Решение № 571 от 02.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е № І-78 град Бургас

, 02.06. 2020 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

............двадесет и седми май …..през две хиляди и двадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Марина

Мавродиева при секретаря А.Цветанова като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 368 по описа за

2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „БНП Париба Парсънъл Файненс С.А.“-клон България ,със седалище – гр. София –ищец по гр.д. № 8922 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 3001/12.11.2019 год. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени исковете на въззивника против М.Г.Д. от гр.*** за установяване ,че последния дължи на банката сумата от 501,87 лв. –неиздължена главница по договор за потребителски заем от 15.09.2014 г.,36,22 лв. –възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.09.2017 г.,мораторна лихва в размер на 49,13 лв.,начислена върху неиздължената главница от 20.07.2017 г. до 06.07.2018 г. , ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 24.07.2018 г. до окончателното изплащане,както и за сумата от 3055,26 лв. –възнаградителна лихва ,304,59 лв. –законна лихва за забава за периода 20.01.2017 г.-11.11.2017 г.,които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение издадена по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5540/2018 г. на БРС..

Въззивникът изразяват недоволство от решението , като считат същото за неправилно и необосновано .

Сочи се ,че е неправилен изводът на съда ,че договорът за кредит не съдържа изискуемите реквизити,предвидени в т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК –а именно в изключително неясно и неразбираемо съдържание фигурира „общата стойност на плащанията ,,без стойността на общите разходи за потребителя ,надбавката за разноски на кредитора по подготовката и обслужването на кредита и определената добавка-печалбата на кредитора .Подчертава ,че в сбучай длъжникът е знаел параметрите на договора ,бил е наясно каква сума му се предоставя и каква сма дължи ,какъв е приложимият годишен лихвен процент на разходите .В случая договорът не съдържа възможности за промяна в ГПР,който е фиксиран за целия срок на договора .Затова и задължението за разписана методика ,определяща начина и реда за промяна на лихвения процент ,не касае настоящата хипотеза . .Доколкото няма данни за направени постъпки за предсрочно погасяване на кредита или да е било депозирано искане по чл. 7 от договора ,то хипотезата на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК не е приложима в случая.Отделно от това се счита ,че договорът за кредит съдържа цялата изискуема информация за размера ,броя на погасителните вноски ,периодичността и датите на плащане на вноските ,при което той инкорпорира съдържанието на погасителния план с императивно определеното в чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК съдържание .Погасителният план съдържа цялата информация,изискуема по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК-размера,броя ,периодичността и датите на плащане на вноските –параметри ,които се изискват в случаите на фиксиран лихвен процент по договора за кредит .Затова се счита ,че няма нарушение от страна на кредитора ,изразяващо се в липса на информация ,императивно изискуема към съдържанието на договора за кредит .

Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаването на исковете изцяло .Не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез особения си представител оспорва въззивната жалба . Подчертава се ,че съдът правилно е констатирал

,че при заобикаляне на закона от кредитора не са включени в договора надбавката за разноски по подготовката и обслужването на кредита ,както и определената надбавка-печалбата ,вследствие на което съгл.чл.21 ал. 1 ЗПК клаузите на договора ,касаещи общата сума за погасяване и годишния процент от разходите ,са нищожни , а договорът за потребителски кредит-изначално недействителен .В този случай съгл.чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита ,която в конкретната хипотеза е 2 700 лв. и е изцяло погасена вследствие заплатените от ответника 32 бр.погасителни вноски по 140,24 лв. всяка-или общо 4487,68 лв.Счита се и че клаузите ,с които са заложени фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,94% и годишен процент на разходите в размер на 47,43% , не са индивидуално договорени ,тъй като са изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху тях.Затова се счита ,че тези клаузи са сключени и в условията на неравнопоставеност ,водещи до нищожност поради противоречие с добрите нрави.Уговорката за лихва ,надвишаваща трикратния размер на законната лихва ,както е в случая ,е противна на добрите нрави /като страната се позовава и на съдебна практика/.

Моли се за потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .Претендира се заплащане на възнаграждение за назначения на въззиваемия особен представител .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,както и осъдителни искове по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Няма спор ,че по приложеното ч.гр.д. № 5540/2018 г. на БРС в полза на ищеца „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД/чийто правоприемник е конституирания ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.-Франция –чрез „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А –клон България КЧТ/ е издадена заповед по изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника М.Г.д. са сумите :501,87 лв. – главница по договор за потребителски заем № PLUS-10921900 ат 15.09. 2014 г. ;36,22 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.06.2017г.-20.09.2017 г.;49,13 –мораторна лихва за периода 20.07.2017-06.07.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 24.07.2018 г. до окончателното й изплащане ,както и 75 лв. – разноски по заповедното производство.Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК ,което е наложило предявяване на настоящия установителен иск ,който е подаден в законния срок.

Безспорно е ,че между страните е бил подписан договор за потребителски паричен кредит за отпускане на револвиращ потребителски кредит ,издаване на кредитна карта № PLUS-10921900 ат 15.09. 2014 г.,като в него са посочени следните параметри и условия :потребителски цели – 2700 лв.

,застрахователна премия-544,32 лв. ,общ размер на кредита-2700 лв. ,такса ангажимент -94,50 лв. ,брой погасителни вноски – 36;месечна погасителна вноска -140,24 ,обща стойност на плащанията -5048,73 лв.,годишен процент на разходите-47,43%,лихвен процент -36,94 %.В договора е инкорпориран и погасителен план ,съдържащ падежните дати на месечните погасителни вноски ,размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска .Съгл. чл. 2 от договора кредитополучателя заплаща и „такса ангажимент „,срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора ,като таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я удържа от общия размер на кредита.В чл. 5 пък е уговорено ,че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата ,ведно с направените разноски по събиране на вземането ,извършени по преценка на кредитора .При просрочване на две или повече вноски ,считано от падежя на втората вземането на кредитора става предсрочно изискуемо и в целия му размер ,без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпилата предсрочна изискуемост.Съгл. чл. 9 от договора всички изявления на кредитора ,отправени до кредитополучателя ,се считат узнати от последния ,ако бъдат доставени по факт или до адрес на ел. поща ,или съощени по телефона ,посочени в договора .В края на договора се съдържа изявление ,че кредитополучателят е получил посочената сума на кредита по банковата си сметка ,както и преддоговорна информация в съответствие със ЗПК .

При това съдържание на договора за кредит първоинстанционният съд е приел ,че процесният договор е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК-поради неспазване изискванията на чл. 10 ал. 1 от Закона за потребителския кредит .Не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т.10 ЗПК,според която разпоредба договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент от разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване,като се посочат взетите предвид допускания при изчисляването .В случая в изключително неясно и неразбираемо съдържание на графа“параметри и условия „ фигурира „обща стойност на плащанията „,но не и стойността на общите разходи за потребителя ,в т.ч. надбавката за разноски на кредитора по подготовка и обслужване на крудита,както и определената добавка-печалба на кредитора,пряко свързани с кредита.А те се отразяват правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите ,който изразява общите разходи по кредита за потребителя –настоящи или бъдещи ,като годишен процент от общия размер на предоставения кредит-чл.19 ал. 1 ЗПК . Затова,като не е включил надбавката за разноски по подготовката и обслужването на кредита

,както и определената добавка-печалба ,съдът е счел, че кредиторът е заобиколил изискванията на закона и съгл.чл. 21 от ЗПК клаузите от договора ,касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите ,са нищожни .Тази недействителност е изначална По този начин и на осн.чл. 23 от ЗПК съдът е приел ,че потребителят-ответник следва да върне само чистата стойност на кредита ,но не дължи лихва и други разходи по кредита .И тъй като изявлението на ищеца за частично плащане на 32 погасителни вноски ,вкяка по 140,24 лв. – общо в размер на 4487,68 лв. ,е признание за неблагоприятен факт ,а в резултат на недействителността на договора останалите вземания ,произтичащи от него ,са недължими ,прието е ,че ответникът е погасил изцяло задължението си и исковата претенция е отхвърлена .

Настоящият съдебен състав счита решението за правилно поради следните съображения:

По делото не е спорно, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10- чл. 12 ЗПК. Съгласно чл. 5 ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е формален като писмената форма е условие за действителност - сключва се в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Ал. 3 на чл. 10 изрично определя, че алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 27 договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа подписи на страните.