Определение № 375 от 06.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Бургас, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500068 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от В. Л. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, „*****“ **, чрез адвокат С.

Гайдарски от САК, район „Оборище“, ул. „Велико Търново“ №, против разпореждане № 13155 от 29.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 8060/2024 г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против П. П. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ******, ж.к.

„*****“, бл.**, вх.** ет.**, за сумата от 23 хиляди лева, дължима по записа на заповед от 21.02.2019 г., както и за направените по делото разноски.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който го счита за незаконосъобразно и неправилно. Позовава се на разпоредбата чл. 418, ал.2 от ГПК, затова че заповед за изпълнение и изпълнителен лист се издава, когато документа по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, като съдът е следвал да провери дали са на лице изискуемите реквизити, без които записът на заповед би бил недействителен – чл. 535 и чл. 536 от ТЗ. Оспорва извода на БРС, че представения запис на заповед е с два падежа по смисъла на чл.486, ал.1, т. 1 и т.4 от ТЗ, поради което същият е нищожен.Позовава се на практика на ВКС, че падежът е определен съобразно чл. 486, ал.ч, т.4 от ТЗ – 1 на определен ден. Моли съда за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства, разпоредбите на закона намира за установено следното:

Пред БРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу П. П. П., ЕГН **********, с адрес: от гр. ***, ул.

„******“ №**, ет. **, ап. **, като заявлението е постъпило в СРС. След направена справка за постоянен и настоящ адрес съдът е констатирал, че постоянния такъв е гр. Бургас и с определение № 40618 от 08.10.2024 г. по ЧГД № 56430/2024 г., по описа на СРС е прекратил производство по делото и изпратил същото на БРС, който е постановил обжалвания отказ.

За да постанови обжалвания отказ Районния съд се е позовал на разпоредбите на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, като е счел, че представеният пред съда запис на заповед съдържа два падежа – такъв по чл. 486, ал. 1, т.1 на предявяване и на определен ден – 31.12.2019 г. Посочил е, че в титулната част на документа е записано, че записът на заповед е платим на предявяване, без протест и разноски, а в текстовата част е посочено, че денят за плащане е 31.12.2019 г. Позовал се е на разпоредбата на чл.486, ал.2 от ТЗ, сочеща в подобни случаи на нищожност на документа. Поради тази причина съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Настоящата инстанция намира неправилно, което налага отмяната му. обжалваното разпореждане за

В трайната си практика ВКС приема, че посочването на определена конкретна дата за плащане и поетото от издателя задължение да плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед непредставлява опорочаване на менителничния ефект. В този смисъл е решение № 148 от 15.11.2017 г. на ВКС по т.д. № 61/2017 г., първо търговско 2 отделение, решение № 246 от 15.01.2015 г. по т.д. № 2879/2013 г. на ВКС, първо търговско отделение, решение № 155 от 07.11.2013 г. по т.д. № 664/2012 г. на ВКС, първо търговско отделение, от които следва изводът, че посочването в заглавната част, че записа на заповед е платим на предявяване без протест и разноски и посочване, както е в случая на конкретна дата на падежа – 31.12.2019 г., непредставлява по същество посочване на две дати, на които следва да се плати сумата. Волята на издателя на процесния запис на заповед е била, да се задължи без протест и разноски при предявяване на записа на заповедя да плати на падежа, който падеж е определен по правилата на чл.486, ал.1, т. 4 от ТЗ, а именно на 31.12.2019 г. Това тълкуване се свързва и с т.3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, което разграничава значението на понятията, именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж. В конкретния случай падежът е на определен ден, поради което постановеното разпореждане на заповедния съд е неправилно, което налага отмяната му.

Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата от 23 хиляди лева и разноски за производството – държавна такса от 460 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и изпълнителен лист.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 13155 от 29.11.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 8060/2024 г. по описа на РС-Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заявлението на В. Л. Н. с ЕГН: ********** от гр. ****, „***“ *, представляван от адвокат С. Гайдарски от САК, със съдебен адрес: гр.

София, район „Оборище“, п.к. 1504, ул. „Велико Търново“ №11 срещу П. П.

П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, ж.к. „*****“, бл.**, вх.**, ет.**, за сумата от 23000 лева, дължима по запис на заповед от 21.02.2019 г., 3 както и разноски в размер на държавна такса от 460 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4