Решение № 38 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. С.а като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20221100901698 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на В. В. С., ЕГН **********, с адрес: град София, ж.к. „****, с която срещу С. Д. Ш.-К., с адрес: град София, ул. ****, са предявени осъдителни искове, както следва: с правно основание чл.95б, ал.1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване неправомерното използване на текстовете на песните: „Огън от любов“, „Обичам те“, „Обещай ми любов“ и „Бяла въздишка“; с правно основание чл. 95 ЗАПСП да заплати сумата от 6500,00 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди от публичното използването на текстовете на песните на 09.12.2020 г. по телевизия 7/8; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата от 1168,00 лева – лихва за забава плащането на главницата от 6500,00 за периода 09.12.2020 г. до предявяване на исковата молба; на основание чл. 96б, т. 6 ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение във всекидневниците „Телеграф“ и „24 часа“, както и в определен от съда часови пояс на телевизия „БТВ“.

В исковата молба ищецът твърди, че е закупил и притежава от 18.09.2020 г за срок от 5 години изключителните права върху всички имуществени и прехвърлими неимуществени права върху следните литературните произведения, представляващи текстовете на песните:

„Огън от любов“, „Обичам те“, „Обещай ми любов“ и „Бяла въздишка“. С ответницата С. К. не са уредени условията за използването на текстовете, поради нежелание за това от нейна страна и с покана от 24.09.2020 г. на последната е забранено публичното им използване.

Въпреки забраната в свое участие от 09.12.2020 г. в предаването „Вечерта на Куку Бенд“ по 7/8 ТВ ответницата изпълнява публично песните, правата върху текстове на които са отстъпени изключително на ищеца. Поради неправомерното използване на текстовете на 1 песните ищецът счита, че е кредитор по вземане за обезщетение в претендираните в исковата молба размери, който е съобразен с обстоятелствата, че изпълнението е извършено в т.нар „праймтайм“, в популярно предаване на българска телевизия с национално покритие, като по този начин изпълнението е достигнало до голям брой зрители и слушатели, а запис от участието е качен на уебсайта на 7/8 ТВ, както и на платформата за видеосподеляне YouTube, където може да бъде възприето от неограничен брой потребител място и в избрано от тях време, от което ответницата черпи ползи, тъй като е спестила разходи за възнаграждение към ищеца, а последният търпи допълнителни вреди с продължаващия ефект на нарушението. По изложените съображения се иска осъждането на ответницата.

В срока за отговор ответницата оспорва исковете. Оспорва твърденията, че с посочените договори от 18.09.2020г ищецът е придобил правата върху текстовете на песните; че е ползвател на текстовете на литературните произведения, тъй като те са неделимо цяло с музикалното произведение, носител на правата на последното е ответницата, както и че продуценти на песните са БНР и Балкантон, ответницата е техен изпълнител. Не оспорва твърдението, че в свое участие от 09.12.2020 г. в предаването „Вечерта на Куку Бенд“ по 7/8 ТВ е изпълнила публично песните, със спорните литературни текстове.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Основателността на претенция по чл. 95 ЗАПСП е предпоставена от доказване на следните обстоятелства: 1) обект на авторско право, годен за защита 2) на ищеца да е отстъпено изключително право да използва произведението обект на защита 3) ответникът да използва или да е използвал неправомерно произведението, т.е. без съгласието на неговия носител/притежател; 4) вреди от нарушението, за които ищецът претендира обезщетение и 5)размер на вредите.

Твърдения обект на авторско право са текстовете на музикалните произведения „Огън от любов“ (текст л. 15 гръб), „Обичам те“ (л. 16), „Обещай ми любов“ (л. 19 гръб) и „Бяла въздишка“ (л. 23). По начало литературните произведения, каквито представляват и текстовете на песни, могат да са обект на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 предл. първо ЗАПСП, ако отговарят и на останалите предпоставки на разпоредбата, да са плод на творческа дейност и да са външно обективирани, по начин позволяващ тяхното възпроизвеждане. Кому принадлежат правата на музикалните произведения съдържащи в себе си и текст, зависи от начина на неговото създаване. Произведението ще е съставно и правата върху него ще се упражняват съвместно от композитора на музиката и автора на текста, дори и да не са отделно посочени като съавтори, когато нито музиката, нито текстът са съществували по-рано като произведения, а са създадени, за да бъдат използвани съвместно и са разгласени именно като музикално произведение с текст (аргументът за това се извежда от разпоредбите на чл.27, ал. 3 ЗАПСП и чл.8 ЗПАСП). Възможно е обаче текстът на музикалното произведение и музиката, да са създадени като самостоятелни произведения, преди да бъдат обединени, в който случай всеки от авторите запазва правата 2 върху своето произведение и може самостоятелно да дава разрешение за неговото използване. Особена хипотеза урежда разпоредбата на § 7 ПРЗ на ЗАПСП, която касае заварени случаи на музикални произведения с текст, правата върху който не са придобити със съгласие на автора на текста, но е било заплатено авторско възнаграждение от композитора и музиката и текстът са били разгласени заедно като едно произведение по време на действието на отменения Закона за авторските права. При спазване на горните условия правата върху музикалното произведение принадлежат само на композитора, като автора на текста не може да ограничава по-нататъшното използване на музикалното произведение.

Между страните е безспорно обстоятелството, че В.В. е автор на текстовете „Огън от любов“ и „Обичам те“, Т.А. е автор на текста „Обещай ми любов“, а П.А. на „Бяла въздишка“, като изброените са автори по смисъла на чл. 5 ЗАПСП. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАПСП авторът има изключително право да използва произведението и да разрешава неговото използване. Авторските права се упражняват от автора до неговата смърт, а 70 години след неговата смърт от неговите наследници - чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 32 ЗАПСП.

Авторът може да преотстъпи на ползвател изключително или неизключително право да използва създаденото от него произведение срещу възнаграждение - чл. 36, ал. 1 ЗАПСП.

Изключително право се отстъпва изрично и писмено, като в този случай авторът не може да използва отстъпеното право по начина и за срока описан в договора, така и да отстъпва правото на трети лица – чл. 36, ал. 2 и 4 ЗАПСП.

В настоящия случай от представените по делото договори (л. 13, 17, 19) се установява, че на 18.09.2020 г. ищецът В. С. сключва три договора. Първия с В.В. (автор на текстовете „Огън от любов“ и „Обичам те“), втория с Д. и Р.А., наследници на Т.А. (автор на текста на „Обещай ми любов“) и третия с П.А. (автор на текста на „Бяла въздишка“). По силата на сключените три договора на ищеца са отстъпени за срок от 5 години изключителни права за използване на горните произведения.

Ответницата възразява, че договорите са сключени поради измама и поради това не пораждат действие. Измамата като основание за унищожаемост на договора (чл. 29 ЗЗД) може да се релевира само от страна, която участва в договора или нейни правоприемници. В случая лицата, за които се твърди, че са измамени са авторите на текстовете или техните наследници, като ответницата не е страна по договорите или правоприемник на такава, поради което възражението й в тази връзка е недопустимо.

Съгласно чл. 18, ал. 2. т. 4 ЗАПСП форма на използване на произведението е неговото публично изпълнение. Между страните е безспорно обстоятелството, че на 09.12.2020 г. в предаването „Вечерта на Куку-бенд“ по 7/8 ТВ ответницата С. Ш.-К. изпълнява песните с текстовете на процесните литературни произведения, а именно „Огън от любов“, „Обичам те“, „Обещай ми любов“ и „Бяла въздишка“. При това положение съдът намира, че е налице използване на произведенията по смисъла на чл. 18 ЗАПСП. Между страните е безспорно, че разрешение за използване на текстовете от ищеца до ответницата липса както преди, така и след обсъжданото телевизионно участие. Следователно 3 изпълнението на текстовете в телевизионното предаване е направено без съгласието на ищеца, поради което е налице нарушение на отстъплението му изключително право да използва процесните произведения.

Неоснователно е възражението на ответницата, че няма нужда от съгласие за използването на текстовете от ищеца, тъй като тя е артист-изпълнител на песните с процесните текстове. Съгласно чл. 74 ЗАПСП артистите-изпълнители са лицата, които пеят дадено произведение. Те са носители на сродни на авторските права, но обект на тези права не е самото произведение, а неговото изпълнение от артиста (арг. чл. 72, т. 1 ЗАПСП). За всяко изпълнение/пеене на дадено произведение за артистите-изпълнители възникват права върху изпълнението. Тези права върху изпълнението са подробно посочени в чл. 75, чл.76 и следващите от ЗАПСП. Действително, както посочва ответницата, ако за изпълнението е създаден звукозапис, върху звукозаписа тя като изпълнител има авторски права с времетраене от 70-години. Всички тези права на изпълнителя върху своето изпълнение обаче при никакви обстоятелства не дават на изпълнителя право да използва без разрешение текста на произведението, което изпълнява, отделно от самия звукозапис. Използването на текста (включително чрез изпяването му) е изключително право на носителя на авторско право (чл. 18 ЗАПСП) и само той може да разрешава използването по този начин на произведението му от трети лица, като за всяко използване се дължи отделно възнаграждение (чл. 19 ЗАПСП). Потвърждение на този извод се съдържа и в текста на чл.

72А ЗАПСП, според който сродните права (каквито са на артистите изпълнители) не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.

Изключение от правилото, че произведение може да се използва без разрешение, са случаите на свободно използване (чл. 23 и следващите от закона) какъвто не се твърди да е настоящият. Ответницата не твърди да е автор на процесните текстове, като по делото не се установява да са й отстъпени изключителните права за използването им.

Не е необходимо разрешение за изпълнението и ако самият изпълнител е автор на текста или му е отстъпено правото да го използва от друго лице, което притежава такива права. Например в хипотезата на §7 ПРЗ на ЗАПСП, ако правата за ползване върху процесните литературни произведение са придобити от композитора на музиката при условията на чл. 7 буква "б" от Закона за авторското право от 1951 г. и музикалното произведение е първоначално разгласено заедно с литературното произведение, използвано като негов текст. Но такива твърдения, респ. доказателства от страна на ответника, не са представени, нито за отстъпване на право на използване поради което и съдът намира недоказани факт за неосъществен.

Неоснователно е и възражението на ответницата, че „Балкантон“ и Българското национално радио (БНР) като продуценти на записа на песните с процесните текстове имат изключителни права да използват тези текстове и да преотстъпват правата върху тях на трети лица включително на нея като изпълнител. Съгласно чл. 72 ЗАПСП продуцентите имат сродни на авторските права, като техен обект е финансираните и организирани от тях 4 звукозаписи (чл. 85 ЗАПСП). По делото е отделно като безспорно обстоятелството, а данни за същото се съдържат в приложената по делото електронна кореспонденция (л. 89 и следващите), че „Балкантон“ и БНР са продуценти на записи на песни с процесните текстове: „Обичам те“ и „Обещай ми любов“ -„Балкантон“, „Огън от любов“ и „Бяла въздишка“ – БНР. Не се спори, че изпълнител на тези звукозаписи е ответницата С. Ш.-К. .