Решение № 1732 от 28.05.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 1732 гр. Пловдив, 28.05.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав

Председател:

Дафина Арабаджиева секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11119 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН

България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Т.П.Т., ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 294,86 лв.- главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.02.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 27,86 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 04.07.2017 г. до 12.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2565/2019 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П. Ответникът като собственик на имот, находящ се в ***, има качеството на *** на топлинна енергия, а като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ ЕООД е разпределил топлинна енергия за отопление и сградна инсталация на стойност 294,86 лв. , която същият не е заплатил. Сочи се, че се дължи и обезщетение за забава в размер от 27,86 лв. Твърди се, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение, но тъй като същата е била призована при условието на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на ищеца, съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищеца предявява настоящата искова молба в срок по чл. 415 от ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като неоснователни и недопустими. Оспорва исканията по основание и по размер. Оспорва исковата молба изцяло, като твърде, че между ищеца и ответника не са налице сочените отношения. Оспорва наличието на вземания, както и дължимостта на претендираните суми. Предвид изложеното се иска да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното случая частно гр. дело № 2565/2019 г. по описа на ПРС, вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, като същата е връчена при условията на чл. 47 ГПК, поради и което са дадени указания за предявяване на установителни искове. Исковете, предмет на настоящото производство са предявени в месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание изложеното следва, че исковете са допустими.

Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от

ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от