Решение № 157 от 08.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Бургас, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600798 по описа за 2024 година С присъда № 55 от 4.04.2024 г. по НОХД № 2789/2023 г. Бургаският районен съд признал подсъдимия Т. С. Д., ЕГН ********** за невиновен в това, че на 28.08.2019 г. в гр. Бургас, ул.“Индустриална“, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение – чл. 116 и чл. 119 от ЗДвП, и допуснал пътнотранспортно произшествие с пешеходеца С. С. Ч., ЕГН **********, от гр. Бургас, като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, протекла с пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома за известен период от време, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.

343, ал. 3, предл.последно, б.“а“, предл.второ вр. ал. 1, б.“б“, предл.второ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Срещу така постановената присъда е постъпила протест от прокурор при Районна прокуратура - Бургас. Твърди се, че съдебният акт е 1 незаконосъобразен и необоснован. Претендира се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия Д. за виновен по повдигнатото му обвинение. В постъпило писмено изложение към въззивният протест са изложени подробни съображения за неправилност на съдебния акт.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас не поддържа протеста. Заявява, че направените изводи в назначените автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза са по обективни данни, а именно, че появяването на пешеходеца Ч. на пътното платно е било в опасната зона на спиране на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Посочва, че скоростта по време на пътнотранспортното произшествие е била в рамките на разрешената – 29 км/ч, като произшествието е настъпило по независещи от дееца причини. Пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.

Частният обвинител С. С. Ч., редовно призован, не се яви в съдебно заседание.

Повереникът на частния обвинител, адв. Найденов от Адвокатска колегия - Бургас, сочи, че наличието на пешеходна пътека близо до мястото на произшествието е обстоятелство, което водачът на МПС е длъжен да съобрази при избора на скоростта на движение, за да бъде същата съобразена по смисъла на чл. 20 от ЗДвП. Твърди, че опасността на пътното платно не е била непредвидима и внезапно възникнала и че подсъдимият се е поставил сам в невъзможност при управление на МПС да го спре, за да предотврати пътнотранспортното произшествие. В тази насока моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по обвинението, повдигнато му с обвинителния акт.

Защитникът адв. Радева от Адвокатска колегия - Бургас намира атакуваната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Подсъдимият Т. Д. се присъединява към искането на защитника.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда, прие следното:

Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, въз 2 основа на които правилно е изяснил делото от фактическа страна. Установено е, че подсъдимият Т. Д., ЕГН ********** е правоспособен водач на моторни превозни средства, категория „В“ от 1972 г., а от 1992 г. и на превозни средства от категория „С“. Същият притежава лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ***.

На 28.08.2019 г. около 15:00 ч. подсъдимият управлявал личния си автомобил в гр. Бургас, по ул. „Индустриална“ в посока центъра на града.

Пътното платно било с четири ленти за движение – по две във всяка посока.

Пътната настилка била суха. Управляваният от подсъдимия л.а. „Сеат“ се движел в дясната лента със скорост около 29 км/ч., при която опасната му зона за спирането била около 14 м. С тази скорост автомобилът наближил пешеходна пътека върху повдигната изкуствена неравност. В същия момент от десния тротоар и отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила „Сеат“, по пешеходната пътека предприел пресичане пешеходецът С. Ч..

Скоростта му на движение била около 6,5 км/ч., тоест при бърз ход на движение. Същият бил с концентрация на алкохол в кръвта си 2,58 промила, което отговаряло на средна към тежка степен на алкохолно опиване.

При възприемане на опасността подсъдимият предприел спиране и минимално отклоняване на автомобила надясно, като спрямо този момент той закъснял с реакцията си с време от 0,06 сек. Настъпил удар между челната част на автомобила и лявата странична повърхност на тялото на пострадалия Ч.. Ударният процес имал три фази: първата била с челната част на автомобила, в областта на предна броня и леко в ляво от надлъжната средна част; втората – удар в горната част на капака с деформация по него и масивно счупване на челното стъкло в основата и до лявата колонка; третата – падане на пострадалия върху терена пред автомобила и в ляво от коридора му на движение. Мястото на удара било върху самата пешеходна пътека, на 2,1 м вляво от дясната граница на платното за движение. Разстоянието на отхвърляне на тялото от мястото на удара до крайното му статично положение било 8,3 м. Подсъдимият незабавно излязъл от автомобила, отишъл при пострадалия и го напръскал с вода.

Пострадалият Ч. останал да лежи на земята, а в това време от другата страна на улицата притичали свидетелката М. Г., която била във фактическо съжителство с пострадалия, и двете им малолетни деца. Г. започнала да крещи 3 на подсъдимия, а децата започнали да ритат автомобила.

На местопроизшествието пристигнала специализирана кола на Спешна медицинска помощ, с която С. Ч. бил откаран до УМБАЛ-Бургас. В здравното заведение било установено, че пострадалият е получил открита скалпова рана фронтално в дясно и контузия на мозъка двустранно също фронтално.

Уврежданията били получени от удар на главата в тъпоръбести предмети, части от лекия автомобил и последващо падане на неравен терен /на асфалта/.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. С. и Г. П., от протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях (л. 13-21 и л. 126-131 от ДП), писмо рег.№ 10584р1883/04.09.2019 г. на Районен център 112-Бургас (л. 65 от ДП), медицинска документация (л. 32-60 от ДП), заключения на извършените експертизи: химическа (л. 68 от ДП), съдебномедицинска (л.101-103 от ДП), комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 176-202 от ДП).

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза № 33/2020 г., както и от т. 12 от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, контузията на мозъка на пострадалия, протекла с пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома за известен период от време, е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на С. Ч..

Полученото телесно увреждане е в пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Изключителна вина за настъпването му има пешеходецът, който е навлязъл в платното за движение и по пешеходната пътека, без да се съобрази с положението и скоростта на приближаващия се лек автомобил „Сеат“. За поведението му е допринесло състоянието на средна към тежка степен на алкохолно опиване, характеризиращо се със значителни нарушения в мисловната дейност, координация, съобразителност, внимание, ориентировка, силно забавени реакции, без чувствителност за болка, сърдечно-съдови разстройства, потискане на централната нервна система. Това състояние в съчетание с леката степен на умствена недоразвитост обуславяло склонност към повишена внушаемост, импулсивност и непредсказуемост в поведението (вж.заключение на назначената от районния съд психиатрична експертиза - л. 202) Съдът не може да подмине и обстоятелството, че само за периода от 06.03.2018 г. до 4

16.07.2019 г. С. Ч. е бил санкциониран 30 пъти по административен ред за нарушения на правилата за движение като пешеходец (вж.справка за нарушител - л. 7-8 от ДП). Посоченото обстоятелство го очертава като много опасен участник в движението по пътищата, а вината му за настъпването на конкретното пътнотранспортно произшествие се доказва от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 176-202 от ДП).

Съгласно заключението на тази експертиза подсъдимият Д. е възприел опасността на разстояние от около 7,2 м от мястото на удара, когато пешеходецът е бил на около 0,5 м от дясната граница на платното за движение.

Разстоянието от 7,2 м е било изминато от автомобила за 0,9 сек., като за същото време пострадалият Ч. е изминал 1,6 м. Времето на движение на пешеходеца от момента на навлизането му на платното за движение до мястото на удара е било 1,2 сек., за което време лекият автомобил се е намирал на разстояние 9,7 м. Това означава, че когато е възникнала опасността – към момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение, пострадалият е бил в опасната зона за спиране на автомобила (14,2 м). Именно затова пострадалият Ч. има вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Той не е изпълнил задължението си да се съобрази с разстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил, да се огледа преди да навлезе на пешеходната пътека и да изчака неговото преминаване, в случай че той е прекалено близко, а след това да навлезе на платното за движение. По този начин той е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а с внезапното си навлизане на платното за движение Ч. е нарушил и забраната на чл. 114, т. 1 от ЗДвП.

Вярно е, че в заключението на комплексната експертиза е посочено, че технически правилно е било водачът на автомобила да се съобрази с приближаването на пешеходна пътека, да намали скоростта до технически безопасна такава (в случая 22 км/ч) и да спре преди нея, в случай че по нея предприеме пресичане пешеходец. Както беше посочено по-горе обаче не е имало никакви признаци за навлизане на пешеходец на пешеходната пътека, като пострадалият е навлязъл внезапно на нея, при това със скорост 6,5 км/ч. – скорост, която според вещото лице проф.Карапетков би могла, а и е била възприета от свидетеля Н. С. като хвърляне върху автомобила. Наред с това, районният съд съвсем уместно и точно се е позовал на разясненията на 5 проф.Карапетков, дадени на съдебното следствие: „Тази скорост {22 км/ч.} винаги съществува, винаги има скорост, при която няма да има пътнотранспортно произшествие.“ (л. 131). В конкретния случай първият съд правилно не е вменил задължение на подсъдимия да управлява автомобила със скорост 22 км/ч., тъй като водачът Д. не е бил длъжен, а и не може да носи отговорност за непредвидимо неправомерно действие от страна на пешеходеца.

С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че районният съд правилно е приложил закона, като е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б.“а“, предл. второ вр. ал. 1, б.“б“, предл. второ вр. чл. 342, ал. 1 НК. И тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, същата следва да бъде изцяло потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 55 от 04.04.2024 г. по НОХД № 2789/2023 г. по описа на Бургаския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6