Определение № 16784 от 06.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16784 гр. София, 06.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

МАРИЯ В. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. АТАНАСОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261100506467 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на В. Г. Д., подадена срещу Определение № 21523/10.06.2026 г. по гр.д. № 8006/2026 г. на СРС, 185 състав, с което е върната молбата на В. Г. Д., ЕГН **********, за назначаването му за управител на незаетото наследство на И.М.Б., ЕГН **********, и е прекратено производството по делото.

В жалбата се поддържа, че определението на СРС е недопустимо. Твърди се, че излиза извън пределите на компетентността на съда в производство по чл. 59 ЗН да преценява дали договорите за правна помощ и договорите за цесия на молителя са нищожни. Сочи се, че производството за назначаване на управител е охранително.

Поддържа се, че в охранителното производство съдът само изследва налице ли са формалните предпоставки за исканото действие. Твърди се, че са представени изпълнителен лист, издаден в полза на починалото лице, както и договор за цесия, което е достатъчно за обосноваване на правния интерес на молителя за целите на производството по чл. 59 ЗН. Поддържа се, че е безспорен факт, че е положен адвокатски труд, който е довел до обогатяването на наследството. Твърди се, че ако съдът констатира необходимост от запазване на наследствената маса, но намира предложеното от молителя лице за неподходящо, той трябва да назначи друго такова за управител на наследството. Твърди се, че като е прекратил производството, съдът е оставил наследствената маса без защита. Поддържа се, че съдът следва да отправи искане до адвокатската колегия за определяне на адвокат, който да бъде назначен за управител на незаетото наследство. Заявява се, че с прекратяване на производството се прави невъзможно изпълнението на влязло в сила решение срещу държавата. Излагат 1 се съображения, че в случая договор за цесия е сключен след издаване на изпълнителен лист и затова няма придобиване на вземане в хода на делото. Сочи се, че не може отделни клаузи от договора за правна помощ или договора за цесия да се прогласяват за нищожни инцидентно в охранително производство. Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на СРС със задължителни указания.

Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗН, когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, не е поело управлението на наследственото имущество, съдът служебно или по искане на заинтересован назначава управител на наследството.

За да е допустима молбата по чл. 59, ал. 1 ЗН, молителят да твърди, че има вземания към наследодателя, и да представя доказателства, от които да се направи извод за съществуване задължения. В хода на охранителното производство съдът не може да извършва проверка за това дали твърдяното от молителя вземане произтича от валидна правна сделка. Това следва от обстоятелството, че охранителното производство е едностранно и безспорно производство. Дали сделката, от която молителят извежда правата си, е валидна, може да се преценява само в хода на исково производство с участието на двете страни по сделката. Валидността на последната касае за спор за материални права, какъвто не може да се разглежда в охранително производство.

В случая молителят В. Г. Д. твърди, че е сключил два договора за правна помощ и договор за цесия с починалия И.М.Б., откъдето произтичат вземанията му към починалото лице. Молителят представя доказателства за твърденията си (преписи от договори за правна помощ, договор за цесия, изпълнителен лист, издаден в полза на починалото лице). Молителят не твърди и не установява договорът цесия, сключен между него и починалия И.М.Б., да е била съобщена на длъжника по цедираното вземане. Следователно молителят В. Г. Д. се легитимира като кредитор на починалия И.М.Б. и има правен интерес производството по чл. 59, ал. 1 ЗН за назначаване на управител на наследството. Дали молбата за назначаване на управител на наследството е основателна, е въпрос по същество, по който съдът следва да се произнесе с решение.

Следва да се подчертае, че според ЗН съдът не е обвързан от сезиращата го молба по чл. 59 ЗН в частта относно лицето, което се предлага да бъде назначено за управител на наследството.

2

Поради несъвпадение в изводите на първата и въззивната инстанция обжалваното определение за прекратяване на първоинстанционното производство трябва да бъде отменено. Делото трябва да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 21523/10.06.2026 г. по гр.д. № 8006/2026 г. на СРС, 185 състав, с което е върната молбата на В. Г. Д., ЕГН **********, за назначаването на управител на незаетото наследство на И.М.Б., ЕГН **********, и е прекратено производството по гр.д. № 8006/2006 г. на СРС, 185 състав.

ВРЪЩА делото на СРС, 185 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3