Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2819 от 19.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11993/2022
Вид
Решение № 2819
Подписан
19.06.2023
В сила
19.06.2023
Състав
Михаела Светлозар Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2819 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330111993 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Ники – 1962” ЕООД, ЕИК 200336782 против „Хеброс Бус” АД, ЕИК 204719212, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на автогарови услуги от 01.03.2018 г. , по което ответникът се задължил да извършва предварителна и текуща продажба на билети за извършваните от ищеца курсове, срещу комисиона в размер на 5 % от общата стойност на продадените билети през съответния календарен месец.

Насрещните вземания се погасявали чрез прихващане до размера на по-малкото, при дължим остатък в 10-дневен срок от издаването на данъчна фактура. В периода м. август 2021 г. – м. юли 2022 г. вкл., били издадени фактури от двете дружества, като след прихващане ответникът дължал суми, за които били съставени протоколи, както следва: по протокол от 31.08.2021 г. – 516,09 лева – остатък; по протокол от 30.09.2021 г. – 1422,55 лева; по протокол от 31.10.2021 г. – 1434,85 лева; по протокол от 30.11.2021 г. – 995,15 лева; по протокол от 31.12.2021 г. – 1884,67 лева; по протокол от 31.01.2022 г. – 1797,12 лева; по протокол от 28.02.2022 г. – 1697,20 лева; по протокол от 31.03.2022 г. – 1692,14 лева; по протокол от 30.04.2022 г. – 1994,54 лева; по протокол от 31.05.2022 г. – 2407,55 лева; по протокол от 30.06.2022 г. – 2060,10 лева; по протокол от 31.07.2022 г. – 2842,13 лева.

1

Те не били платени, поради което била дължима и неустойка от 10 % по т. 9 от договора.

Моли се за уважаване на исковете и присъждане на сумите от: общо 20744,09 лева – главница и 2074,40 лева – неустойка. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

Бил е редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 13282/04.12.2022 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени, но като погасени чрез плащане в хода на процеса. Съгласно изричното изявление на ищеца за погасяване на исковите суми, чрез плащане, който факт следва да бъде съобразен при постановяване на решението, съгл. чл. 235, ал. 3 ГПК.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 912,74 лева – ДТ и 1280 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ники – 1962” ЕООД, ЕИК 200336782, със 2 седалище и адрес на управление: гр. Рудозем, обл. Смолян, ул. „Захари Стоянов“ № 14 против „Хеброс Бус” АД, ЕИК 204719212, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония” № 1, Автогара „Родопи“, ет. 2, обективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумите от: общо 20744,09 лева – главница, представляваща сбор от дължими месечни суми по договор за предоставяне на автогарови услуги от 01.03.2018 г. за периода м. август 2021 г. – м. юли 2022 г., за които са издадени фактури и протоколи за прихващане с дължими суми, както следва: по протокол от 31.08.2021 г. – 516,09 лева – остатък; по протокол от 30.09.2021 г. – 1422,55 лева; по протокол от 31.10.2021 г. – 1434,85 лева; по протокол от 30.11.2021 г.

– 995,15 лева; по протокол от 31.12.2021 г. – 1884,67 лева; по протокол от 31.01.2022 г.

– 1797,12 лева; по протокол от 28.02.2022 г. – 1697,20 лева; по протокол от 31.03.2022 г. – 1692,14 лева; по протокол от 30.04.2022 г. – 1994,54 лева; по протокол от 31.05.2022 г. – 2407,55 лева; по протокол от 30.06.2022 г. – 2060,10 лева; по протокол от 31.07.2022 г. – 2842,13 лева, както и 2074,40 лева – неустойка за забава по т.9 от договора, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Хеброс Бус” АД, ЕИК 204719212, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония” № 1, Автогара „Родопи“, ет. 2 да плати на „Ники – 1962” ЕООД, ЕИК 200336782, със седалище и адрес на управление: гр.

Рудозем, обл. Смолян, ул. „Захари Стоянов“ № 14, сумата от общо 2192,74 лева /две хиляди сто деветдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3