Решение № 430 от 03.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 03.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА мл.с-я: ПАВЕЛ ПАНОВ при секретаря Красимира

Динева и прокурора Св.Шопова като разгледа докладваното от съдия СТАВРЕВА

В.Н.О.Х.Д.№2376/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 17.04.2018г. по Н.О.Х.Д.№2466/2018г., СРС, НО, 7-ми с-в е признал подсъдимия И.С.Б. за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Поради това му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 /три/ години, както и кумулативното наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.

На Б. е определено на осн. чл.343г от НК и наказание „Лишаване от право да упрвлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца. На осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Б. е бил лишен от право да управява МПС по администативен ред.

Срещу съдебния акт е постъпила въззивна жалба от адв.К.Д.– САК – упълномощен защитник на подсъдимия. В същия присъдата се определя като незаконосъобразна и неправилна, поради несъответно кредитиране показанията на св.А. и св.М., за разлика от показанията на св.Б., св.Ч. и св.П.. Набляга се на съществения елемент по делото, който е не дали подсъдимият е употребил алкохол, а дали е управлявал л.а. след употребата му. Приема се показанията на св.А. и св.М. да са недостоверен източник на стеклите се събития, тъй като контрастират с обективираното в протокола за медицинско изследване. Акцентира се на неустановяването по надлежен начин на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на евентуално управление. Обръща се внимание на съществената часова разлика между твърдяния час на управление, часа на извършване на теста с дрегера и на вземане на кръвната проба. Поради тези съображения, без да се правят доказателствени искания, се моли за постановяването на оправдателна присъда за Б..

След запознаване с мотивите към осъдителния съдебен акт, по делото е постъпило и пространно допълнение към въззивната жалба. Отново се поставя фокус върху недостоверността на показанията на св.А. и св.М., които освен, че са в близки отношения, са влезли в конфликт с подсъдимия, а отделно от това и заявеното от тях противи на показанията на всички полицейски служители, които са възприели подсъдимия единствено и само извън МПС. Обръща се внимание, че за разлика от тези двама свидетели на обвинението, според лекарят, изготвил медицинското изследване, подсъдимият е бил в координация, с ясно съзнание. Настоява се подсъдимият Б. изрично да е уведомил дошлите на място служители на реда, че не е управлявал МПС, което е обективирано, макар и в общ вид във вписаните от него възражения в АУАН. В подкрепа на тази теза се приема и представеното още на следващия ден пространно възражение от подсъдимия, съдържащо акуратна информация за действително стеклите се събития, вкл. и искане да бъде разпитана съпругата му – св.Б.. Приема се, че полицейските служители са неглижирали част от задълженията си по установяване действителния водач на л.а. Като неверни се определят констатациите на СРС досежно собствеността на процесния л.а., който е закупен от неговата съпруга, в каквато насока се представят писмени доказателства. Подробен анализ в допълнението към жалбата се прави и на показанията на свидетелите – Б., Ч. иП., които напротив се приемат за незаинтеросовани, особено последните двама. Игнорира се виждането на първия съд късният разпит на тримата цитирани свидетели в досъдебното производство да е самостоятелно основание за неглижиране на показанията им, тъй като не може да се вмени във вина на подсъдимия, поискал ги като свидетели непосредствено след привличането му като обвиняем. По-насетне, в пространното допълнение се дискредитира и твърдението на мотивиращия присъдата съдия за драстично разминаване в часа, в който се е разиграла случката, базирано на показанияа на св.Б., св.Ч. и св.П., при все, че е налице стройна последователност в разказите и на тримата свидетели. Отчита се изтеклия период от време, неимоверно отразил се на отразяване точните часове на случилото се.

Като абсурдна се приема и тезата, че недостоверността показанията на свидетелите-очевидци Ч. иП. следва от ненамесата им в стеклите се събития.

Дискредитират се и вижданията в мотивите за невъзможност свидетелите да наблюдават случилото се, поради влошените метереологични условия като се отчита осветеността на улицата, големината на обектите и хората и т.н. По-насетне на критика се подлага липсата на анализ в мотивите на обясненията на подсъдимия, дадени пред СРС, еднозначното приемане констатациите в АУАН, възраженията срещу него и др. писмени доказателства. На следващо се място се оспорва качеството „водач“ на подсъдимия, при все, че не е установено от полицейските служители да е управлявал МПС, посочено в обвинителния акт. Това на свой ред според защитата опровергава и констатациите по заключенията по протокола за химическа експертиза и разпечатката от алкотест дрегера. На още едно основание се отрича възможността, дори и да се приеме употреба на алкохол, същата да е релевантната към инкриминирания от СРП момент на управление, тъй като се установява, че подсъдимият е употребил алкохол и след хипотетичното „управление“, а още повече употребата е установена 1 час и 42 мин. по-късно. Като несъответно на действителността се приема и поведението на подсъдимия да остане на място до идването на органите на реда, ако действително беше употребил алкохол. Към въззивната жалба се прилагат писмени доказателства в насока установяване собствеността върху процесния л.а., разпечатка, удостоверяваща метерологичните условия на инкриминираната дата.

С решение №1302/18.12.2018г. на СГС, НО, 12-ти въззив. състав по ВНОХД№4540/2018г., първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

На осн. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, вр. чл.424, ал.1 от НПК е направено искане от Главния прокурор на РБългария за възобновяване и отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение и респ. връщане на друг състав на СРС, заради допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в налагане на по-ниско по размер наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ от наказанието „Лишаване от свобода“.

Постъпило е и искане от осъдения за възобновяване на делото, което частично също, подобно на искането на Гл.прокурор, е прието за основателно.

С Решение №218/28.05.2019г. на САС, НО, 1-ви с-в е върнато за ново разглеждане от настоящия съдебен състав от стадия на въззивното производство. От състава на САС са дадени указания за подробно обсъждане дадените от подсъдимия обяснения пред първата инстанция, особено досежно употребата на алкохол от негова страна от момента на срещата със св.А. и св.М. до пристигането на полицейските служители и проверката с техническо средство.

Посочено е, че предвид изтекия период от време от около 1ч и 40м между пристигането на полицейските органи, извършили изследването за алкохол и вземането на кръвна проба, е било наложително изготвянето на съдебно-химическа експертиза за установяване действителното количество алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управление на МПС. В съдебния акт е указана необходимостта от допълнителен разпит на свидетели /независимо от протичане на производството пред СРС по реда на чл.371, т.1 от НПК/, вкл. и на подсъдимия, които да обективират данни относно това разчиствал ли е сняг последният към момента на пристигане на органите на реда, консумирал ли е алкохол през това време, както твърди. Наблегнато е на основателността на виждането във въззивната жалба, че проверяващият съд не е взел отношение по твърдението на подсъдимия Б., че е отрекъл пред полицейските служители да е управлявал превозното средство, отсранимо посредством разпит на свидетели.

В разпоредително заседание на 17.07.2019г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК не е допуснал събиране на доказателства, което становище е ревизирал с протоколно определение от 20.09.2019г. и с последващи такива, с които са допуснати до разпит други свидетели, вкл. и разпит на подсъдимия, назначаване на експертиза и т.н.

При възползване от правото си по чл.55 от НПК в с.з. на 27.11.2019г. подсъдимият дава подробни обяснения. Излага теза, че на 10.01.2017г. съпругата му се е прибрала около 21.30 -

22.00 часа, докогато вече е бил изпил 50-100 грама водка. Уточнява, че по думите на св.Б., последната е била възпрепятствана да паркира, тъй като друг л.а. й е препречил пътя към семейния гараж, подхода към който освен това е бил затрупан от сняг. По нейна поръка св.Б. с гребло е отишъл да е разчисти снега, когато се е появили св.А. и св.М.. Приема, че е обяснил на последните, че не може да отмести колата, тъй като пил, като това ще стори съпругата му, което е довело до влизане на св.А. в колата и провеждане на разговор по телефона.

Докато е продължавал на рине сняг, подсъдимият твърди да е употребил още алкохол /около 150-200грама водка/ за сгряване за перод от около 30 - 40 минути до пристигането на първия полицейски екип. Настоява да е разказал на пристигналите на място служители на реда за случилото се, като е изкачал още поне 30 - 40 минути до пристигането на екип от пътна полиция, продължавайки да рине сняг, след което е бил тестван с дрегер, а в последствие е дал доброволно и кръвна проба.

Пред настоящата съд подсъдимият не се представлява от професионален защитник.

В просторната си пледоария, Б. поддържа жалбата и допълнението към нея. Излага съображения, че от показанията на св.Ч., св.П. и св.Б. се установява безспорно, че именно последната е управлявала и паркирала л.а. Напълно се дискредитират показанията на св.А. и св.М., особено дадени пред СГС, поради съществени различия с изложеното в досъдебното производство. Показанията на тази група свидетели се приема, че страда от разминавания, неясноти и очевидни неистини и поради това се приемат за съмнителни и недаващи основание за постановяване на осъдителен съдебен акт. Като съществени се намират противоречията в показанията на двамата свидетели-очевидци относно обстоятелството дали джипа вече е бил паркиран при връщането на св.А. от магазина, или непосредствено след това, което е било повод за пререкания. Това според подсъдимия поставя под сериозно съмнение и виждането на тези свидетели къде са видяли Б. – в колата или извън нея, т.е дали е управлявал МПС. Като съществен детайл в показанията на св.М. се отчита несъответствението в твърденията й къде точно се е намирал мъжа й. По-насетне в подробния анализ, който прави на свидетелските показания, подсъдимият Б. настоява да е налице и съществена разлика в твърдението на св.А. и св.М. за последващо управление на джипа от подсъдимия – дали е било напред /в показанията пред СГС/ или назад /в досъдебното производство/. Още повече, че св.М. посочва това да е сторено едва след идването на полицейските служители, което се определя като житейски нелогично. Драстични противоречия се констатират и относно факта дали св.А. и св.М. са усетили дъх на алкохол у подсъдимия или такова съмнение се е породило от дошлите на място полицейски органи, в каквато насока се съотнасят и писмените сведения, дадени от свидетелите, разпечатката от разговора на св.А. с оператор на тел.112 и показанията на св.Н. от предварителната фаза. Като противоречиво се определя от Б. и изложеното от двамата основни свидетели обстоятелство къде точно е провел св.А. разговора с оператор на тел.112 - от тротоара до колата си /св.А./, или вътре в автомобила /св.М./.

Досежно извършената проверка за установяване на алкохол, подсъдимият приема, че полицейските служители не са го идентифицирали пряко и по надлежен начин като „водач“ на МПС по смисъла на §6, т.25 от ЗДвП и поради това не са имали право да вземат алкохолна проба. Това тълкуване подсъдимият подкрепя и с показанията на св.М. и св.Ш.. Оспорва се още и надлежното установяване на алкохолната концентрация на подсъдимия към претендирания момент на вмененото му управление на МПС. Акцентира се на употребата на алкохол от подсъдимия до идването на място на полицейските служители, онагледено в писмено сведение, което не е било опровергано от изложеното от свидетелите в допълнително проведените разпити, но намира подкрепа в представените 5 бр. разпечатки на визуални записи на мястото на събитията. Последните според подсъдимия Б. изключват възможността св.А. да е имал видимост към подсъдимия, докато е почиствал снега пред гаражите и именно в който момент е консумирал алкохол за сгряване. Подкрепа на тезата си подсъдимият вижда и в заключението на съдебно-химическата експертиза на в.л. М., обосноваващо количество на алкохол в кръвта около 0,29 - 0,58 промила при послепиене.