Решение № 101 от 02.06.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Сандански, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20241250101441 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Т. К., с ЕГН**********, с адрес-с.К., община П., срещу „Бела Фрукт“-АД, с ЕИК:202591963, със седалище и адрес на управление-гр.С., п.к.****, р-н”Т.”, ул.”А.”, № **, ет.*, с която е предявен иск за установяване, че между страните в периода от 01.11.2021г. до 08.03.2024г. е съществувало трудово правоотношение, възникнало на 26.02.2016г. и изпълнявано непрекъснато до 08.03.2024г. и че през същия този период ищецът е изпълнявал длъжността „работник в разсадник“ на 24 часови смени, всеки трети ден от периода, с договорено възнаграждение-минимална работна заплата и допълнително възнаграждение за стаж от 4,2%.

Правно основание- чл.357, ал.1 от КТ.

Сочи се в исковата молба, че ищецът е работил в производствения обект на ответното дружество в с.Х., община С., с начало на трудовите им отношения- 26.02.2016г., както и че трудовия му договор е бил прекратен на 08.03.2024г. Твърди се, че в този период ищецът е работил без прекъсване, като е изпълнявал договорената работа на 24-часови смени, веднъж на всеки три денонощия, при договорено възнаграждение в размер на минималната работна заплата и с допълнително възнаграждение за стаж в размер на 4,2%. Твърди се, че между страните е имало писмен договор, екземпляр от който ответникът няма запазен. Твърди се, че няколко дни след прекратяване на трудовия му договор ищецът отишъл в Бюрото по труда-П., за да подаде документи за получаване на обезщетение за безработица, където е 1 разбрал, че ответникът го е назначил на работа на 03.11.2023г. Твърди се, че ответникът неточно е декларирал пред Държавата наличието на трудово отношение с ищеца, тъй като е декларирал такова за периода 26.02.2016г.-01.09.2020г., както и на 02.11.2023г. до 08.03.2024г. По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства и сочи гласни такива.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Същият оспорва, че в периода от м.09.2020г. до 02.11.2023г. между страните е имало трудови правоотношения и ищецът е полагал труд в ответното дружество. Твърди, че ищецът е полагал труд в ответното дружество въз основа на два трудови договора, сключени в различни периоди, а именно: трудов договор, сключен на 26.02.2016г., който е продължил до 01.09.2020г. и трудов договор, сключен на 02.11.2023г., който е бил прекратен на 08.03.2024г.

Твърди се, че първият трудов договор между страните е бил прекратен след подадена от ищеца молба за прекратяването му по взаимно съгласие, считано от 01.09.2020г., заповедта по който договор ищецът е получил на 10.09.2020г. Ответникът прави и възражение, че искът е предявен след изтичане на тригодишния давностен срок. В подкрепа на становището си ответникът представя писмени доказателства и сочи гласни такива.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2016г. страните по делото са подписали трудов договор № 00000006, по силата на който ищецът приема да изпълнява длъжността „работник овощар” в предприятието на ответното дружество, считано от 01.03.2016г., с продължителност на работния процес-5 дни в седмицата, 4 часа на ден, с основно трудово възнаграждение в размер на 210лв., допълнително трудово възнаграждение за стаж-0,6%. Ответникът е декларирал това обстоятелство пред ТД на НАП /представената справка/. Видно от представената по делото длъжностна характеристика на длъжността „работник овощар” е, че основното му задължение е да осъществява непосредствена производствена дейност, свързана със създаването, отглеждането и експлоатацията на овощните насъждения. По този трудов договор са сключвани допълнителни писмени споразумения през 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., с които е увеличаван размера на трудовото възнаграждение, както и продължителността на работния ден-на 8часа, считано от 03.09.2018г. /представените допълнителни споразумения към трудовия договор/. На 27.08.2020г. ищецът е подал молба до управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовия им договор по взаимно съгласие, считано от 01.09.2020г., която молба е била одобрена, като ищецът се е запознал с решението на работодателя на 28.08.2020г. /приложената по делото молба-част от трудовото досие на ищеца/. Управителят на „Бела Фрукт“-АД е издал заповед № 00000011/10.09.2020г., с която е прекратил трудовото правоотношение с В. Т. К., считано от 01.09.2020г., по взаимно съгласие. Същият ден заповедта е била връчена на работника В. К. срещу подпис /представената по делото заповед/.

Същият е получил и оформена трудовата си книжка/представената декларация-част от трудовото му досие/. Ответникът е декларирал пред ТД на НАП прекратяването на трудовото правоотношение с В. К. /представената 2 справка/. На 02.11.2023г. страните по делото са подписали трудов договор № 00000026/02.11.2023г., по силата на който ищецът заема длъжността „работник разсадник” в обектите на фирмата в с.Х., считано от 03.11.2023г., с продължителност на работния процес5 дни в седмицата, 8 часа на ден, с основно трудово възнаграждение в размер на 780лв., допълнително трудово възнаграждение за стаж-32,76лв., и със срок на изпитване-6месеца в полза на работодателя. Връчена му е била и длъжностна характеристика за заеманата длъжност, съгласно която основните му задължения включват товаро-разтоварни и преносни работи, събиране и изнасяне на определени места на отпадъци и почистване на складови и дворни площи. Същият ден ищецът е предал трудовата си книжка на работодателя /представената декларация-част от трудовото му досие/. За сключването на този трудов договор ищецът е подал нарочна молба, като е представил и медицински документ /карта за предварителен медицински преглед-приложена по делото/, че може да бъде приет на работа. Ответникът е декларирал сключения трудов договор пред ТД на НАП /представената справка/. На 02.01.2024г. към този трудов договор е било подписано допълнително споразумение, с което е променен размера на трудовото възнаграждение на работника. На 08.03.2024г. със заповед № 00000016/08.03.2024г. на управителя на „Бела Фрукт“-АД трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 08.03.2024г. Същият ден заповедта е връчена на В. К. срещу подпис. Ответникът е декларирал прекратяването на трудовия договор пред ТД на НАП /представената справка/.

Разпитаните по делото свидетели З. и Б. Ф.и сочат, че минавайки по пътя от с.Х. до с.К. са виждали В. К. да почиства с метла пред сграда, находяща се между двете села и до която сграда има черешови дръвчета, където знаят, от самия ищец и от трети лица, че е работното му място. Свидетелите Ф.и сочат, че ищецът е минавал сутрин през заведението им, вземал си е кафе и закуска и е отивал на работа, а на другата сутрин е взимал хляб и се е прибирал вкъщи, тъй като е работил на 24 часови смени, през денонощие или две, като пазач и общ работник. Свидетелите сочат също, че за период от два-три месеца през 2021г. ищецът не е ходил на работа, поради смъртта на сина му, както и че през 2023г. ищецът е искал да кандидатства за помощи за отопление, но тогава разбрали, че не е бил осигуряван, тъй като не донесъл нужните документи.

Разпитаният по делото свидетел Д.К. сочи, че между страните е имало две трудови правоотношение; че първото трудово правоотношение е било прекратено поради неудовлетворени парични претенции от страна на ищеца; че след време, поради нужда от работна ръка, от фирмата са решили да му дадат втори шанс и са го приели на работа; че по време на второто трудово правоотношение е започнал да изчезва инвентар и от фирмата са разбрали, че ищецът продава от черешите им и че са прекратили отново отношенията си.

Свидетелят сочи също, че преди втория трудов договор ищецът, заедно с кметския наместник /св.Ф./, са му се обаждали да искат служебна бележка, но той е отговорил, че В.

К. не е служител на „Бела Фрукт“.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и 3 правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, възникнало на 26.02.2016г. и изпълнявано непрекъснато до 08.03.2024г., но работодателят е декларирал пред Държавата наличието на трудово правоотношение само за периода от 26.02.2016г. до 01.09.2020г. и от 02.11.2023г. до 08.03.2024г., поради което ищецът не е могъл да получава обезщетение за безработица.

Спорът за съществуване на трудово правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание и продължителност е трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ, поради което е допустимо установяването на трудово правоотношение по реда на чл.357 от КТ.

Възражението на ответника за погасяване на иска по давност не касае допустимостта на иска, а неговата основателност.

Предявеният иск е неоснователен:

Не се спори между страните, че на 26.02.2016г. между тях е бил сключен трудов договор. Спори се докога е съществувало трудовото правоотношение възникнало на основание този трудов договор.

Съдът намира, че ищецът, върху когото е доказателствената тежест, не доказа по несъмнен начин, че е работил непрекъснато при ответника до 08.03.2024г., когато трудовото му правоотношение, възникнало през 2016г., е било прекратено. Съображенията за това са следните:

От представените документи, съставляващи личното трудово досие на ищеца /които документи носят и подписа на ищеца и които не бяха оспорени от него/ се установи, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 01.09.2020г. по взаимно съгласие, както и че на 02.11.2023г. страните са подписали нов трудов договор, за изпълнение на друга длъжност, считано от 03.11.2023г., със срок на изпитване от 6месеца в полза на работодателя, който трудов договор е бил прекратен на 08.03.2024г.

От показанията на водените от ищеца свидетели не се установи, че ищецът е работил непрекъснато при ответника. Показанията на свидетелите Ф.и, от една страна се основават на техни предположения, на чуто от самия ищец и от трети лица, а от друга страна са бегли, а не конкретни, и противоречащи на събраните и неоспорени по делото писмени доказателства.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Относно разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв. Съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, като съобрази вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и количеството извършена работа /проведено е едно съдебно заседание и твърдените факти и ангажираните доказателства не са значителни, 4 а правните въпроси по спора не са изключителни/. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът следва да заплати на ответника сумата от 900 лева за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.357, ал.1 от КТ, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от В. Т. К., с ЕГН-**********, с адрес-с.К., община П., срещу „Бела Фрукт“-АД, с ЕИК:202591963, със седалище и адрес на управление-гр.С., п.к.****, р-н”Т.”, ул.”А.”, № **, ет.*, за установяване, че между тях в периода от 01.11.2021г. до 08.03.2024г. е съществувало трудово правоотношение, възникнало на 26.02.2016г. и изпълнявано непрекъснато до 08.03.2024г. и че през същия този период ищецът е изпълнявал длъжността „работник в разсадник“ на 24 часови смени, всеки трети ден от периода, с договорено възнаграждение-минимална работна заплата и допълнително възнаграждение за стаж от 4,2%.