Решение № 40 от 16.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев при участието на секретаря ХРИЗАНТЕМА П. ПЕТРОВА в присъствието на прокурора А. З. Х. като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605467 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на глава от XXI от НПК.

С присъда от 16.07.2024 г., постановена по НОХД № 8836/2024 г. на СРС, НО, 134-ти състав подс. Ж.Д. Д. Б. /J.D.J.B./ е признат за виновен в това, че на 01.01.2024 г. около 09:30 ч. в гр. София, ул. „********, на циментова площадка пред входа на сградата, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14годишна възраст – А. Б. Н., родена на ******** г., чрез употреба на сила, като я повалил, натискал я на земята и запушил с ръка устата й, разкопчал и събул панталона и бикините на Н., разкопчал си ципа на дънките, извадил половия си орган и си поставил презерватив, като търкал половия орган по гениталиите й – престъпление по чл.150, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан относно това да е извършил престъпление по чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А“ от НК. Съдът е определил наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години, което подс. Б. да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда на основание 1 чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски за възложени в тежест на подсъдимия.

Срещу така постановената присъда са подадени въззивни жалби както от страна на защитника на подсъдимия, така и от страна на повереника на частната обвинителка по делото. В жалбата на адв. С. (защитник на подсъдимия) се оспорва първоинстанционната присъда в частта относно размера на наложеното наказание, като се твърди, че същият е неоправдано завишен.

В жалбата на повереника – адв. К. – се оспорва присъдата в оправдателната й част, като е направено искане подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото обвинение и да му бъде наложено по-тежко наказание.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В открито съдебно заседание в хода по същество повереникът на частната обвинителка поддържа подадената жалба. Излага съображения в подкрепа на тезата си, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на опит за изнасилване спрямо неговата доверителка. Моли съда, ако все пак приеме изводите на първоинстанционния съд досежно престъпния състав, под който се субсумира поведението на подсъдимия, то поне да увеличи размера на наказанието, отчитайки като отегчаващо отговорността обстоятелство леката към средна степен алкохолно опиване на подсъдимия към момента на деянието. Моли въззивния съд да присъди в полза на частната обвинителка и направените по делото разноски от двете съдебни инстанции.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв. С. моли съда да уважи подадената от него жалба, като намали размера на наложеното наказание, отчитайки и продължителността на съдебното производство пред въззивната инстанция като смекчаващо отговорността обстоятелство. Застъпва тезата, че правилно контролираният съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на блудство, а не изнасилване.

В правото си на лична защита подсъдимият Б. излага твърдения, че в хода на първото заседание е разбрал, че пострадалата наскоро е загубила 2 съпруга си и според подсъдимия психологическото й състояние не й позволява да свидетелства срещу него и да подава жалба. Застъпва тезата, че частната обвинителка всъщност е вървяла срещу него, като го е доближила, търсейки контакт.

Представителят на СГП моли съда да потвърди постановената присъда поради нейната правилност и законосъобразност, вкл. в частта относно оправдаването на подсъдимия по първоначално повдиганото му обвинение. Излага становище, че по делото действително липсват факти, въз основа на които да се заключи, че подсъдимият е имал умисъл за изнасилване.

В правото си на последна дума подсъдимият заявява, че в хода на процеса вече е заявил онова, което е имал да каже, като днес единствено е добавил нов елемент. Твърди, че не се счита за виновен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Производството по делото пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК, като районният съд е прочел протоколите за разпит на разпитаните по делото свидетели (с изключение на свидетелката Н., разпитана пред съда), както и изготвените по делото експертизи.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която принципно не се различава от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият Ж.Д. Д. Б. /J.D.J.B./ е роден на ********** г. в Република Франция, французин, с френско гражданство, със средно образование, неженен, осъждан, с адрес на територията на Република България: гр. София, бул. ’’П********

Подсъдимият е осъждан с присъда №41 от 31.08.2022 г. на Районен съд - Несебър по НОХД № 136/2022 г., влязла в сила на 01.12.2022 г., за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години при общ режим, която присъда е изменена в частта относно наложеното наказание с решение №245 от 01.12.2022 г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по ВНОХД № 1254/2022 г., с което е намалено наказанието от четири години на две години и четири месеца лишаване от свобода. На 17.11.2023 г. Б. е освободен от затвора поради 3 изтърпяване на наложеното му наказание.

Пострадалата А. Б. Н. е родена на ******** г.

На 25.12.2023 г. съпругът на св. Н. починал. Травмирана от случилото се, тя взела решение да посрещне новогодишните празници в дома на дъщеря си, който се намирал в кв. „Слатина“, на ул. „Елисавета Багряна“, за да не бъде сама.

На 01.01.2024 г. св. Н. се събудила рано и тръгнала към дома си, който се намирал на ул. „Княз Борис I”. Около 09:30 часа, придвижвайки се пеша по ул. „Княз Борис I”, пред входа на жилищната сграда, в която живеела на ул.

********, св. Н. забелязала идващия срещу нея от кръстовището с ул.

„Солунска“ подс. Ж.Д. Д. Б. /J.D.J.B./. Направило й впечатление, че походката му е нестабилна и е облечен нетипично за сезона. При разминаването им подс.

Б. сграбчил св. Н. с двете си ръце, хващайки от двете страни якето, с което била облечена и я повалил на циментовата площадка пред входа на сградата на ул. „Княз Борис I“ № 61А. От падането св. Н. си ударила на циментовата площадка дясната ръка и десния хълбок, а подс. Ж.Д. Д. Б. клекнал върху нея и с дясната си ръка й запушил устата, за да не може да вика. След това със свободната си ръка подсъдимият разкопчал и събул панталона и бикините на св. Н., разкопчал ципа на своите дънките, извадил половия си член и си поставил презерватив. Св. Н. продължила да прави опити да извика, като помолила подсъдимия да я остави, но подс. Б. я затискал на земята, като бил седнал на краката й и същевременно опипвал половия си член и се отърквал в тялото й. Известно време подс. Б. отърквал половия си член в гениталиите /венериния хълм/ на св. Н., без да прониква във влагалището й. След това се изправил, подал на Н. изпадналата от нея по време на боричкането кутия от цигари и си тръгнал.

След като се съвзела, св. Н. се прибрала в дома си, изкъпала се, изпрала дрехите, с които била облечена и позвънила на дъщеря си, за да й разкаже за случилото се.

Св. Н. отишла в 04 РУ- СДВР и подала сигнал за случилото се.

На 02.01.2024 г. св. Н. била освидетелствана от съдебен лекар. Видно от заключението на СМЕ № 01/2024 г. при прегледа на Н. са установени кръвонасядане и оток на дясното бедро.

Видно от заключенията на изготвените СППЕ св. Н. притежава свидетелска годност, а подс. Б. може да участва в наказателното производство, като по време на инкриминираното деяние същият се е намирал в състояние на обикновено / просто / алкохолно опиване - лека към средна степен.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства, вкл. приобщените по реда на чл.371, т.1 от НПК: гласни доказателства - обясненията на подсъдимия, свидетелските показания 4 на Ал. Н., М. Ц., Хр. С.в, Ст. И., М. Я.; писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за обиск и изземване, протокол за разпознаване на лица, протоколи за доброволно предаване (6 бр.), справка за съдимост на подсъдимото лице, както и заключение на съдебно- медицинска експертиза №01/2024 г., заключение на техническа експертиза №165/2024 г., заключение на съдебно-психиатрична и психологична експертиза на св. Н., заключение на съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия.

Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на доказателствата и е изложил убедителни мотиви в тази насока, с които въззивната инстанция изцяло се солидаризира и не намира за необходимо да преповтаря. Въззивният съд следва да внесе корекция по установените от районния съд факти единствено в частта, в която е прието, че по време на деянието половият член на подсъдимия е бил в ерекция, което обаче не се установява от данните, съдържащи се в показанията на пострадалата, която не твърди такъв факт /„Нямах възможност да усетя дали е имал ерекция“/, дори заявява, че според нея такава ерекция не е настъпила /„Мисля, че не му се е получила ерекцията“/. Така или иначе, посоченото обстоятелство няма решаваща роля при преценката на съставомерността на деянието и вината на подсъдимия.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло правните изводи на първата инстанция, като на свой ред счита, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.

150, ал.1 от НК, по съображенията, които контролираният съд вече е изложил в мотивите към присъдата. Съответно, правилно и законосъобразно първата инстанция е признала подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.150, ал.1 от НК и го е оправдала по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.

Въззивният съд намира за неоснователни доводите на повереника на частната обвинителка, относно това, че деянието следва да се квалифицира като опит към изнасилване, каквото е първоначалното обвинение, внесено в съда. Съобразно възприетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка /основана на показанията на пострадалата/, подсъдимият не е 5 правил опит за проникване с половия си член във влагалището на пострадалата /последната заявява: „Не е имало опит за проникване. Не е имало проникване във влагалището ми.“/. Не може да се приеме, че са съществували обективни причини, които да са възпрепятствали подсъдимия в евентуално негово намерение да осъществи проникване с половия си член във влагалището на пострадалата. При подробно проведения разпит на последната пред районния съд, тя е категорична, че на мястото на деянието не е имало случайни минувачи, което би представлявало пречка подсъдимият да осъществи изпълнителното деяние на изнасилване т.е. да са съществували независещи от дееца причини, възпрепятстващи довършването на намисленото престъпление /„…нямаше абсолютно никакви хора“;

„Площадката на моя вход е малко вдлъбната навътре, дори някой да мине, няма да види нищо.“/. От друга страна, при липса на сигурност у пострадалата дали подсъдимият е получил ерекция на половия си член или не, произволен би бил евентуален извод, че изпълнителното деяние на изнасилване не е било довършено поради физиологическа невъзможност на подсъдимия да осъществи съвкупление, която физиологическа невъзможност да се третира от съда като обективна, независеща от дееца причина, осуетяваща довършването на намисленото престъпление. Фактът на поставяне на презерватив от подсъдимия на половия му член действително е сериозен аргумент за евентуално негово намерение да осъществи съвкупление, но сам по себе си този факт не е достатъчен за категоричен, единствено възможен извод в тази насока; при това, дори да се приеме, че намерението на подсъдимия е било да осъществи вагинално проникване, то, при установените от съда факти касателно липса на мястото на престъплението на обективни, независещи от дееца причини, възпрепятстващи неговото довършване, следва да се приеме, че деецът се е отказал да довърши престъплението по своя подбуда и в такъв случай ще е налице самоволен отказ по чл.18, ал.3, б.“а“ от НК /основание за ненаказуемост/ и съответно деецът отново следва да бъде признат за виновен за реално осъществения от него престъпен състав на чл.150, ал.1 от НК формално престъпление /на просто извършване/, при което няма изискване за настъпване на определен престъпен резултат т.е. със самото извършване, дори за кратко време, на действия с цел да се възбуди или удовлетвори полово желание, изпълнителното деяние вече се явява довършено и се 6 ангажира наказателната отговорност на дееца.