Решение № 330 от 03.07.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Търговище, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Б. П. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100590 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, предложение първо във вр. с чл. 152 от ЗЗД и чл. 209 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците твърдят, че вторият от тях през 1982 год. е придобил под формата на обезщетение от ОНС Търговище, за отчужден негов имот, собствеността върху недвижим имот: жилище, находящо се в ****************, с площ от 68,26 кв.м., ведно с прилежащо избено и таванско помещение, а по КК и КР на гр. Търговище: самостоятелен обект в сграда-жилище, апартамент с идентификатор ***, който имот е описан подробно в молбата. Твърди се, че ищците са законни съпрузи от 1986 год., като в края на деветдесетте години на миналия век решили да се занимават с търговска дейност, чрез търговско дружество, за което им били нужни средства, като взели заем от физическо лице И. Б., който заем обезпечили с посочения по-горе имот, прехвърляйки го на заемодателят чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 2000 год. В молбата се твърди, че през 2003 год. върнали на И. Б. взетите в заем средства, но договорили нов заем от друго физическо лице И. П. при същите условия, заема да се обезпечи с недвижимия имот, като за да спестят разходи по 1 прехвърляне на имота И. Б. прехвърлила на И. П. имота с договор за покупкопродажба, обективиран с нотариален акт от 2003 год. След като върнали заема на И. П., той лично и като пълномощник на съпругата си върнал собствеността върху имота, като с нотариален акт от 2004 год. за покупкопродажба го прехвърлил на първата ищца. Ищците твърдят, че през 2007 год. отново им се наложило да ползват заемни средства, като взели заем от С. Г. – втория ответник, третата е негова съпруга, който се съгласил заема да се обезпечи с прехвърляне на имота, както и се съгласил да върне обратно собствеността на ищците, след погасяване на заема, като с договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт 123, том V, дело 1168 / 27.04.2007 год. на СВ Търговище ищците му прехвърлили собствеността. В молбата се твърди, че през 2010 год. С. Г. помолил ищците да му върнат остатъка от заема в размер на 18 000 лв., но тъй като те не разполагали със средства, взели заем от П. С. К. – първата ответница, с която били в близки отношения, а имали и обща търговска дейност и въпреки това за да има сигурност в заемодателя й предложили същата схема на обезпечение на договора за заем. Ищците твърдят, че са договорили със С. Д. и с П. К., за да се избегне двойното прехвърляне на имота С. Д. да го прехвърли директно на П. К., която предоставила на ищците заем в размер на 20 000 лв., с които те погасили заема от 18 000 лв. към С. Д. и така с нотариален акт 174, том XVI, дело 3247 / 21.12.2010 год. на СВ Търговище втория и третия ответник прехвърлили с договор за покупко-продажба процесния имот на първата ответница, като за продажна цена била вписана данъчната оценка на имота 27 188,30 лв., без такава сума реално да е била изплащана от купувача на продавачите, като те не се познавали и се видели едва при сключването на договора. Ищците твърдят, че независимо от извършваните правни и фактически действия на разпореждане с имота, същият е владян само от ищците, като никой от посочените продавачи и купувачи не е имал достъп до имота, и практически не го е виждал, като единствено П. К. е знаела къде се намира, предвид близките отношения които са имали. Ищците твърдят, че през всички години те са заплащали разходите по ползване на имота- ток, вода, разходи за етажната собственост, в това число и ремонт на общите части на сградата, като всички съседи знаят, че ищците са собственици на жилището и не познават П. К., или другите формални собственици преди нея. Тъй като нямали документ за собственост ищците наскоро се обърнали към първата 2 ответница за уреждане на въпроса с фиктивното й право на собственост, но последната като условие да им прехвърли обратно имота поискала огромна сума и ги заплашила, че ще предприеме действия по изгонването им от имота.

Ищците считайки, че всички сделки, с които процесния имот е отчуждаван от ищците са нищожни като протИ.речащи на закона, като сключени в нарушение на чл. 152 от ЗЗД, тъй като страните не са целяли и договаряли продажба, а обезпечение на вземане на кредитор, както и в нарушение на чл. 209 от ЗЗД, с оглед съществуващата уговорка между страните за връщане на веща, то фиктивните купувачи по тези сделки не са придобивали правото на собственост, в това число и ответниците по делото, като сключения между тях договор по който те са фиктивни продавачи и купувач също е нищожен, поради нарушение на закона – чл. 152 от ЗЗД, макар и ищците да не са били страна в правоотношение, като договора между тях не е породил правно действие. Поради това ищците молят съда да постанови решение, с което да се признае по отношение на ответниците, че сключения между тях договор, с нотариален акт 174, том XVI, дело 3247 / 21.12.2010 год. на СВ Търговище е нищожен.

В условия на евентуалност, твърдейки, че не са губили владението върху имота от 1982 год. и до момента, включително и след 21.12.2010 год., когато е прехвърлен на първата ответница, молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на първата ответница, че ищците са собственици на спорния имот, на основание изтекла придобивна давност.

Претендират се разноски в производството. В съдебно заседание поддържат предявените искове.

Ответникът П. К. счита предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни. Признава част от изложените от ищците факти, а именно, че с ищците са били много близки семейни приятели, а като търговци са обсъждали различни бизнес начинания. Не оспорва, че ищците са и предложили да закупи от С. Г. и Д. Г. процесния недвижим имот, като са я убедили, че това ще бъде изгодна за нея сделка, както и че именно ищцата я е запознала с продавачите. Оспорва всички останали фактически твърдения и правни доводи изложени от ищците. В отговора ответницата твърди, че между нея и ищците не е бил сключван договор за заем и тя не е предоставяла средства на ищците, както и че нито преди, нито по време на сключването на 3 договора за продажба е договаряла с ищците каквито и да било условия, като отношенията и са били само с продавачите и с тях е договаряла. В отговора са изложени доводи, че не са на лице заявените от ищците основания за нищожност на сделките на разпореждане с имота, в това число и договора сключен между нея и останалите двама ответница и считайки, че договора не протИ.речи на закона моли съда да отхвърли иска. Ответницата оспорва изцяло предявения в условия на евентуалност иск, като твърди, че владението върху имота, съгласно представените нотариални актове е предавано на купувача, поради което и няма как ищците да са владели същия от 1982 год. и до момента. Оспорва изцяло твърдението, че от 2010 год. ищците са владели имота явно и необезпокоявано, като заявява, че след 2010 год., през лятото на 2016 год., тя предвид близките й отношения с ищците е предоставила за безвъзмездно ползване имота само на майката на втория ответник, която да прекарва топлите месеци в **********, а не в **********, където живеели и продължавали да живеят ищците, които след 2010 год. не са живели в **********, още по-малко в имота на ответницата. Същата твърди, че до лятото на 2016 год. е имала достъп и е ползвала имота, като го е предоставяла за оглед на различни оценители, с идеята да го ползва като обезпечение за теглени от нея кредити, твърди, че тя е заплатила средствата на ЕС за ремонтите на общите части, а разходите за ток, вода и т.н., като разходи по ползване на имота след 2016 год. са следвало да се заплащани от майката на втория ищец, каквато била уговорката им за да ползва имота. Ответницата твърди, че именно считайки, че е собственик на имота тя е направила искане и е било прекъснато изцяло захранването на жилището с ел. енергия. Предвид изложеното, ответницата счита, че ищците не са владели явно и необезпокоявано имота повече от 10 години, без протИ.поставяне на собственика и поради това не са го придобили по давност. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощник поддържа доводите, обуславящи неоснователност на исковете.

Ответникът С. Г. в срок е депозирал отговор на исковата молба. В отговора предявените искове са оспорени изцяло. Ответникът признава, че на 27.04.2007 год. след предварителен оглед на имота е закупил същия от ищците, като при закупуването му е имал уговорка с ищците майката на П. Д. да ползва безвъзмездно жилището, докато ответникът не го продаде. Твърди, че по икономически причини в периода 2007 год.-2009 год. не предприел 4 стъпки по продажба на имота, като през 2010 год. ищците го свързали с ответницата П. К., на която той продал същия. Ответникът твърди, че между него и ищците не е имало никакви други уговорки, както и че на са му известни отношенията на ищците с ответницата П. К.. Считайки, че собствеността е прехвърляна при спазване на всички законови изисквания и не са на лице заявените от ищците основания за нищожност на сключения между ответниците договор за покупко-продажба моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание не се явява. Поддържа отговора, чрез писмено становище.

Ответницата Д. Г., чрез назначения от съда особен представител е представила отговор на исковата молба. Предявените искове са оспорени изцяло. Изложени са доводи, за липсата на посочените от ищците основания за нищожност на договора за покупко-продажба, сключен между ответниците, предвид липсата на каквито и да било доказателства за наличието на уговорки между ищците и ответниците, сочещи, че имота е служил като обезпечение на договори за заем, сключвани между страните. Считайки, че собствеността е прехвърляна при спазване на всички законови изисквания и не са на лице заявените от ищците основания за нищожност на сключения между ответниците договор за покупко-продажба моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание особеният представител на ответницата поддържа становище за неоснователност на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че през 1982 год. вторият ищец е придобил под формата на обезщетение от ОНС Търговище, за отчужден негов имот, собствеността върху недвижим имот: жилище, находящо се в ****************, с площ от 68,26 кв.м., ведно с прилежащо избено и таванско помещение, а по КК и КР на гр. Търговище: самостоятелен обект в сграда-жилище, апартамент с идентификатор ***. От приложените по делото нотариални актове се установи, че процесния имот е бил предмет на множество отчуждителни сделки, като през 2000 год. вторият ищец го е продал на И. Б., тя от своя страна през 2003 год. го е продала на И.

П., който, заедно със съпругата си, през 2004 год. го е прехвърлил с договор за покупко-продажба на първата ищца, като е безспорно, че това е станало по време на брака й с втория ищец. С договор за покупко-продажба, обективиран 5 в нот.акт № 123, том V, дело № 1108/ 2007 год. на СВ Търговище ищците са прехвърлили правото на собственост на С. Д. Г. – ответник по делото, а той от своя страна, действащ лично и като пълномощник на съпругата си – третия ответник, през 2010 год. прехвърля собствеността върху имота, с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 174, том XVI, дело № 3247 / 2010 на СВ Търговище на първата ответница П. С. К..

Именно последният посочен договор ищците считат за нищожен, поради протИ.речащ на закона, с твърденията, че както той, така и предходните договори са сключени в нарушение на чл. 152 от ЗЗД, тъй като страните не са целяли и договаряли продажба, а обезпечение на вземане на кредитор, както и в нарушение на чл. 209 от ЗЗД, с оглед съществуващата уговорка между страните за връщане на веща, то фиктивните купувачи по тези сделки не са придобивали правото на собственост, в това число и ответниците по делото, като сключения между тях договор по който те са фиктивни продавачи и купувач също е нищожен, поради нарушение на закона – чл. 152 от ЗЗД.