Определение № 21041 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21041 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена И.а Въззивно частно гражданско дело № 20241100505330 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С определение № 10 017 от 06.03.2024 г. /имащо характер на разпореждане/, постановено по гр.д.№ 42 018/2023 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната искова молба на С. И. М., ЕГН **********, въз основа на която е образувано това дело и е прекратено производството по него.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от ищеца С. И. М., гр.София, в която се поддържа, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че съставът на СРС не е съобразил, че сроковете в случая би следвало да са инструктивни; че непредприемането на действия от ищеца би следвало да озадачи съда и вместо да бърза да прекратява делото, да го уведоми писмено или по телефона, още повече, че вече веднъж са правили конкретизация. Сочи се и че за удължаване на срока за изпълнение на указанията ищецът не е уведомен чрез връчено съобщение; че обичайна е практиката при удължаване на срок уведомяването на ищеца да става писмено с разпореждане; че пълномощникът на ищеца не е получил поисканото съдебно удостоверени, тъй като е мислел, че ще бъде уведомен писмено с призовка/съобщение и че е бил с влошено здравословно състояние.

Моли атакуваното определението да бъде отменено и делото да се върне на СРС с указания да им бъде предоставена последна възможност да получат съдебното удостоверение и в зависимост от резултата да изпълнят указанията за конкретизация.

Въззивният съд като взе предвид становището на жалбоподателя, изискванията на закона и приложенията по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу валиден и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество – частната жалба е неоснователна.

Приложението на установения с нормата на чл.129, ал.3 ГПК институт, касаещ връщането на подадена искова молба, е обусловено от неизпълнението в срок на дадени по реда на чл.129, ал.2 ГПК указания от съда за отстраняването на констатирани недостатъци на същата по чл.127, ал.1 ГПК и чл.128 ГПК. В случая подадената от жалбоподателя искова молба не отговаря на установените нормативни предпоставки по чл.127, ал.1, т.2 и т.4 от ГПК, поради което на основание чл.129, ал.2 ГПК първоинстанционният съд му е дал ясни, точни и пълни указания за отстраняването на същите с оглед изискванията на цитираните правни норми в едноседмичен срок от получаването им с разпореждане № 40865/15.11.2023 г. В разпореждането е обективирано и изрично предупреждение, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба подлежи на връщане. Указанията са надлежно връчени на ищеца чрез процесуалния му представител на 01.12.2023 г. В определения му срок – молба, подадена по пощата на 07.12.2023 г. е поискал издаването на два броя съдебни 1 удостоверения и е заявил искане на продължаване на срока поне с един месец, които са били уважени от СРС с разпореждания от 02.01.2024 г. и от 03.01.2024 г. С разпореждане № 807/03.01.2024 г. срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба е продължен до 05.02.2024 г. В този срок ищецът не е предприел никакви процесуални действия във връзка с дадените му указания. Неотстраняването на нередовностите обуславя от своя страна връщането на подадената от него искова молба по реда на чл.129, ал.3 ГПК.

Настоящата инстанция намира за неоснователни наведените от частния жалбоподател доводи, касаещи неизпращането на съобщение за продължаване на срока по чл.63 ГПК. С оглед установената уредба на този институт в действащия ГПК, в която законодателят изрично е определил от кой момент започва да тече продълженият от съда срок, а именно: от изтичането на първоначалния /чл.63, ал.2 ГПК/ и че този срок не може да бъде по-кратък от началния, както и че актове по чл.63 ГПК не подлежат на инстанционен контрол, изключват наличието на задължение за съда да уведомява страната за постановения акт във връзка с продължаването на срока. При това нормативно разрешение страната, която се ползва от продължаването на срока, трябва сама да следи за резултата от произнасянето на съда по подадената от нея молба и да съобрази процесуалното си поведение с дадения нов срок, в случаите, когато искането й е било уважено /в т.см. и константната съдебна практика: определение № 115 от 10.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 89/2009 г. на ВКС, І ГО; определение № 399 от 15.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 362/2010 г. на ВКС, ІІ ГО; определение № 498 от 15.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 485/2010 г. ВКС, ІІІ ГО; определение № 570 от 14.07.2010 г. по ч.т.д.№ 495/2010 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 13 от 12.01.2011 г. по ч.т.д.№ 811/2010 г. на ВКС, І ТО; определение № 213 от 16.02.2011 г. по ч.т.д.№ 824/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 312 от 21.04.2011 г. по ч.т.д.№ 233/2011 г. на ВКС, І ТО и мн.др./.

Задължение на съда за уведомяване на страните в гражданското съдопроизводство за издаването на поискани от тях съдебни удостоверения също не е установено в процесуалния закон.

С оглед изложените обстоятелства настоящата инстанция намира, че в дадената хипотеза са налице основанията за приложението на разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, поради което атакуваният съдебен акт се явява правилен, а депозираната срещу него частна жалба – неоснователна и като такава същата следва да бъде оставане без уважение.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. И. М. с вх.№ 99883/2024 г. срещу определение № 10 017 от 06.03.2024 г. /имащо характер на разпореждане/, постановено по гр.д.№ 42 018/2023 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, на основание чл.129, ал.3 ГПК, като неоснователна.

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при наличието на условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2