Акт № 185 от 19.05.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Велико Търново , 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ивелина Солакова

Членове:Евгений Пачиков

Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500833 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава ХХ от ГПК.

С Решение № 260021 от 08.09.2020 г. по гр.дело № 644/2019 г. на П. районен съд са отхвърлени предявените от Н. К. Н. и М. Л. В. срещу Н. К. М. и К. Е. Т. главен иск за признаване по отношение на ответниците, че учреденото им с нот.акт № .., том.., рег.№ .., нот.дело № ../2011 г. от 19.02.2011 г. на Д.А. - нотариус № ..в Нотариалната камара, с район на действие съдебния район на РС-П., право на ползване върху имот в гр. П., ул. „Ш.“ № .., вх..., ет..., ап. .., заедно с прилежащото му избено помещение № ..и 1,88% от общи части на сградата и от право на строеж върху държавно място в кв. 130 по ПУП на гр. П., е погасено поради неупражняването му повече от пет години, както и предявеният при условията на евентуалност иск за прекратяване учреденото с гореописания нотариален акт право на ползване на ответниците за същия недвижим имот поради нарушаване на съществени задължения на ответниците. С решението съдът е произнесъл и по въпроса за разноските по делото.

Срещу решението са постъпили жалби от ищците М. Л. В. и Н. К. Н..

В жалбата си М.В. изразява становище, че постановеният съдебен акт не кореспондира с фактите и събраните по делото доказателства, като същият е незаконосъобразен, несправедлив и издаден в нарушение на съдопроизводствените правила. Излага факти и обстоятелства, датиращи преди настаняването в имота до заминаването на ответниците, касаещи отношенията между страните по делото. Заявява, че причината ответницата М. да замине при дъщеря си /ответницата Т./ в чужбина, е обстоятелството, че кредитори и съдебен изпълнител започнали да я търсят на 1 адреса. Изтъква, че свидетелите на ответната страна не живеят в гр. П. и нямат наблюдения дали ответниците са посещавали града и жилището. Сочи, че представените самолетни билети показват, че двете ответници са идвали или са възнамерявали да идват в Б., но не и че са нощували в имота.

Жалбоподателката отрича след 10.08.2014 г. ответниците да са пребивавали в апартамента.

Твърди, че ответниците не са оставяли багаж в имота, че от две години имотът не се охранява, както и че договорът за охрана на имота не е подписан от ответницата М.. Моли за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция.

В подадената въззивна жалба ищецът Н.Н. релевира доводи за неправилност на обжалваното решение и постановяване при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват ответниците да са ползвали имота през последните шест години. Намира мотивите на първоинстанционния съд за противоречащи на правната и житейската логика, като релевира съображения в тази насока. Счита, че от събраните по делото доказателства, противно на постановеното в обжалвания съдебен акт, се е установило, че ответниците не са пребивавали в имота. Оспорва направения от първостепенния съд анализ на свидетелските показания, като сочи, че показанията на свидетелите К., С. и Т. са вътрешно противоречиви, а последният е и заинтересован предвид родствената си връзка с ответницата Т., както и че неоснователно са игнорирани показанията на свидетеля П.. Подчертава, че никой от свидетелите не е виждал ответниците да обитават жилището през времето на идванията си в България, като сочи, че изводите на първостепенния съд се градят на предположения. Счита, че според съдържанието на нотариалните покани, приложени по делото, ответниците не ползват имота и нямат такова намерение, като вероятно смятат да отдадат под наем апартамента, а ответниците и наемателите не биха могли да ползват имота едновременно.

Намира, че ответниците не са доказали ползването на имота след напускането му през месец август 2014 г. Счита за установено по делото, че ответниците не са участвали в необходимите ремонти на жилището, за което са били надлежно уведомени като вид и размер, нито са застраховали имота.

Моли за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на жалбите от насрещната страна.

Ответницата Н. К. М., чрез процесуалния си представител - адвокат Х.Д. от ВТАК, изразява становище за неоснователност на жалбите и моли те да бъдат отхвърлени, а първоинстанционното решение - потвърдено. Претендира и присъждане на разноски. По отношение на жалбата на М.В. сочи, че в същата липсват правни или фактически доводи за незаконосъобразност, като е налице признание на неблагоприятни за страната факти, а именно: че ищецът и М. са живели във фактическо съжителство заедно с малолетната дъщеря на последната за период от 5-годишната възраст на детето най-рано до 10.08.2014 г., което кореспондирало с показанията на свидетелите на ответната страна; че М. е заплащала поне за част от процесния период СОТ за апартамента, което представлявало конклудентно правно действие по упражняване правото на ползване; че на жалбоподателката е известно къде са живели ответниците след 10.08.2014 г. и причината за напускане на жилището, което поставяло под съмнение верността на дадените от ищеца Н. отговори по реда на чл. 176 от ГПК и обосновавало основателната причина ответниците по иска да не упражняват в този период лично фактическа власт върху имота в качеството си на ползватели.

По отношение на жалбата, подадена от Н.Н., сочи, че със събраните по делото гласни доказателства е установено твърдяното от нейна страна инцидентно и краткотрайно фактическо ползване на имота за времето, в което е била в Б., като намира, че твърденията на ищеца са останали недоказани от събраните по делото доказателства. Счита, че по възражението за нарушаване на материалноправни разпоредби в жалбата липсват конкретни аргументи и същата е бланкетна. Намира, че първоинстанционният съд е изложил ясни и обосновани изводи. Счита за неоснователни възраженията на жалбоподателите за допуснати процесуални нарушения и развива подробни доводи в тази насока.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответницата К. Е. Т., чрез адв. Д.К. от ВТАК, също заема становище за законосъобразност и правилност на постановеното решение. Счита, че предявените искове не са били доказани от ищците в хода на производството. По отношение на подадената от 2 жалбоподателката В. въззивна жалба, намира, че изложенията са изцяло неотносими към спора. По отношение на въззивната жалба на Н.Н. изразява становище, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се е установило по безспорен начин, че същата периодично е пребивавала в имота. Сочи, че представените самолетни билети и бордни карти доказват посещенията ú в Б., а от изслушаните свидетелски показания се е установило, че баща ú я е откарвал до апартамента, собственост на ищците по делото. Намира показанията на свидетелите К., С. и Т. за последователни и незаинтересовани от изхода на делото, като счита, че показанията на свидетеля Х. П. правилно не са били кредитирани от съда. Моли за оставяне на жалбите без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Следва да бъде посочено, че по наведените от жалбоподателите оплаквания за допуснати от първостепенния съд нарушение на съдопроизводствените правила и направените в тази връзка доказателствени искания въззивният съд се е произнесъл с определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като след констатиране наличието на предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК за част от направените искания по доказателствата, е допуснал събиране на гласни доказателства във въззивното производство. Останалите доказателствени искания на жалбоподателите, както и тези на ответницата по жалба К.Т. въззивният съд е оставил без уважение с излагане на подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят Н. се представлява от адвокат М. И. от ВТАК, която поддържа въззивната жалба. Моли въззивният съд, след съвкупен анализ на събрания в първоинстанционното и във въззивното производство доказателствен материал, да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да уважи предявения главен иск, а при отхвърлянето му - да уважи иска, предявен в условията на евентуалност. Намира за безспорно установено, че след 10.08.2014 г. ответниците не са ползвали нито лично, нито чрез трети лица процесното жилище, за което е учредено право на ползване, като счита, че на практика същите са се дезинтересирали от имота, тъй като са заживели в чужбина.

Отново се сочи, че неоснователно са игнорирани показаният на св. П., който няма никаква близка връзка с ищците, а същевременно е даден приоритет на показанията на св. Т. - баща на ответницата Т.. Сочи, че установеното посещение в имота на ответницата М. е представлявало по-скоро гостуване, отколкото пребиваване. Излага съображения, съгласно които фактът, че ответницата е с постоянен адрес съответния имот, не е доказателство за пребиваване в имота. В срок депозира писмена защита, в която релевира доводи и съображения, идентични с тези от въззивната жалба и от заявеното в съдебно заседание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката В. се явява лично.

Същата поддържа подадената от нея въззивна жалба. В хода на устните състезания се присъединява към аргументите, изложени от адв. И..

Ответникът по жалбата Н.М. се представлява пред въззивния съд от адв. Д., който поддържа подадения отговор на въззивните жалби и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Счита същото за правилно, законосъобразно и мотивирано.

Претендира разноски за въззивна инстанция и прилага списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита след изтичане на предоставения от въззивния съд 10-дневен срок, поради което същата не следва да бъде съобразявана и обсъждана.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът по жалба К.Т. се представлява от адв. К., която поддържа подадените отговори по чл. 263, ал. 1 от ГПК и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. В срок представя писмена защита, в която анализира събраните по делото доказателства и излага аргументи за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в 3 съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка въззивният съд намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Преценявайки атакуваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изр. 1 от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно като краен резултат, по следните съображения:

Производството пред П. районен съд е образувано по обективно съединени в условията на евентуалност искове на Н. К. Н. срещу Н. К. М. и К. Е. Т., а именно: главен иск - за приемане за установено спрямо ответниците, че правото им на ползване, учредено с нот.акт № ..том .., рег.№ .., нот.дело № ../2011 г. от 19.02.2011 г. на Д. А. - нотариус № .. в Нотариалната камара, с район на действие съдебния район на РС-П., върху имот в гр. П., ул. „Ш.“ № .., вх. .. ет. .., ап. .., заедно с прилежащото му избено помещение № .. и 1,88% от общи части на сградата и от право на строеж върху държавно място в кв. 130 по ПУП на гр. П., е погасено поради неупражняването му повече от пет години /от 10.08.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2019 г./ и евентуален иск - за прекратяване учреденото с гореописания нотариален акт право на ползване на ответниците за същия недвижим имот поради нарушаване на техни съществени задължения – застраховане на вещта в полза на собственика и заплащане на разноските, свързани с ползването и поддържането на имота.

Разпечатката съдържа 32 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f3e9c71-1a5e-4d03-a1f3-7f96808be235