание на етажната собственост от 14.11.2017г. ответниците са задължени да заплатят вноска към фонд „Капиталов ремонт и обновяване“. Искът за отмяна на това решение е оставен без уважение, поради което същото обвързва ответниците. При това положение, решението на районния съд, с което е уважен иска на Етажната собственост за заплащане на процесната сума е правилно и обосновано.

Възражението на въззивните страни за забава на кредитора е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.95 от ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В конкретния случай от представените по делото доказателства е видно, че длъжниците са поканени да платят вноската на 12.12.2017г. В поканите изрично е посочена банковата сметка, по която ответниците могат да направят плащане. При това положение, не може да се приеме, че 3 кредиторът не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на задължението от длъжника. Обстоятелството, че етажната собственост не е открила сметка със специално предназначение по чл.50, ал.3 от ЗУЕС не променя този извод. Етажната собственост изрично е указала начина на плащане в поканата и сметката, по която трябва да се преведат парите.

По изложените съображения, жалбата на Д. С. и М. С. е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.

Жалбата на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД против решението в частта, в която е оставено без уважение искането им за присъждане на разноските, извършени в обезпечителното производство, е неоснователна.

Действително, съгласно т.5 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. разноските в обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед на крайния му изход. В конкретния случай „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД е представило доказателства за извършените в обезпечителното производство разноски, но не е представило доказателства за стабилизиране на съдебния акт, с който е завършило това производство. За настоящата инстанция остава неясен както и номерът на делото, по което е било допуснато обезпечение.

Поради това, изводът на районния съд за неоснователност на искането е правилен и обоснован. Решението в тази част трябва да се потвърди.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на въззивната страна „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 361,10 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/08.01.2021г., постановено от Районен съд – Поморие по гр.д. № 20202160100427.

ОСЪЖДА Д. Д. С., ** гражданин, роден на ***г. в Л. И., ЕИК: *** и М. С., ** гражданин, роден на ***г. в У. И., ЕИК: *** да заплатят на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД с ЕИК: 203400119 с управител В.Д., управител на ЕС на сграда „Делта“ с идентификатор *** в к/с „Сънсет Ризорт“ – гр.Поморие съдебни разноски в размер на 361,10 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5