Определение № 1733 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1733 гр. София, 09.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20241000501763 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 17375/26.06.2024 г. по описа на САС, депозирана от Ч. Б. М. чрез адв. П. П. против определение № 6497/25.04.2024 г. по гр.д. № 331/2024 г. на СГС, I-11 състав. Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд не взел предвид, че искът бил предявен по вина на ответното дружество с оглед защита правата и законните интереси на ищеца.

Виновното и умишлено поведение на ответника се изразявало в отказ да бъдат прехвърлени имотите в договорените срокове, забавата в строителството, както и обстоятелството, че ответното дружество е депозирало пред съда молба по чл. 625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност. И към датата, на която на ищеца бил прехвърлен недвижимия имот, предмет на процесния предварителен договор – 18.01.2024 г., ответникът не могъл да удостовери, че е въвел сградата в експлоатация, а това следвало да стане до 31.12.2023 г. Едва след завеждане на исковата молба ответникът прехвърлил собствеността върху процесните имоти на ищеца, поради което отпаднал правния интерес от иска и той депозирал молба с отказ от иска. В този случай отговорността за разноските се носела от ответника, който извод в случай на отказ от иска по независещи от ищеца, а само от ответника причини, погасяващи заявеното за защита спорно право, бил изводим от нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В случая ответникът станал причина за завеждане на иска, защото отказвал да прехвърли собствеността върху имота, въпреки забавата за издаване на акт обр. 15 и въвеждане на сградата в експлоатация. Въз основа на изложеното жалбоподателят е поискал да бъде отменено обжалваното определение и да му бъдат присъдени сторените пред първата инстанция разноски, съобразно представения списък по чл.. 80 ГПК.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателя доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Гр.д. № 331/2024 г. на СГС, I-11 състав е образувано по искова молба на Ч. Б. М. против „Йес Инвест“ ООД от 10.01.2024 г. с искане да бъде обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните на 1

28.04.2021 г. Изложени са твърдения относно отношенията между страните, неколкократното осуетяване на сключване на нотариална сделка поради неуредици между съдружниците, както и е посочено, че нямало издаден Акт обр. 15, като не е поискано и въвеждане на сградата в експлоатация. В същото време ищецът бил заплатил изцяло дължима цена за имота. Това обуславяло интереса на ищеца да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

С разпореждане от 11.01.2024 г. СГС е дал указания да се представи данъчна оценка на процесния имот с оглед определяне родовата подсъдност на иска.

Такава е постъпила по делото на 16.01.2024 г.

С определение от 18.01.2024 г. е допуснато обезпечение на предявения иск по направено още с исковата молба искане за това.

На 16.01.2024 г. по делото е постъпила молба от ищеца, с която съдът е уведомен, че ответникът е прехвърлил собствеността върху имота на ищеца, поради което се иска прекратяване на делото. Прави се искане за присъждане на разноски.

Представен е нотариален акт от 18.01.2024 г.

С определение от 26.03.2024 г. съдът е прекратил производството, на основание чл. 233 ГПК, но искането за присъждане на разноски е оставено без уважение, като е счетено, че към момента не се развива спорно производство между страните, не е подаван отговор и не може да се извърши преценка дали ответникът е в забава при изпълнение на задължението за прехвърляне собствеността върху имота.

На 11.04.2024 г. ищецът е депозирал частна жалба срещу това разпореждане, по която се е произнесъл първоинстанционният съд, след като от САС делото е върнато с указания, че същата представлява искане за изменение на определението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. С определение от 25.04.2024 г. искането е оставено без уважение. Това определение е връчено на ищеца на 08.05.2024 г., а на 22.05.2024 г. той е депозирал частна жалба срещу него на електронната поща на СГС, подписана с КЕП.

След указания на съда е уточнено, че се прави отказ от предявения иск.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в указания от СГС двуседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Трайно е прието в съдебната практика, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните (определение № 843/17.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2432/2014г. на ВКС, ГК, I г. о. и други).

Отговорността за разноски на ответника в този случай обаче възниква едва от момента, в който бъде учредена процесуална връзка между него и съда, от когато той става страна в процеса, т.е., от момента, в който му бъде връчена исковата молба. От 2 този момент той може да упражни и процесуалните права на защита, предоставени на страната в процеса. Без предоставена възможност за упражняване на тези права не може да бъде направена преценка дали с поведението си ответникът действително е станал причина за завеждане на делото, съответно дали при това положение и ако той изпълни спорното задължение след завеждане на исковата молба, по аргумент от чл.

78, ал. 2 ГПК ще следва да понесе разноските по делото, включително тези на ищеца.

Доколкото в случая към момента на изявлението на ищеца за отказ от иска няма учредена процесуална връзка между съда и ответника и последният не е станал страна, то той не може и да носи отговорност за разноски по делото. Ето защо и на ищеца в случая не могат да бъдат присъдени разноски.

Поради достигане от въззивния състав до краен извод, идентичен с крайния извод на първата инстанция, обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 17375/26.06.2024 г. по описа на САС, депозирана от Ч. Б. М. чрез адв. П. П. против определение № 6497/25.04.2024 г. по гр.д. № 331/2024 г. на СГС, I-11 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3