Решение № 11272 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11272 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110168331 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. А. П., З. Б. П. и А. Б. П., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответниците дължат на дружеството сумата от 4939,88 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 610,44 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 11.03.2024 г., сумата от 54,58 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 12.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10,95 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г., при квоти от по 1/6 от дълга за З. Б. П. и А. Б. П. и 4/6 от дълга за Л. А. П..

1

Ищецът твърди, че разполага с издадена в полза на дружеството срещу ответниците заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22329/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в законна сила.

Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Според приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок, като ответниците изпаднали в забава за плащане на цената за потребената топлинна енергия. В тази връзка, ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат сумите, както следва: З. Б. П. и А. Б.

П. – по 1/6 от дълга, а именно: сумата от 823,31 лв. – главница за потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 101,74 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 11.03.2024 г., сумата от 9,10 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 12.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1,83 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г.; Л. А. П. – 4/6 от дълга, а именно: сумата от 3293,25 лв. – главница за потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 406,96 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 11.03.2024 г., сумата от 36,39 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 2

12.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 7,30 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Б. П. не е подал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците З. Б. П. и Л. А. П., чрез назначения им особен представител – адв. Р., не са подали отговор на исковата молба.

Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „.“ ООД не е изразило становище.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 70574/2023г. на СРС, 169 състав.

Не е спорно между страните по делото, че през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител 3 на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабден имот, като наследници на Бойко З.ев П.. Същото се установява и от представената по делото договор за продажба на недвижим имот от 4

27.12.2005г., писмо за вписване и подновяване на ипотека за процесния имот, възбрана на процесния имот от 21.07.2015г.;25.09.2015г.;12.03.2018г.;

14.06.2018г. Поради това съдът приема, че ответниците са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен № 291531 през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., доколкото техния наследодател е починал преди него. От представените доказателства се установяват и квотите на страните в съсобствеността, а именно 4/6 идеални части за Л. П., 1/6 за З. П. и 1/6 за А. П..

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

5

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „.“ ООД .

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.