Определение № 17331 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17331 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110101589 по описа за 2026 година намери, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

„ЗАД Армеец“ АД е предявило срещу Агенция Пътна инфраструктура (първи ответник) и в условията на евентуалност (ако искът срещу първия ответник бъде отхвърлен) срещу Столична община (втори ответник) осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2031,05 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 05.04.2021 г. на път II-82 в района на с.

Кокаляне, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът е предявил срещу втория ответник и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 791,07 евро, (равностойна на 1547,20 лева) представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2031,05 евро, начислено за периода от 20.01.2023 г. до 20.01.2026 г. (датата на подаване на исковата молба).

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ е настъпило събитие – пътнотранспортно произшествие, в причинна връзка с което са възникнали увреждания по застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са установени чрез оглед, за което е съставен констативен протокол, и е определено и заплатено застрахователно обезщетение на застрахованото лице в размер на 3972,39 лева (равностойни на 2031,05 евро), от които на автосервиза – 3818,39 лева, на собственика – 144 лева, за пътна помощ, и 10 лева, извършени ликвидационни разноски, поради което в полза на ищеца е възникнало регресно вземане 1 срещу лицата, отговорни за поддръжката на пътния участък, ведно с обичайните ликвидационни разноски. Твърди се, че причина за настъпилото произшествие е наличие на необезопасена, несигнализирана и непопълнена дупка на пътното платно в посочения участък. Излага доводи, че виновни за настъпването на вредите са ответниците, в качеството им на субекти, чието задължение е да стопанисват и поддържат пътя в изправно състояние, гарантиращо безопасността на движението, като бездействието на техните служители по отношение на текущия ремонт и сигнализацията ангажира гаранционно-обезпечителната им отговорност по чл. 49 ЗЗД. Посочва, че Столична община е получила на 27.05.2021 г. изпратената от него регресна покана с изх. № Л-2865 от 05.05.2021 г., в която е бил предоставен 14-дневен срок за доброволно плащане на регресното вземане, като към момента на предявяване на иска плащане не е извършено. По изложените твърдения и доводи претендира регресното вземане от първия ответник, ведно със законната лихва върху горното вземане от датата на постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. В случай че искът срещу първия ответник бъде отхвърлен, ищецът иска да бъдат разгледани и уважени исковете срещу втория ответник.

В срока по чл. 131 ГПК първият ответник Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва иска с твърдения, че ищецът не е доказал наличието на валиден договор за застраховка „Каско“ към датата на събитието, тъй като представената полица не съдържа подписи на страните и дата на сключване.

Оспорва събитието да представлява покрит риск с оглед отсъствието на Общи условия към полицата. Поддържа, че е налице противоречие в датите на събитието. Сочи, че механизмът на произшествието не е установен по безспорен начин, тъй като липсва Протокол за ПТП, съставен от компетентен държавен орган. Изрично оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба частни документи – заявление за обезщетение и декларация на водача, като посочва, че те отразяват само субективните твърдения на заинтересовани лица и нямат обвързваща материална доказателствена сила. Подчертава, че ищецът не е представил снимков материал от самото препятствие и местопроизшествието, което прави твърденията за наличие на дупка недоказани. Оспорва твърдението, че носи отговорност за поддръжката на конкретния участък, като посочва, че ако инцидентът е настъпил в границите на с. Кокаляне, то пътят може да е общинска собственост. По отношение на претенцията по чл. 49 от ЗЗД, излага доводи, че за ангажиране на неговата отговорност е необходимо доказване на конкретно противоправно деяние (действие или бездействие) на точно определен негов служител, което в случая не е направено. Твърди, че липсва доказана пряка причинна връзка между състоянието на пътя и настъпилите повреди. Поддържа възражение, че дори да е имало препятствие на пътя, 2 основната причина за вредите е поведението на самия водач, който е шофирал в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е избрал скорост, съобразена с пътните условия, релефа и видимостта, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. Смята, че препятствието е било предвидимо, а водачът е проявил невнимание или е превишил съобразената скорост, което е основание за пълно отхвърляне на иска или за значително намаляване на обезщетението. Заключава, че претендирания размер на обезщетението е силно завишен и несъответстващ на пазарните цени за ремонт към датата на събитието, като заплащането на ремонт по цени на официален сервиз би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като не е доказано, че тези разходи са били действително необходими за отстраняване на щетите от конкретния инцидент. На последно място, настоява ищецът да представи пълната ликвидационна преписка, включително всички снимки, за да се установи реалният обем на уврежданията.

В срока по чл. 131 ГПК вторият ответник Столична община, по отношение на когото исковете са предявени като евентуални, оспорва последните по основание и размер с твърдения, че исковата молба страда от съществен порок, тъй като в нея по никакъв начин не е индивидуализирано точното място, на което е настъпило процесното ПТП. Посочените общи ориентири като „района на с. Кокаляне“, „при влизане в населеното място“ или „в близост до обръщало на МГТ“ са недостатъчни и не позволяват еднозначното определяне на конкретен пътен участък. Изтъква, че път II-82 представлява част от републиканската пътна мрежа (второкласен път), чието стопанисване по закон е възложено на първия ответник, като поради липсата на точно описание на мястото, не може да се направи обоснован извод, че събитието е реализирано в участък, за който общината носи отговорност.

Позовавайки се на Споразумителен протокол с АПИ от 2021 г., признава участието си в поддръжката на участъци от републиканската пътна мрежа в чертите на София, но само в границите на урбанизираната територия, което в случая намира за недоказано. Твърди, че липсват каквито и да е обективни данни или документи, които да удостоверяват съществуването на необезопасена неравност (дупка) към датата на инцидента. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между състоянието на пътната настилка и настъпилите повреди по автомобила,. Поддържа, че ищецът не е представил преки доказателства, които да послужат за пълно и главно доказване на механизма на ПТП. Посочва, че в изпълнение на своите задължения е сключил договор за поддръжка с „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, като към датата на събитието са били предприети активни действия по поддръжка на пътната настилка в района на с. Кокаляне, поради което не е налице противоправно бездействие от страна на общинските 3 служители. Оспорва „Заявление за изплащане на обезщетение“ и застрахователната полица № 0310X0002680, като за първото посочва, че то е частен документ, съставен единствено по данни на водача, и не притежава материална доказателствена сила за механизма на инцидента а за полицата че тя не съдържа подписи на страните и не отговаря на задължителните реквизити по чл. 345 КЗ. Смята, че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение, респективно за възникване на регресно право.

Подчертава, че единствената причина за настъпване на вредите е поведението на самия водач, който не е съобразил скоростта си с пътната обстановка в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Прави алтернативно искане за намаляване на размера на обезщетението поради признаване на съпричиняване от страна на увреденото лице.

За възникване на регресното вземане по иска с правно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и в следствие на виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински/републикански пътища) да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, както и точното място на което е настъпило събитието, с оглед изричните възражения на ответната страна. В тежест на всеки от ответниците е да докаже, че е изпълнил всички свои задължения по поддръжката и сигнализацията на пътя или че са налице обстоятелства, изключващи отговорността му или, че е погасил претендираното вземане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже наличието на поведение на застрахования водач на МПС, което да е допринесло за настъпване на вредите.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно извършеното от ищеца плащане на сумата от 3972,39 лева на автосервиза и 144 лева на собственика на автомобила, което ищеца квалифицира като застрахователно обезщетение.

Страните са представили с исковата молба и отговорите писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за изясняване на спора, поради което следва да бъдат приети. Искането на ищеца за допускане на съдебна автотехническа експертиза е основателно, доколкото са 4 необходими специални знания за определяне на механизма на ПТП, съответствието на повредите и за оценка на стойността на ремонта. Искането за разпит на един свидетел за установяване на фактическата обстановка на мястото на инцидента също следва да бъде уважено. Искането за задължаване на неучастващо по делото лице да представи информация следва да бъде отхвърлено, доколкото не се твърди, че у лицето се намира конкретен документ от значение за делото, а се иска тепърва да състави документ, с който да удостовери определени обстоятелства. Същевременно на ищеца следва да се разясни възможността да бъде снабден със съдебно удостоверение, което да послужи пред третото лице за снабдяване с исканата информация.

С отговора на исковата молба ответникът Столична община е направил искане по чл.219ГПКза конституиране на „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД като трето лице‑помагач на своя страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че с това лице е сключен договор за поддръжка, по силата на който дружеството е приело да извършва текущ ремонт и поддръжка на уличната мрежа и пътните съоръжения в район „Панчарево“, като в случай, че процесният участък (ул. „Самоковско шосе“) попада в териториалния обхват на този договор и ако в хода на делото се докаже наличието на препятствия на пътя, респ. некачествено изпълнена работа от страна на изпълнителя „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, вторият ответник ще има право да ангажира имуществената отговорност на горното лице-изпълнител, при неблагоприятно решение по настоящото дело.

Съдът намира искането за основателно и като такова следващо да бъде уважено. С оглед твърденията на ответната страна, които от които може да бъде направен извод за лицето, задължено за поддържа конкретния пътен участък, а оттам и наличието на пасивна материалноправна легитимация да отговаря по иска, на ищеца следва да бъдат дадени указания за конкретизиране на точното място на събитието, което твърди да е настъпило.