Решение № 300 от 08.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Кюстендил, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20231500500261 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Главна дирекция ****, с адрес:

*******, чрез г л . юрисконсулт Д. М., против Решение № 305/10.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1813 от описа на Районен съд – Кюстендил за 2022 г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон Сочи правни аргументи, като се позовава на нормата на чл. 1 на ЗМВР, уреждащ принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в него, но в Глава седма Служители на МВР, в Раздел I. Статут на служителите на МВР в чл.142, ал.1 законодателят разграничавал три групи служители на МВР: 1. полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението със статут по ЗМВР, 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудови правоотношения (ЛРТП).

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР само статутът на служителите по т. 1 се уреждал от специалния ЗМВР. С ал. 4 на чл. 142 от ЗМВР се предвиждало, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител.

Счита се, че наличието на специален закон, изключва прилагане по отношение на същото правоотношение на другия специален закон - ЗМВР.

Сочи, че с Решение № 8 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 1 от 2017 г. Конституционният съд констатирал за съответстващ на Конституцията начина на извършеното разграничение по критерия статус на различните категории служители в МВР, и по-конкретно на заемащите т. нар. "административни длъжности" от 1 държавните служители с полицейски функции по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. По преценка за целесъобразност на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, били отнети някои предоставени от законодателя привилегии и произтичащите от това промени в статута им.

Със закона за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ бр.81 от 2016г.) било променено служебното правоотношение и на ищеца, така че възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната не се начислявали отделно, а представлявали компонент от получаваното от нея основно възнаграждение, като съгласно ал.6 на §69 и законодателят определил, че в него влиза заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.

Заради това се твърди, че ищецът няма право на отделно допълнително възнаграждение за храна, извън основното си възнаграждение. В т.см. КРС постановил решението си при нарушаване на материалния закон, тъй като не взел предвид и последното изменение на чл.142, ал.4 от ЗМВР (ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.).

Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не била сред изчерпателно изброените разпоредби на ЗМВР, приложими към статута на държавните служители по чл. 142, ал.

1 т. 2 ЗМВР (от 02.10.2020 г.), поради което било неоснователно искането тази разпоредба да бъде приложена за периода от 02.10.2020г. до 05.10.2022г. Едва след изменението на ЗМВР (в сила от 02.10.2020 г.) статутът на ищцата се регламентирал както със ЗДСл, така и със ЗМВР, предвид разписаните в чл.142, ал.4 конкретни разпоредби на закона.

КРС не е взел предвид и това, че формираното възнаграждение на ищцата през 2017г. (като държавен служител с преобразувано правоотношение по § 69 от ПЗР ЗИДЗМВР) е в съответствие и с чл.32, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който брутната заплата на държавните служители включва основна заплата и допълнителни възнаграждения, лимитативно изброени в чл.67, ал.7 от ЗДСл. В Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация се определяла структурата на заплатите и в нея никъде не била регламентирана възможност за включване на елементи, извън посочените в Наредбата.

С решението си КРС постановявал получаване от ищцата на левовата равностойност на храна, с което поставял служителите с аналогични длъжности в други министерства и администрации на централната изпълнителна власт в дискриминационно положение спрямо работещите в МВР.

Същевременно КРС, приемайки, че ищцата като държавен служител в системата на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от МВР има право на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, я поставял в привилегировано и по-благоприятно положение и в сравнение със служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито правоотношения не се преобразували в служебни по силата на § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (е сила от 01.02.2017 г. ), тъй като тя вече получила левовата равностойност на храната, като съставна част от основното й възнаграждение, веднъж и втори път, щяла да я получи отделно като допълнително плащане.

Едва след изменението на ЗМВР (в сила от 02.10.2020 г.) статутът на ищеца се регламентирал както със ЗДСл, така и със ЗМВР, предвид разписаните в чл. 142, ал.4 конкретни разпоредби на закона.

2

КРС не обсъдил факта, че формираното възнаграждение на ищец през 2017г.

(като държавен служител с преобразувано правоотношение по § 69 от ПЗР ЗИДЗМВР) е в съответствие и с чл.32, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който брутната заплата на държавните служители включва основна заплата и допълнителни възнаграждения, лимитативно изброени в чл.67, ал.7 от ЗДСл. В Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация се определя структурата на заплатите и в нея никъде не е регламентирана възможност за включване на елементи, извън посочените в Наредбата.

Формирането на работната заплата на ищеца като държавен служител със статут по ЗДСл в МВР било съобразено с нормите на цитираната наредба, тъй като статутът на служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, трябвало да отговаря с този на останалите служители в държавната администрация.

С решението си КРС поставял служителите с аналогични длъжности в други министерства и администрации на централната изпълнителна власт в дискриминационно положение спрямо работещите в МВР.

Същевременно, приемайки, че ищецът като държавен служител системата на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от МВР, ищецът има право на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, го поставял в привилегировано и поблагоприятно положение, и в сравнение със служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 с ЗМВР - полицейските органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито правоотношения не са се преобразували в служебни по сила на § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (е сила от 01.02.2017 г. ), тъй като той вече получил левовата равностойност на храната, като съставна част от основното си възнаграждение веднъж и втори път, щял да я получи отделно като допълнително плащане.

Освен това, от приложените като доказателства - фишове за работни заплати на ищеца, се установявала разлика от 164,54 лева между получената последна брутна заплата през м.01.2017 г. -1333,46 лв. като служител по ЗМВР и получената през м.02.2017 г. основна заплата вече като служител със служебно правоотношение по ЗДСл - 1498.00 лв., което водело до извода, че основната му заплата е формирана чрез включване в нея на заплата му за длъжност до 31.01.2017г., допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР - в съответствие със закона и отделно от това била повисока от получаваната преди преобразуване на служебното му правоотношение.

С оглед на посоченото решението не съответствало на материалния закон и противоречало на целта и смисъла на приетия ЗИДЗМВР.

При развитите доводи иска да бъде отменено Решение № 305/10.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1813 от описа на Районен съд – Кюстендил за 2022 г.

Не ангажира доказателствени искания.

Претендират се сторените пред тази инстанция деловодни разноски, а при възприета неоснователност на въззивната жалба се поддържа възражение по см. на чл.

78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, чрез процесуалния й представител адв. Т. П. от АК-Кюстендил.

Сочи се, че макар да е допустима и редовна, въззивната жалба е неоснователна.

Изложени са съображения по същество.

Твърди се, че ищецът бил на служба в ЗМВР от 1997 г. и до настоящия момент 3 без прекъсване работел в различни структури на ведомството. Във връзка със Закона за Изменение и Допълнение на ЗМВР (ЗИДЗМВР) на основание чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и & 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016г./ и ПМС № 257 от ЗО.О9.2О16г. /обн. ДВ, бр. 79 от 0/ октомври 2016г.)/ саждата 07.02.2017г. със Заповед № 8121К-2468/07.02.2017г. на Министъра на вътрешните работи, бил назначен на длъжност *** при РДГП гр. К., в сектор ****** към отдел ****** при ******, експертно ниво, с ранг V младши, за неопределено време, считано от 01.03.2020 г. Със Заповед № 8121К-5480/27.03.2020 г. бил повишен в ранг III младши, считано от 01.03.2О20г., а със Заповед 8121К Д)64/15.03.2022г. в ранг II младши , считано от 01.03.2022 г., която изпълнявал и до настоящия момент.

Сочи се, че до 07.02.2017г. е получавал левова равностойност на полагащата и се храна на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР, но от 07.02.2017 г. до настоящия момент не му била заплащана полагащата се храна, въпреки че продължавал да има качеството държавен служител на осн. чл. 142, ал. 1, поради което статутът и се уреждал в два закона - в ЗМВР и ЗДСл. Заради това правилно първоинстанционният съд признал правото на заплащане на полагащата му се, но незаплатена храна. Позовава се в тази насока и на неоспорената ССЧ експертиза.

За правилни се възприемат изводите на първоинстанционния съд, че правният статут на служителите по чл. 142, ал. 1, в това число и ищецът, се уреждал както от общия ЗДСл, така и от специалния ЗМВР. Общите разпоредби относно статута на държавния служител се прилагали по отношение на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 само и единствено при липсата на изрично специално правило, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл, 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР, според която на служителите на МВР се осигурявала храна или левовата й равностойност - т. е. на всички служители на МВР. С оглед на това правилно било прието, че ЗМВР се прилага и по отношение на специалните права на служителите по чл. 142, ал. 1 т. 2. Така по отношение и на ищеца се прилагала специалната разпоредбата на чл. 181, ал. 13МВР. В този смисъл били и разпоредбите на специалната Наредба № 81213-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи. В чл. 1 от същата било посочено, че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата и равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМВР. Законът обаче не делегирал на МВР да определя кои лица следва да получават храна или парична равностойност, а единствено възлагал с подзаконов нормативен акт да се определят условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1-3 ЗМВР (ал. 4 на чл. 181 от ЗМВ). В този смисъл за определяне кои лица имат право на безплатна храна или левова равностойност съдът следвало да изходи единствено и само от ЗМВР, както правилно е приел и първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение.

Не се споделят възраженията във въззивната жалба за необходимост от „прилагане по аналогия" на облагодетелстващи норми. ЗНА – чл. 46, ал. 2, предвиждал, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следвало да се приложи 4 общият закон. В този смисъл били задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да нямало законова делегация, препращаща към общия ЗдСл, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото нямало изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение намирал приложение ЗДСл, който от своя страна пък препращал към трудовото законодателство. Така, разпоредбата на чл. 67, ал.7 от ЗДСл постановявала, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл било и Решение № 311/8.01.2019 г. на ВКС по гр. д.№ 1144/2018 г., което макар да имало за предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, давало принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР.