Решение № 16807 от 13.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16807 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20211110147233 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. З. И. срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗОДОВ за суми, както следва: 1/ сумата от 15000 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпления, наказателното производство за което е било прекратено, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на прекратителното постановление – 11.01.2017г. до окончателното плащане; и 2/ сума в общ размер от 23258,24 лв. – обезщетение за имуществени вреди от наказателното преследване, вкл. сумата от 10299,20 лв. – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение поради отстраняването му от длъжност за периода м.05-м.12.2010г., сумата от 12359,04 лв. – пропуснати ползи от неполучено обезщетение за безработица, и сумата от 600 лв.

– разходи за правна защита от адвокат.

В исковата молба ищецът твърди, че с постановление от 19.05.2010г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 136/2009г. по описа на ГД „Национална полиция“ за извършване на престъпления по чл. 283, пр. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 313, ал. 1, пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. Със Заповед № РД-16-573/20.05.2010г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 100, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл, във връзка с воденото срещу него наказателно производство е бил временно 1 отстранен от заеманата от него длъжност „главен експерт“ в сектор „Финансов контрол“, отдел

„Финансов“, дирекция

„Европейски фондове за конкурентноспособност“, а със Заповед № ЧР-П-131/15.12.2010г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, служебното му правоотношение е било прекратено поради съкращаване на длъжността. Поддържа, че с постановление от 10.07.2013г. му било повдигнато прецизирано обвинение за същите престъпления. С постановление от 5.07.2016г. на прокурор при СГП наказателното производство е било частично прекратено относно обвинението за престъпление по чл. 283, пр. 1 и пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК и материалите изпратени на СРП по компетентност, а с постановление от 16.08.2016г. на прокурор при СРП производството било прекратено и по второто повдигнато обвинение. По жалба на ищеца било образувано НЧД № 20083/2016г. по описа на СРС, НО, 20 с-в, по което с определение от 21.11.2016г. съдът е отменил прекратителното постановление от 16.08.2016г. и е върнал делото на СРП, а по образуваното ВНЧД № 27/2017г. по описа на СГС, НО, II въззивен с-в, актът на първоинстанционния съд е бил отменен с определение от 11.01.2017г. и жалбата оставена без разглеждане. Излага, че в резултат от незаконно повдигнатото му обвинение и продължилото през годините наказателно производство е претърпял значителни вреди, както неимуществени, така и от имуществен характер, за които ответникът отговаря. Твърди, че незаконното наказателно преследване му причинило стрес и огорчение, безсъние и тревожност за бъдещето и се отразило негативно на психиката и личния му живот. Привличането му към наказателна отговорност предвид вмененото му престъпление, извършено в длъжностно качество – като държавен служител, повлияло и професионалния му живот, като накърнило доброто му име и репутация. Бил злепоставен пред близки, приятели и колеги. Поддържа, че е претърпял и имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода от м.май до м.декември 2010г. в размер от 10299,20 лв. За този период от работодателя му не били внасяни и осигурителни вноски във фонд „Безработица“, поради което му било отказано парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, каквото, ако не е бил отстранен от длъжност, би имал право да получи за 12 месеца в размер от 80% от получаваното трудово възнаграждение или общо 12359,04 лв. Отделно от това, направил и разходи за правна защита по повдигнатото му обвинение в размер от 600 лв. по сключен договор с Адвокатско дружество „Доковска, Атанасов и съдружници“.

По изложените съображения ищецът претендира за ангажиране отговорността на ответника за причинените му неимуществени и имуществени вреди. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Намира за недоказани твърденията на ищеца за претърпени от него вреди, както и възразява, че не се 2 установява сочените вреди да са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Посочва, че не се установява прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство да е придобило стабилитет, за да бъде основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди.

Оспорва исковете и по размер. Излага подробни доводи за несъразмерност на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди с естеството на подлежащите на репариране вреди. Посочва, че няма данни ищецът да е търпял изключителни, над житейски обичайните вреди от повдигнатото обвинение, поради което размерът на предявеното вземане за обезвреда не съответства на вида, характера и интензитета на упражнената принуда. По отношение претендираните разходи за адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство възразява, че не се доказва да са съобразени с обема на предоставената правна защита. По отношение претенциите за присъждане на законна лихва върху главните вземания се позовава и на изтекла тригодишна погасителна давност. С тези доводи моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите писмени доказателства и по данни от приобщените по делото материали по ДП № 136/2009г. по описа на ГД „Национална полиция“, пр.пр.№ 7381/2009г. по описа на СГП и пр.пр.№ 30754/2016г. по описа на СРП, се установява, че досъдебното производство е образувано на 31.07.2009г. срещу неизвестен извършител за това, че в периода от края на 2008г. до началото на 2009г. в гр. София, в качеството на длъжностно лице – служител в Министерство на икономиката и енергетиката, е нарушил служебните си задължения с цел да набави за себе си облага и от това са настъпили значителни вредни последици – престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 НК. В хода на производството ищецът е привлечен в качеството на обвиняем като с постановление от 19.05.2010г. на разследващ орган му е повдигнато обвинение, че от неустановена дата през м.ноември 2008г. до 27.12.2008г. в гр. София, като длъжностно лице – „главен експерт“ в сектор „Финансов контрол“, отдел „Финансов“, дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ в Министерство на икономиката и енергетиката, използвал служебното си положение на заеманата длъжност – изготвил формуляр за кандидатстване на „Медийни системи“ АД по открита процедура за конкурентен подбор на проекти „Технологична модернизация в големи предприятия“ по оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013“ с проектно предложение за „Медийни системи“ АД на стойност 2172000 лв., за да набави за себе си противозаконна облага – престъпление по чл. 283, пр. 1 НК. С постановлението на ищеца е взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 10000 лв. На 3 същата дата обвинението е предявено на ищеца.

С постановление от 10.07.2013г. на ищеца е повдигнато ново прецизирано обвинение (откъм инкриминирани факти и правна квалификация), за престъпление по чл. 283, пр. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, осъществено с 22 самостоятелни деяния, извършени в периода от 8.11.2007г. до 6.01.2009г., както и за престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, като по второто обвинение му е вменено лъжливо документиране, също осъществено в условия на продължавана престъпна дейност, с две самостоятелни деяния, извършени в периода от 25.02.2008г. до 22.01.2009г.

Следственото дело е внесено в СГС на 25.05.2015г. с обвинителен акт на СГП срещу ищеца и образувано НОХД № 1281/2016г., като е връщано на два пъти на СГП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С постановление от 5.07.2016г. прокурор при СГП е прекратил наказателното производство в частта по обвинението за престъпление по чл. 283, пр. 1 и пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК поради липса на данни за инкриминиран резултат, като постановлението е връчено на ищеца на 16.11.2016г. и не се установява да е било обжалвано. Със същото постановление преписката е изпратена на СРП по компетентност, с оглед събрани доказателства за престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. С постановление от 16.08.2016г. на прокурор при СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1 НПК, производството е прекратено и в останалата част, по обвинението по чл. 313, ал. 1, пр.

2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. Видно от мотивната част на постановлението, прекратяването е обусловено от извод на прокурора, че вмененото на ищеца деяние не осъществява от обективна страна състав на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.

Прекратителното постановление е отменено и делото върнато на СРП по подадена от ищеца жалба с определение от 21.11.2016г. на СРС, НО, 20 с-в, по НЧД № 20083/2016г., което обаче при упражнен инстанционен контрол също по жалба на ищеца е отменено с определение от 11.01.2017г. на СГС, НО, II въззивен с-в, по ВНЧД № 27/2017г., и първоначалната жалба оставена без разглеждане. Определението на въззивния съд като неподлежащо на обжалване и протест е влязло в сила на 11.01.2017г., с което и постановеният прокурорски акт е придобил стабилитет.

По делото е представена Заповед № РД-16-573/20.05.2010г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 100, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл, ищецът е временно отстранен от длъжността „главен експерт“ в сектор „Финансов контрол“, отдел

„Финансов“, дирекция

„Европейски фондове за конкурентноспособност“. От мотивите на заповедта е видно, че отстраняването от длъжността е поради повдигнатото на ищеца обвинение по ДП № 136/2009г. по описа на ГД „Национална полиция“, пр.пр.№ 7381/2009г. по описа на СГП, като същото е за времето от привличането му в качеството на обвиняем – 19.05.2010г., до приключване на наказателното производство, през който период е наредено да не му бъде 4 изплащано трудово възнаграждение. По данни от представен фиш за заплата, получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер от 1287,40 лв.

Като доказателство е приета и Заповед № ЧР-П-131/15.12.2010г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на ищеца поради съкращаване на заеманата от него длъжност, считано от 15.12.2010г. Видно от представено Разпореждане № 21400-753-1/26.01.2011г. на Ръководител на осигуряването за безработица при НОИ, на ищеца е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, като в мотивите е посочена причина, че лицето няма осигуряване за 9 месеца от последните 15 календарни месеца във фонд „Безработица“.

Към доказателствата е приобщен договор за правна защита от 4.12.2014г., сключен от ищеца с Адвокатско дружество „Доковска, Атанасов и съдружници“, с предмет осъществяване на процесуалното му представителство по ДП № 136/2009г. по описа на ГД „Национална полиция“, пр.пр.№ 7381/2009г. по описа на СГП. С договора е уговорено дължимо адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв. без ДДС, като от представен приходен касов ордер № 264 от 4.12.2014г. се установява, че ищецът е заплатил в брой в полза на дружеството доверител сумата от 600 лв. с вкл. ДДС.